ИЗКУШАВАЩОТО „МОЛЯ ТЕ, НЕ КАЗВАЙ НА МАМА/ТАТКО!“

учители, учител, ученици, дете, ученик, детето, училища, училище, деца, педагогика 3000, обучение на деца, обучение, образование, детски, деца, за деца, дете, за дете, педагогика, pedagogika, телеобучение, родителите

Спомнете си някоя лудория от детството. Сещате ли се какво се случи след това – разбраха ли родителите ви, кога разбраха, как реагираха, имаше ли последствия?

Често, дори и когато родителите са единни по отношение на възпитание на детето и ясно определят правилата на дома, е възможно да се разминават по отношение избора на действия, чрез които възпитават. Различните родителски стратегии са резултат от уникалния начин, по който всеки един от нас е бил възпитаван от своите родители в семейството, от което произхождаме. Представете си, че в семейството и двамата родители са възпитавани да ценят доброто образование и двамата държат детето им да постига успех в училище в различни занимания и задачи. Различието може да възниква от това какво и двамата родители приемат за успех. Възможно е единият родител да вярва, че високите оценки са достатъчно мерило за академичните постижения и че те отразяват положените с постоянство усилия в процеса на учене. Другият родител също вярва в постоянството, но е възпитан в критично мислене. За него ще бъде важно, доколко детето борави реално с информацията, получена в училище. Фокусът му ще се измества към реалните умения и знания, които детето е придобило в процеса на обучение и за които е получило съответните оценки.

Разнообразните стилове и стратегии, чрез които реагират родителите в процеса на възпитание са ориентир за децата по отношение на това какви са ценностите, които семейството утвърждава и какви са очакванията към самите тях. Здравите семейства не се страхуват от различията, а ги използват, за да създават усещане за гъвкавост и възможност детето да види света през много гледни точки. Детето разбира, че може да влиза в различни роли и да реагира по разнообразен начин – то може да бъде новатор, бунтар, последовател, критик, мислител, да греши, да поправя грешките си…

 

Как става така, че различието между родителските гледни точки започва да пречи, а не помага?

учители, учител, ученици, дете, ученик, детето, училища, училище, деца, педагогика 3000, обучение на деца, обучение, образование, детски, деца, за деца, дете, за дете, педагогика, pedagogika, телеобучение, възпитание, родителите

Зад всеки акт на възпитание стоят очакванията на родителя за това как си представя своето дете, неговото бъдеще и мястото му в общността. Представете си, че като родители, вие цените и подкрепяте честността в детето. Стараете се да го насърчавате да споделя с вас. В ситуации, когато детето ви е излъгало, държите детето да осъзнае, че по този начин се нарушава доверието между вас и вие сте наранени и обидени. В ситуация, в която детето е излъгало е възможно единия от вас да иска да разбере какво се е случило, че детето е прибегнало до лъжа. Може то да е било уплашено, засрамено, самотно? Разбирането на причините, довели до използването на лъжа, могат да помогнат за предотвратяване на бъдещи подобни ситуации и определят доколко и каква санкция да има в представите на единия родител. Представете си, че другият родител е склонен да санкционира всеки един опит на детето да се държи нечестно, защото в неговите разбирания само така може да се гарантира, че детето няма да си служи с лъжи в бъдеще. Подобни разминавания не са рядкост и често родителите ги осъзнават и намират начин да се съгласуват. Как изглежда тази ситуацията през очите на детето? Децата, за разлика от възрастните, притежават много малък опит и оценяват случващото се черно-бяло, или „има ли наказание или се измъкнах“. В момент, в който единият родител е по-ориентиран към избягване на санкции, в детската фантазия той влиза в ролята на защитник. Нека не забравяме, че колкото по-малко е едно дете, толкова по-големи и силни му изглеждаме, ние, възрастните. Така че в неговите очи възрастния, който не иска да го наказва, когато е направило беля, е всъщност един всесилен и могъщ съюзник, който може да се противопостави на другия всесилен възрастен.

 

Доколко ситуацията се определя от детето всъщност?

Как детето ще вижда родителят, който е по-строг по отношение на очакванията си, зависи от начина, по който неговия партньор – другият родител, го определя в тази ситуация. Образът на пазител е силно позитивирана в общността, а когато касае собственото ни дете, може да сме много изкушени от тази роля. У нас, в обществен план, е затвърдено вярването, че трябва да направим и непоносимото, за да закриляме децата си. Така че сме изправени пред двоен капан – от една страна да искаме да защитим детето си, дори и от някой, който не му е враг – другия родител, а също и да поизлъскаме собственото си самочувствие – „аз съм добър, грижовен закрилник, защитник на малките и онеправданите“. Зад нуждата на човек да се вижда на всяка цена, като добър и нужен възрастен, може да стоят различни факти от личната му история и контакт със собстените му родители. Влизайки в ролята на защитник, родителят отваря вратата за ситуации от типа „моля те, не казвай на мама/татко“ към детето. Самозаблудата, на която се поддава защитника-родител, в своя краен вариант е да започне да реагира абсурдно на другия родител, все едно е чудовище в контакта му с детето. Дори и по-умерена реакция от страна на родителя-защитник, остава в детето погрешното преживяване, че не винаги може да има доверие в другия си родител.

Възможно е очакванията, които има единият родител, за личността и бъдещето на детето да са нереалистични. Изискванията му към детето какво трябва или не трябва да прави, да нарастват във времето. Подобни очаквания могат да отключат в детето чувствата на страха от провал, нищожност и срам. Ако другия родител е отворен към страховете на детето, той може да влезе в роля на довереник и защитник на детето, като се опитва да саботира всяка негативна информация, достигаща до амбициозния родител. И отново се задейства „моля те, не казвай на мама/татко“. Така се оформят страшната коалиция от типа: „само аз и ти срещу целия свят“…

 

Възможно ли е да се измъкнем от капана?

 

учители, учител, ученици, дете, ученик, детето, училища, училище, деца, педагогика 3000, обучение на деца, обучение, образование, детски, деца, за деца, дете, за дете, педагогика, pedagogika, телеобучение, възпитание, родителите

Всеки от нас има нуждата да се възприема като добър и положителен човек. Желанието да сме добри и разбиращи винаги спрямо децата, провокира невъзможността да бъдем строги и изискващи, в онези моменти, когато това е задължително. Ако един родител отстоява позицията на защитник на детето на всяка цена, той лишава партньора си от доброта и съпричастност, както в контакта му с детето, така и в отношенията между двамата партньори. Отдалечеността и напрежението в отношенията между родителя, избран за чудовище и детето не наранява само тях двамата, те провокират тъга и обида и у другия родител, избралият да бъде само добър. Ситуациите от типа: „моля те, не казвай на мама/татко“ всъщност провокира изолацията и самотата между хората, живеещи в семейството. Единственият възможен изход е двамата родители да осъзнаят свята отговорност, спрямо себе си, връзката си и в отношенията си с детето. Отказвайки се от ролята си на закрилник на всяка цена, родителят може да си позволи да експериментира и с по-твърда реакция спрямо белите на детето, тогава когато е нужно, като по този начин подкрепи другия родител в отстояването на общите правила на семейството. Споделянето на цялата информация свъзразана с детето – неговите успехи и затрудненията, пред които се изправя, би подкрепило изграждането на реалистични очаквания в родителите за детето и неговите възможности и интереси.

aвтор: Мая Угрюмова, психолог и фамилен психотерапевт

 

Прочетете още: Телеобучение в “Светлина “чрез Мобилно презентационно устройство (MPU)

Няма коментари

Напиши коментар