Дънов – Новата Педагогика в контекста на знанията ни през 21-ви век

педагогика, pedagogika, дете, деца, дънов, боев, детски труд

Боян Боев (1883-1963) е педагог, автор на книгата „Учителят за образованието или Новата педагогика“. Той разработва идеите на Дънов и други педагози, като Виолино Примо, Йордан Стоянов и Цвятко Петков от началото на 20-ти век в цялостна нова педагогическа  система.  Има много публикации в сферата на историята, културата, педагогиката, психологията, биологията, космогонията и езотеризма. След като завършва Софийския Университет, продължава образованието си в Мюнхен, където иска да стане помощник на Рудолф Щайнер. Според Щайнер обаче изворът е в учението на Петър Дънов. След като е уволнен от учителското съсловие в гр. Свищов, заради това учение, Боев идва в София, става неотлъчен спътник на Дънов и стенографира разговорите си с него. Владее френски, немски и руски език.

„Онова, което се дава тукъ, е достатъчно, за да се турят основите на едно ново училище, което да е напълно въ съгласие с детската природа, а това е цельта и идеалътъ на педагогията….“

Детството според системата на Новата педагогика, е разделена на три образователни периода от по седем години. Според него във всеки отделен образователен период трябва да се развиват  съответните  качества и добродетели.

педагогика, Pedagogika, светлина, дете, деца, образователни периоди, нова педагогика

Трите образователни периода според „Новата педагогика“ и Петър Дънов

Боян Боев застъпва идеята, че НЕ системата трябва да налага какво да учи детето, а детската природа да бъде повелител какво да се учи, чрез какви методи, кои умения да се развиват и кога. В сегашното училище наказанията при провинение, налагането на готови, хаотични факти за наизустяване и най-вече липсата на принципите на любовта противоречи на детската природа. Затова новата педагогика започва с изследване на природата на детето.

Основни принципи на педагогиката

Продължаваме с трите основни принципа – Природа, Детски труд и Любов.

Общението с природата е всеки ден! Задължително! Ще се върнем към нея, но честно казано – нужно ли е?

Детският труд

Не става въпрос за експлоатация на детски труд. Дори не е нужно да познаваме изследванията на социолози, психолози и съвременни педагози, за да видим, че либералното възпитание и моделът на „детето цар“, не само не работи, но дори вреди на психиката. Децата, които не са научени на домашна работа и умения за правене на нещо с ръце, са склонни да натоварват повече ума, вместо той да почива, докато ръцете работят . Ако, вместо това, детето мести своето внимание от един екран на друг (между таблета, лаптопа и телевизора) , прибавим учебен материал, евентуално книга от детска поредица, то вече съдържанието, което детето поема, е солидно! Обикновено без ежедневна разходка в гората например или дори малко хубава музика. Домашните задължения от друга страна изграждат сръчност, умение да разчиташ на себе си, отговорност и приобщаване към живота в семейството.

Стигаме до любовта като основен принцип в „Новата педагогика“. Нека започнем обзора на темата за любовта в педагогиката с един пример за ритуал, изпълняван от африканските племена, които, естествено, няма как за познават учението на Дънов. Там, когато някой сбърка и направи нещо нередно, той се поставя в центъра, заобиколен от всички в племето, но вместо да го съдят или корят, хората от племето един по един казват по нещо добро за сгрешилия. Резултатът е, че в един момент той започва да живее и да бъде добрият от техните думи.

Преди да преминем към принципите на любовта, въвеждаме понятието „образование“, както е дефинирано от Боян Боев. И така образование е: „Изработване на пълния и съвършен образ на човека“. За целта то включва в себе си обучение + възпитание.

Приложения на  принципите на любовта.

1) Общо за любовта в педагогиката.

говорят пространно за любовта във всичките й форми, като водещия елемент от мирозданието, към който да се стремим. Ние трябва да пребиваваме в състояние на любов към ближния „във всичко що правим и във всяко наше отношение с хора“.

Как се отнася това към педагогиката?

Книгата на Боев започва с  множество примери, включително и от „Идиот“ на Достоевски, в които палавият ученик бива приласкан за каузата да се учи чрез любов.

Доста педагози от началото на 20-ти век, като Илия Енчев, Виолино Примо и Кл. Скопаков  говорят за любовта като Първи основен Принцип на образованието.  Казват, да започнем всички ние, които отглеждаме деца от Доверието. Доверието на учителя към ученика. Това е ключът, който отключва и най-затвореното детско сърце. Но доверието на учителя не е само в ученика, то е и в силата  на любовта да преобразява. Така учителят е нужно само да обича учениците си и да им се доверява. Те, от своя страна, ще виждат в негово лице човека, в когото имат пълно доверие.
Според Боев любовта също така води до естествена хармония и ред, а леността и немирността изчезват от само себе си. Другото естествено следствие е, че обичта към един лесно води до обич към всички.

