„Всичко започва от детството“ – Стела Даскалова

ученици, дете, ученик, детето, училища, училище, деца, педагогика 3000, обучение на деца, обучение, образование, детски, деца, за деца, дете, за дете, педагогика, pedagogika, светлина, svetlina, ADHD, синдром, синдром на дефицит на вниманието, хиперактивност

„Всичко започва от детството“

Детето в нас и до нас

 

Стела Даскалова е психолог, станал известен като семеен консултант и автор на бестселърите  „Какво се случва с любовта“ и „Всяко дете е герой. Важните уроци, които не се учат в училище“.

Първата книга, с която става позната на аудиторията, носи заглавието „Всичко започва от детството“. Издадена е за първи път през 2011 година. Темите, които разглежда, са свързани с основните моменти в детската психология, на които родителите е необходимо да обърнат внимание, за да имат правилен подход в първите години от възпитанието на своите деца.

Авторът учи майките и татковците, че причините децата да боледуват са в самите възрастни, както и че изконното желание на всеки родител да има и отглежда здрави деца, може да се случи. Това става, когато възрастният е достатъчно добре информиран, осъзнат и разумен.

Подходът, който използва Стела Даскалова, за представяне на материята се харесва на читателя и поради тази причина нейният първи труд е преиздаван шест пъти до сега. Успехът на книгата сред родителите й отрежда мястото на най-продаваната книга на тази тема у нас.

Спрямо традиционните методи за родителство и дори психология, може да се каже, че методите на Стела Даскалова са новаторски. Тя обвързва философията си с напредничавите идеи на Наполеон Хил, Луиз Хей и вижданията на Вадим Зеланд.

Нашият екип се обърна към нея за интервю относно Синдрома на дефицит на внимание при децата. Тема, която напоследък придоби популярност в посока търсене отговор на въпроса дали са необходими медикаменти на всяка цена, както и дали обкръжаващата среда, вниманието и любовта към детето могат да постигнат същия резултат в излекуването. Отговорите й може да прочетете тук.

В книгата си авторът и психолог Стела Даскалова ни дава насоки за това как да изградим един щастлив, самоуверен и оптимистичен човек. Оптимизмът, заедно с хумора, е сред любимите качества на всички заобикалящи истинския щастливец. Важният въпрос, който си задаваме, е възможно ли е да „посадим“ (развием) оптимизъм в детето, особено ако сме имали родители мърморковци?

Живеем във времето на информацията, когато можем да открием всякакъв тип изследвания върху един толкова важен етап от живота на всяко семейство. За да разберем по-добре фокуса на труда на нашия гост, бихме могли да разделим методите за отглеждане на класически и осъзнат тип. В този смисъл бихме могли да кажем, че книгата й е първият български алманах по осъзнато родителство, разказващ за почти всички важни теми от така отговорното денонощно занимание.

ученици, дете, ученик, детето, училища, училище, деца, педагогика 3000, обучение на деца, обучение, образование, детски, деца, за деца, дете, за дете, педагогика, pedagogika, светлина, svetlina, ADHD, синдром, синдром на дефицит на вниманието, хиперактивност

На страниците на „Всичко започва от детството“ родителството се разглежда през единствената призма в основата, на която стои Истината. Темите за себеосъзнаването, себеопознаването и безслувното себеприемане са вплетени по един привлекателен начин и на достъпен език. Най-важният въпрос, който ни задава авторът, а и който е важно самите ние като родители да си зададем, е „Способни ли сме на безусловна любов и одобрение към себе си?“. Защото едва, когато се попитаме, можем да си отговорим искрено и да „чуем“, „видим“, „усетим“ първо себе си, а след това и детето истински. Този вътрешен разговор може да ни помогне да поощрим желанията на нашия малчуган по конструктивен начин, за да израстне той уверен, с активен вътрешен диалог и най-вече живеещ в мир със себе си и света.

Двадесет и първи век е време на динамичен живот, в който уменията за адаптиране в бързо-променящия се свят са от ключово значение. Въпреки че техниката ни е развита на високо ниво, ние, родителите сме разбрали, че успешните и утвърдилите се в обществото хора са онези, които притежават вътрешен мир. Те не просто „се справят“, а умеят да живеят. За тях е характерна максимата, че спокойствието заедно с постоянството носи успех на всеки.

Авторката прави интересно представяне на възпитанието, отглеждането на деца и съвременната детска психология на достъпен и разбираем език. Тя дава на читателите си един леснодостъпен инструмент, чрез който всеки един от нас да преосмисли собственото си израстване до момента и да направи анализ. След като отделим време да поразсъждаваме върху пропуските на нашите родители или нашите собствени, да можем да подобрим собственото си самоосъзнаване, (взаимо)отношенията с децата и тяхното душевно здраве.

