Как да бъдем позитивни родители на спортуващи деца

спорт деца, спортуващи деца

Тази статия ще промени изцяло възгледите ви за отношението между децата и спорта. Ще разберете кое е важното, за да могат децата да се изградят като личности, докато запазят удоволствието от спорта.

Това буквално е първото методическо ръководство за това как спортът за едно дете може да го научи да учи, да си създаде правилните ценности, да се справя с грешките си и да усвои на най-важния урок в живота – че за всичко трябва много труд. Освен това, последното да го приема позитивно 🙂

Искате шампион – това е методиката, според Юлия Берберян.

Книгата „Как да бъдем позитивни родители на спортуващи деца“ представя цялостна система на Джим Томпсън, професор в университета Станфорд в САЩ за това как да бъде преодоляна нагласата за победа на всяка цена. Методиката набляга на изключителната важност от това детето да дава най-доброто от себе си, независимо от обстоятелствата, да се учи от всичко и е безстрашно пред грешките си.

Книгата е издадена от тенис клуб „Малееви“ като преводът е от Юлия Берберян, а уводът е от Магдалена Малеева. В него Маги подчертава, че чисто интуитивно при тях вече използват различни части от тази система в различни програми.

Като начало, според Джим Томпсън е много важно родителят да осъзнае важността от това да има така наречената втора цел, която, разбира се, е по-важна от първата, т.е.  победата. „Втора цел“ е усвояването на житейските уроци от спорта, защото утре детето тях ще даде на обществото. А победата? – ще попитате вие. Победата оставете  на треньорите. Тя е тяхна работа. Вашата, родители, е много по-важна. Чрез преподаване на УНГ и „Голямата картина” на вашето дете, вие изграждате неговия характер.

Игра в Центъра

Централна роля в методиката има така нареченото „Дърво УНГ“, а именно – Усилие, Напредък чрез учене, Грешки и как реагираме на тях. Наблягаме на усилието, което подготвя майстори в живота, отколкото просто „победител на информационното табло“. По този начин пораства и самочувствието на детето, което пък кара детето да работи още по-упорито. Всички тези линии в методиката са богато подплатени с невероятни изследвания в множество области. И да, точно както по американските филми, когато някой се фокусира повече върху майсторството и ценностите, той има по-високи успехи и на таблото.

Моля помнете, че горното е постоянна работа!

спорт деца, спортуващи деца

Конна езда на учениците на „Светлина“ в база „Нова звезда“

Как да започнем?

Можете да започнете като задавате въпроси с отворен край на детето и слушате, например, кое в играта му е харесало и т.н. Използвайте отговорите, за да изразите ваши разсъждения, които да оформят ценностите на детето.

Заедно с детето определете такива цели, които да удовлетворяват и двете страни (в книгата е дадено изключително доброто упражнение със стоте точки).

Голямата картина

Необходимо е родителите да разберат, че има огромна разлика между професионалния и младежкия спорт. Те са фундаментално различни. Младежкият спорт възпитава характера на детето, а професионалният е инструмент за медии и рекламодатели. Джим Томпсън нарича това „Голямата картина“. Неговата организация Обединение на позитивни треньори (ОПТ) има по американски „лежерната“ мисия – „да преобрази така младежкия спорт, че спортът да преобрази младежта“. Има се предвид необятното море от всекидневни възможности, които учат, и родителите могат да ги използват, трябва да ги използват, за да възпитат „големи“ хора. Основните съставки на рецептата са следните:

  • Треньори с двойна цел – за тях спортът е средство да ваят характера на детето, а победата е следствие от това
  • Състезатели с тройно въздействие – подобряват себе си, играта и съотборниците си
  • Родители с втора цел – да оформят характера като оставят треньорите и състезателите да работят върху първата цел – победата

Една от най-ценните съставки на методиката е настоятелното отричане на парадигмата за вродените таланти. Възможно най-погрешното е да се мисли в ултимативни стойности „или си гений, или не си“, защото това предрешава отношението към живота като цяло. Детето разбира, че няма контрол и следователно придобива пораженческо мислене. От друга страна, ако детето се научи да вярва, че успехите се постигат с много труд, от това всички имаме полза. Затова вместо реплики като „роден си за тази игра“, можем да кажем на детето „видя ли колко добре се получи, като поработи здраво“. В книгата са дадени подробни напътствия как да моделираме поведението, ценностите и да развием потенциала на детето си.

спорт деца

Откритите уроци на спортeн клуб по фехтовка в ,,Светлина“

Защо е важен първият?

Не бихме могли да наблегнем повече на важността от избора на първи треньор, като дори позитивният автор признава, че да се намери позитивен първи треньор е „съдбовно“ и доста трудно. Как ще се ориентирате? Освен да вае характери, треньорът трябва да запази радостта от всеки етап в спорта. Почти всеки има поне двама, трима познати, чиито деца са се отказали твърде рано. Това е защото радостта от „романтичния“ период, когато детския ентусиазъм владее, е скършена, за да премине детето към „техническия“ етап, където постиженията са по-важните.

Емоционалният резервоар

За важността от емоционалното добруване на детето няма да пишем. Ние тук в България сме интелигентни и това си го знаем, макар че е съмнително дали винаги успяваме да сме напълно спокойни с него. За малко повече мотивация, ще споменем, че в книгата се цитират две паралелни изследвания на женени двойки и деца в класна стая, показващи, че съотношение 5:1 (или позитивно отношение срещу критика) е това, което е стимулиращо. Иначе, препоръчваме дълбоко да се прочете книгата за това как да се справяме с грешките от „Дървото УНГ“, емоционалния резервоар на детето и как да поднасяме критиката. Особено за последното има удивителни трикове!

За корените

Според проф. Джим Томпсън, най-ключовото тук е важността от възпитанието на правилните ценности, което е от неимоверна важност за напредъка на обществото ни. Започваме с уважението – уважение към всички участващи в спорта, към правилата, към съдиите, към себе си и т.н. Продължаваме, като използваме ежедневните възможности за да възпитаваме честност, доверие, себеуважение, спортсменство и, разбира се, уважението към играта.

Направете всичко възможно да показвате уважение и нека детето вижда всички други ценности, които искате да му предадете, включително въздържане от каквато и да е било афектираност по време на състезание. Дори минимална. Имаше един татко в отбора по футбол за 10 годишни на ЦСКА, който си поръчваше отборен анцунг като този на сина си, и по време на мач така се разлютяваше, че започваше да псува грозно пред всички по-малки братчета и сестричета, които се стряскаха и го гледаха с ококорени очи. Брутално наистина. Липса на каквито и да било ценности.

Най-много ни хареса мисията на ОПТ, че следващата стъпка след ОПТ би била „Пазител на културата“. Той би бил медиатор между всички страни, така че уважението към играта да пребъде.

Горепосочените теми в книгата, които ние само маркирахме, са леки за четене, но това не отнема от дълбочината на методиката, която е подробна и богато онагледена с примери и изследвания, включително с казуси от типа „Какво да правим, ако…“.

Много ни харесва посланието в тази книга, че спортът възпитава ценности, а не задължително рекордьори. Фактът, че не всички деца могат да станат рекордьори отказва повечето родители от това да занимават децата си със спорт или да проявят усилия, а не бива. „Втората“, или житейската цел е неизмеримо по-всеобхватна от победата.

Няма коментари

Напиши коментар