2) Любовта през първия образователен период

През първия образователен период от 0 до 7-годишна възраст всичко, което правят тези, около детето трябва да бъде белязано, пропито, дори основано на любовта. Това важи и за другите образователни периоди.

3) Любовта през втория образователен период

През втория образователен период от 7 до 14 години, детето трябва да има около себе си нравствено извисени хора. Те ще насърчат у детето стремеж към извисяване. Подобно виждане се препоръчва от много американски детски автори, Фицхю Додсън например, говори за нуждата от „статусна фигура“ за детето, която да се появи най-късно около 10-та година. Тогава се формират ценностите у детето. Те се базират на убеждения. Ако детето е убедено, ако вижда и усеща, че чрез любовта и високия морал може да се случва всичко, то ще превърне това в своя ценност.
Детето има потребност от изграждане на ценности и тази потребност не бива да се запълва от парите и забавленията.

За втория период Боев казва децата да бъдат водени в природата, за да могат да се потопят в нея и да изпитват благоговение. В случая благоговението по-скоро трябва да се тълкува като съзерцание. Съзерцанието сред природата дава възможност на вниманието да почине. Когато вниманието почива, тогава съзнанието се пречиства от хаотичните мисли и от безкрайното информационно съдържание, което непрекъснато поемаме. Модерният, интелигентен човек знае, че спирането на мисловния поток за известно време действа както прочистването на къщата или на тялото чрез пост например (Дънов, както и Димков са ЗА строгият пост, като средство за прочистване и лечение).

4) Природата облагородява

Друг аспект на общуването с природата според Дънов е, че тя „облагородява характера, внася въ човека хармония, чистота и невинност – създава условия, за да се изяви любовта“

педагогика, деца, дете, градинарство, Дънов

Градинарство в ЧОУ „Светлина“

Отглеждайки растения, децата култивират в себе си различно отношение към всичко живи твари, повече отколкото ако тъпчат, мачкат и късат без да им се обръща внимание за това.

5) Култивиране на емпатия

Елеонора Карнаса, обучител по Design thinking казва, че качествата, които ще бъдат търсени при наемането на хора за работа, са емпатия и дизайн мислене. Това е нормално и естествено. Компаниите вече разбраха, че за да се развие един продукт или особено услуга, на хората разработчици им е много по-лесно, ако могат да влязат „в обувките на другия“ – т.е. на клиента. Ключът към това е емпатията. Да можем да се поставим на мястото на другия, изпитвайки неговата емоция. Емпатията следователно се основава на способността за състрадание. Когато детето отглежда едно цвете, то се поставя в роля сходна на майка, грижеща се за детето си. Децата несъзнателно се опитват да култивират емпатия чрез игра на семейство например. Любовта към растението ще се пренесе и към хората. „Вижте как са оклюмали главички цветята, защото са отделени от мама“. Детето се учи на състрадание към растението, което е оклюмало и има нужда от вода.
Не е трудно да подарим на детето растение в саксия – по едно за всяко дете.

6) Работата заедно хармонизира

Изработването на нещо заедно обединява.  По този начин децата хармонизират взаимоотношенията си, развиват екипност и взаимопомощ.

7) Музика и разнообразни дейности свързани с нея

Децата откликват най-много на музика. Неслучайно тя е поставена на първо място. През 21 век стана ясно, че звуковите вълни имат структуриращ елемент върху мозъка. Моцартовият ефект*, първоначално обявен през 1993 година, наскоро е проверен чрез мащабно китайско проучване, който го потвърждава.

8) Милосърдие или на съвременен език казано „участие в благотворителност“

педагогика, pedagogika, светлина, родителство, дете, деца, детски труд

Доброволчество в ЧОУ „Светлина“

Милосърдието развива психофизичните сили, учи на труд и на това детето да практикува любов. Когато порасне такъв човек по-лесно ще възприеме идеята да работи за възвишена цел,  отколкото да корумпира съзнанието си с работа само за пари.

9) Всеки ден по едно добро

Прилагане в практиката на правилото „Всеки ден по едно добро“. Препоръката към учителите е те да подтикнат децата сами да поискат това, вследствие на разкази и сказки. От друга страна е хубаво да се ограничават игрите с насилие и забележете – подигравателната литература.

10) Вегетарианство

Вегетарианството, според Дънов, води към любовта, ако „в основата му лежи една възвишена идея“. Тук не можем да не направим паралел с индийците, които НЕ дават месо на децата си до 7-годишна възраст, защото е сатвична храна (ще рече мъртва).

11) Идеализъм в действие

Интересно предложение се дава за трети образователен период от 14 до 21 години.  Това е периодът на идеализма. Появява се желание за живот в името на една по възвишена идея. Петя Дубарова, Гео Милев са пример на такива творци. Препоръката на Дънов е да се четат или да се разказват биографии на известни хора, живяли за другите. Явява се естествено продължение на идеята за „статусната фигура“ през втория образователен период. Хубаво е да спестим морализаторстването, тъй като децата веднага усещат това. Съсредоточаваме се върху наистина красивите моменти в любовта.