Нашият екип смята, че можем да обобщим книгата със сентацията „Децата са най-силната ни мотивация да израстваме духовно и да се развиваме като личности“, тъй като на тези страници по един сериозен, но ненатрапчив начин, се засяга темата за важността от отношението на мама и татко към детето. Също така можем да открием лесни за следване съвети, които ни напомнят, че и ние като деца сме гледали с любопитни очи своите родители, когато сме били малки, и за нас също, както и за нашите деца, са били важна всяка тяхна дума и проява на внимание.

Книгата съдържа доста теми от съвременната психология, като на достъпен език са включени научни открития в областта на физиологията, биологията и биофизиката. Чрез употребата на съответните научни термини се дават отговори на въпроси като „Защо е толкова важна любовта?“ и „Защо е толкова опасна манипулацията?“. Отделено е място за отрицателните модели на неосъзнато поведение у родителя. Например: насаждането на страх и вина, несъзнателното наричането с определен тип квалификации. Включена е дори темата за това как се създават модели на клише в децата. В този смисъл, ако например, детето свикне да съди другите и да вменява вина с израза „Той е виновен“, това означава, че ние като родители нямаме положително отношение към грешките.

ученици, дете, ученик, детето, училища, училище, деца, педагогика 3000, обучение на деца, обучение, образование, детски, деца, за деца, дете, за дете, педагогика, pedagogika, светлина, svetlina, ADHD, синдром, синдром на дефицит на вниманието, хиперактивност

Относно „етикетите“ от родител или учител от типа „Детето е музикален инвалид“ или дори „непослушно дете“ Стела Даскалова казва, че това дамгосва съзнанието и полага забележително устойчива липса на вяра в собствените си възможности не само в тази област, но и в много други, за много дълъг период от време.

На страниците на това ръководство са дадени техники за достигане до дълбините на съзнанието и душата чрез задаването на въпроса „Защо?“. Целта е да се събудим от механистичното съществуване и да се започне процеса на наблюдение първо върху нас самите, а след това чрез промяна и въвеждане на промяната в живота ни, да помогнем на нашите деца да израстнат без страхове, с отворен ум и съзнание за живот. В противен случай има огромна вероятност един ден да осъмнем с поредния пораснал с „ноцебо ефект“ млад човек. „Ноцебо“ е дума, която произхожда от латински език, и означава „нанасям вреда“. Това е убеждението на даден човек, че е в беда, че ще пострада или ще се разболее от нещо, включително и че никога няма да успее да постигне свое желание. Няма разумно обяснение за това виждане и усещане, но най-вероятната причина е страх или притеснение за нещо конкретно или много неща накуп.

Тук открихме интересно проявление (проява), което (която) стига и по-далеч. Такива хора, когато порастнат стават много успешни в „мисията“ си да се разболяват сами и най-вече без причина. Негативните мисли могат и въздействат отрицателно върху здравето на всеки един от нас. Всички сме ставали свидетели как една погрешно поставена диагноза може да накара човек да вярва в нейната истинност и той да започне да проявява симптомите, който се свързват с нея.

В този контекст учени от различни области доказват експериментално голяма част от считаните до момента „езотерични“ теми и правят прави и обратни връзки между различни състояния. Животът обаче зависи от настройката на всеки един от нас. Филтърът, през който гледаме на случващото и заобикалящото ни, определя какъв е животът ни. Поради тази причина можем да вземем превантивни мерки за предотвратяването на това децата да се самовъзприемат като „жертва“ в следствие на употребата на непремерени думи и изрази пред тях от типа „Какво да се прави? Такъв е животът…“. Внимателното отношение и говорене, употребата на балансирани и емоционално ненаситени думи и изрази стои в основата на промяната на собствената настройка за възприятие. Детето е “tabula rasa“ („празна дъска“, латински) и ние сме тези, които полагат фундаментът на начина му на мислене и възприемане. Физиологичният израз на възприятията се изразява в невронни пътечки в мозъка, които с течение на времето стават все по-устойчиви.

Ето тук е значението на съзнателното поведение. Ако детето бъде програмирано от нас от ранна възраст без да искаме с уж невинно, но недостатъчно осъзнато поведение, то ние самите ще му вменим многократно ролята на жертвата. Една често използвана реплика сред родителите на малки деца „Ще паднеш“ води до това, че детето наистина пада. Вместо нея може да използваме „Внимавай“ и това да бъде достатъчно в активните детски занимания.

ученици, дете, ученик, детето, училища, училище, деца, педагогика 3000, обучение на деца, обучение, образование, детски, деца, за деца, дете, за дете, педагогика, pedagogika, светлина, svetlina, ADHD, синдром, синдром на дефицит на вниманието, хиперактивност

Ролята на жертвата в съзнанието обаче иска своето ответно присъствие, тъй като живеем в дуален свят, където по един или друг начин и план се проявява в живота на „агресора“. В добавка към тази картина е пластичността на мозъка да учи и интегрира модели на поведение като тези, които вижда. Ако детето е чувало и виждало етикиране, примиренство и невнимателен изказ, резултатът след години е поредният средностатически гражданин, измъчван от жалостивостта на битието. Къде може да бъде срещнат той? На работа като гаден шеф, даващ ниско заплащане и неоценяващ труда, вкъщи като проблеми в отношенията с тъщата и/или други. Разбира се, жалостивият гражданин подхожда примиренчески и търси външни причини за това, което му се случва, вместо да се обърне към себе си и да разгледа как е бил оформен животът му от много страни. Включително и как е влияела средата, в която е израсъл, за оформянето на личността му.

Важните тук въпроси са „Как да се подходи?“, „Как да действаме?“

„Всичко започва от детството“ е книга, която може да отговори накратко на тези и на огромен брой  други въпроси, които е важно по-голям брой хора да си задават във връзка с отглеждането на следващото поколение. Тревогата за всичко може да бъде заменена с осъзната, целенасочена и дългосрочна работа върху промяна във възгледа, а именно – определяща е реакцията към „проблема“, а не самият „проблем“. Дори дума като „проблем“ може да бъде изтрита от нашето възприятие и да бъде заменена с думата „предизвикателство“, тъй като проблеми няма. Има предизвикателства, с които да се справим, за да подобрим живота си. Ако реагираме без страх, а погледнем на случващото се като на урок и тренировъчна ситуация, впоследствие разбираме, че сме имали нужда от случилото се, за да се променим към по-добро, и станалото ни е помогнало по своя си начин.

Стела Даскалова засяга и една друга страна на реалността – изграждането на увереност в детето по отношение на неговите мечти и мнение. Те следва да се уважават и да не се подценяват. Тук е подходящо място да се спомене как японските майки отглеждат своите деца като са непрекъснато до тях и обясняват всичко, правейки го с детето. Разбира се, в процеса на възпитание не бива да се минава в другата крайност на прекалено обгрижване, обсебване или вменяване на амбицията за „успех“ на всяка цена, за да не се развие синдрома на отличника.

ученици, дете, ученик, детето, училища, училище, деца, педагогика 3000, обучение на деца, обучение, образование, детски, деца, за деца, дете, за дете, педагогика, pedagogika, светлина, svetlina, ADHD, синдром, синдром на дефицит на вниманието, хиперактивност

Контрапункт на сляпото следване на стереотипи чрез включване в по-добрите места за образование се залага на развиване на уменията като емпатия и дизайн мислене, за които се счита, че ще бъдат сред най-търсените в контекста на очакването в най-близко бъдеще голяма част от човешките дейности да бъдат извършвани от машини/роботи. Най-важното на тези качества е развиването на способността човек сам да усеща себе си, да чува онова най-вътрешно „шесто чувство“, което като всички останали сетива се развива и възпитава.

Единствените пропуски, които намираме в големия набор от теми в книгата, са развитието на сетивото интуиция, т.е. слушане какво подсказва вътрешният глас, подчертаване на важността от „насоченото внимание“ и голямата тема за дисциплината.

На страниците на книгата читателят ще открие голямо многообразие от темите „табу“ за децата до простичката и много ефективна „Методика за щастие“. Екипът ни напълно споделя мнението на авторката, че е необходимо в училище да бъдат отделени повече часове за изучаване на философия и психология. Ние смятаме, че допълнителните часове ще повишат обсъждането на теми като етика, морал, ценности, любов, които на този етап са липсващи и имат нужда от повече обсъждане и даване на личен пример, за да бъдат по-добре разбрани от децата.

„Всичко започва от детството“ е книга, която ни кара да поставим приоритет вслушването в детето и уважението на неговия избор от много ранна детска възраст. По този начин малчуганът израства знаейки, че поривът на Душата е най-важен, защото дава връзката със себе си. Нашата отговорност на родителите е тази връвчица да се развие и превърне в здрава нишка, която е безценен подарък в лабиринта-приключение, наречено Живот.

В случай, че успеем да предпазим малкото човече от нашите собствени насадени вярвания, мнения, преживявания и предразсъдъци, както и като поощряваме ума на детето да остане отворен в пълния смисъл на думата, то тогава отваряме вратите на една приказка, чиито автори сме ние и нашите деца. Нека има повече такива хора. Отворени за гласа на Душата и следващи своя собствен ритъм.

 

Прочетете още:

Синдром на дефицит на вниманието – болест или патология на средата

Мечо Пух или един различен поглед върху хиперактивните деца

Няма коментари

Напиши коментар