Вътрешна връзка между ученик и учител. Закон на Хелмхолц.

Ако музикантът, ораторът или учителят имат публика, която ги обича, те получават вдъхновение от нея. Аудиторията ще породи вдъхновение и възторг у тях. И обратно – вдъхновението на учителя или оратора ще се предаде на детската душа. Тази взаимовръзка не е статична разбира се и води до все нови висоти и за двете страни. Така се появява възходяща спирала. Но какво означава това?
Повечето специалисти и автори обръщат внимание на факта, че децата не чуват какво им се говори, те гледат какво вършите. Следователно, за да заработи възходящата спирала е необходимо педагогът, учител или родител, първо да поправи собствените си кривини“ и да се самовъзпитава. Защо? Защото ние предаваме както доброто, така и лошото на децата. Какво още означава този закон? Че ако ние нямаме идеали, ценности и възвишени цели, няма как да ги преподадем на децата!

Когато учител или родител има да каже нещо на детето в съзнанието му не трябва да има отрицателни мисли. Не бива да има разнобой между това, на което поучаваме и онова, което вършим. Искаме детето да е спокойно и вглъбено да прави нещо. А ние дали изчистихме гнева или раздразнението от работния ден? И спокойни ли сме?

Не бива да се обръщаме към децата с половин внимание. Когато насочваме вниманието си към детето, то мислите за днешните срещи, мейлите, които сме/не сме написали и какво бил казал някой си, задължително трябва да бъдат стопени преди срещата с детето.

И накрая – най-важното – ако сте тъжни, децата ще уловят това. Според Дънов да бъдем весели е закон! Учителят трябва да работи над себе си и да бъде сияещ и радостен при срещата с децата. Това се предава.

А сега да се върнем на примера с африканските племена, с който започнахме. Онова, което вярваме, че има у един човек, ще развием у него. Както в положителна, така и в отрицателна посока. „Не унижавайте никого въ сърдцето си“ е казал Дънов.

*Моцартов ефект – Ефектът се дължи на устройството на кортекса и структурата на невроните там. Първо Маунткасъл през 1957 година предлага модел на невронна структура в неокортекса, която е колонална. Освен това даден клъстер от невронни колони може да взаимодейства с друг такъв, отдалечен от него функционално. Следователно имаме клъстеризация на основата на входяща информация от околната среда. През 1981 г. Хубел и Вийзъл печелят Нобелова награда за подобни изследвания върху визуалния кортекс, който обработва визуалната информация. След това това Гордън Шоу и Зеодан Ленг развиват т. нар trion модел, което означава, че колоните неврони са подредени по около 80-100 неврона и имат тристепенен „изстрелващ“ механизъм. Основното при този механизъм е, че той е високо структуриран във времеви и пространствени връзки. Симулации на мрежи от триони показват, че могат да бъдат възбуждаи голям брой квази стабилни, периодични пространствено-времеви модели, които „стрелят“ Тези модели от неврони могат да бъдат подобрени дори от малка промяна в невронните връзки и моделите се организират в естествени редици един спрямо друг (модел). Само с малка промяна на параметрите от тези за изучаване на памет и разпознаване, се получават изключително интригуващи модели от неврони. Резултатите са шокиращи, тъй като когато тези пробабилистични градации се насложат върху абсолютни величини на звука (pitches) и музикални тембъри (timbres), с цел да се произведе музика: например при прости проекции на една и съща градация дават „музикалното усещане“ за валс, минует, фолклорна музика или стилове от специфични периоди от Западната арт музика. Така създадена, дадена музикална тема може да се научи и новите градации да я съдържат, заедно с нейните вариации, както и да бъде изпълнена отново. По този начин  Гордън Шоу и Зеодан Ленг твърдят, че са открили модел за кортекса за кодиране на някои аспекти на музикалната структура в човешката композиция и възприятие. Още повече, те предполагат, че trion моделът може да се използва за изследване на креативността при по–сериозни когнитивни функционалности в математиката и шаха.

Има изследвания, които опровергават Моцартовия ефект, но не се споменава дали те са извършени на 448 Херца, тъй като това е нестандартна честота. Официално световната музика е настроена на 440 херца, одобрена през 1953 г., от Международната организация по стандартизация (ISO).
При това положение няма как да ни учудят изследвания, които регистрират по-добра ориентация на пространствено-времеви решения у респонденти. Плъховете се ориентират по-добре в лабиринти, студенти се справят по-добре с пространствени задачи от контролната група, твърди професорът от Института за науките за живота и технологиите в Китайския университет за радиоелектроника и технологии Яо Дечжун.

Няма коментари

Напиши коментар