Родителите често не знаят как да говорят с децата си. Възрастните обикновенно прибягват до дълги лекции, в които напълно губят детското внимание.
Повечето родители се отличават в общуването си с това да дават инструкции или да предоставят факти на децата си. Например, „Моля, пригответе се за училище“ или „Трябва да внимавате за коли, когато пресичате пътя“ са неща, които родителите обикновено казват на децата си. Трудности с комуникацията често се случват, когато са замесени силни чувства. Това може да са чувствата на вашето дете, вашите чувства или и на двете страни.
Наред с това за много родители е трудно да провокират детето си да общува с тях, освен с едносрични отговори, състоящи се от да/не/не знам. Възрастните искат да знаят как по-добре да се свържат с детето си, така че детето им да може да споделя мисли, чувства и преживявания с тях.
Когато общувате добре с детето си, това води до силна връзка, по-голямо сътрудничество и чувство за стойност. Когато комуникацията е борба, това може да доведе до чувство на изолираност в детето ви, конфликт и чувство за безполезност.
Как могат родителите да говорят с децата, когато децата (или родителите) се борят със силни чувства? Как можем да говорим, така че децата да слушат? Как можем да насърчим децата си да говорят с нас? По-долу ще намерите най-добрите съвети, събрани от експертите, които те самите използват в работата си като психолози и като родители също.
1 | Използвайте думи, които „отварят врати“.
Тези думи насърчават детето ви да казва повече и да споделя идеи и чувства. Казват на детето ви, че наистина слушате и се интересувате. Те също така съобщават, че мислите, че идеите му са важни и че го приемате и уважавате това, което казва.
Примери за думи, които насърчават детето да говори са:
„Еха“
„Виждам.“
„Какво ще кажете за това!“
„Наистина ли?“
„Кажи ми повече.“
„Това е интересно.“
“Невероятно”
Когато използвате тези твърдения, детето ви ще получи усещането, че наистина се интересувате от него. Децата са по-склонни да споделят, когато смятат, че сте ангажирани с това, което казват. От само себе си се разбира, че вие също трябва да вдигнете поглед от това, което правите, и да се съсредоточите върху тях. Думите сами по себе си няма да са достатъчни.
2 | Използвайте повече „позитивни“ отколкото „отрицателни“ думи.
Някои деца чуват много „не трябва“. Често родителите знаят какво не искат да се случва, така че водещо в общуването се превръща словосъчетанието „не трябва“. Недостатъкът на често употребяваното „не“ е, че така родителите не успяват да насърчат положителното поведение, което искат да видят. Всъщност така се засилва именно нежеланото поведение.
За да подобрите общуването помежду ви, може да си представяте как говорите с приятелите си и да приложите този подход и при детето си. Рядко казваме „не прави това, не прави онова“ на приятелите си, когато идват на гости. Вместо това използваме по-открити и уважителни предложения. Замяната на нашите „не трябва“ с „положителни предложения“ може да изглежда така:
„Не излизайте навън, студено е“, става „Останете вътре, моля. Твърде студено е, за да играете навън“.
„Не удряй брат си“ става „Играй внимателно с брат си“.
„Не оцветявайте на килима“ става „Моля, рисувайте върху масата“.
3 | Говорете с детето си, а не на детето си.
Вместо само да давате инструкции, ангажирайте детето си в двустранен разговор. Това означава както да говорите, така и да слушате какво има да каже вашето дете. Това може да бъде предизвикателство, когато детето ви има ограничен речник или интереси, но е важно да практикувате, ако искате здрави отношения сега и в бъдеще.
Това е добър навик, който трябва да придобиете, защото когато детето ви се научи да се изразява добре устно, то ще иска да говори с вас. Когато говорим „на“ дете, ние даваме посланието, че неговите мисли и чувства не са важни или интересни и че родителските отношения са свързани с това, че детето прави това, което искате.
4 | Използвайте „Аз“ изявления, за да общувате.
Родителите често говорят на децата си с изявления на „ти“: „Ти си толкова разхвърлян“, „Ти си лош“ или „Ти си глупав“. Използването на „аз“ изявления може да ни помогне по-ясно да съобщим как поведението на нашето дете ни влияе. Освен това дава на детето ви по-добра представа за това, какво се очаква от него, както и по-голяма отговорност да се промени.
Ето няколко примера:
„Ти си твърде шумен“ става „Не ми се играе сега, защото съм уморен“.
„Стаята ти е ужасна“ се превръща в „Имам нужда да си подредиш нещата“.
„Говориш пълни глупости“ става „Не разбирам. Можеш ли да го обясниш отново?“
5 | Направете исканията ясни.
Да попитате дали детето би искало да направи нещо, но да бъдете неясни в молбата си, е рецепта детето ви да ви игнорира. За да сте сигурни, че вашите искания са взети под внимание, първо трябва да сте сигурни, че сте привлекли вниманието на детето си. След това говорете твърдо, за да покажете, че имате предвид това, което казвате, и дайте на детето причина защо трябва да направи това нещо в този конкретен момент.
Ако детето ви е заето с игра, може да е трудно да прехвърли вниманието си към вас, така че или изберете друго време, или знайте, че ще трябва първо да положите усилие, за да ангажирате вниманието на детето си, за да може вашето искане да бъде успешно.
Успешната заявка би изглеждала така: „Иван, трябва да прибереш играчките си от масата сега, моля. Важно е, защото на масата няма място за храната.“ Ще работи по-добре от „Можете ли да махнеш играчките си? Вече ти казах два пъти!”
6 | Без неприятни думи и етикети.
Някои често срещани, но безполезни начини за общуване с децата включват използването на подигравки, предизвикване на срам и вина. Този стил на общуване може да доведе до проблеми в отношенията родител-дете. Избягвайте да използвате изявления като „Държиш се като двегодишно дете“, „Ти си срам за мен“ или „Ти си лошо момче“.
Родителите понякога използват този тип изявления, за да накарат детето си да се държи, както те искат. Тези твърдения само карат детето ви да се чувства не харесвано и се отразява негативно на собствената му самооценка.
7 | Използвайте мили думи.
Милите думи създават добри отношения и по-добра комуникация с вашето дете. Децата, с които се говори с признателност и уважение, също имат по-добра самооценка, което им позволява да се развиват чудесно. Вместо „Ти глупак такъв, казах ти, че ще се счупи, ако си играеш с това в банята“, кажете „Да вземем кофата и да почистим. Случват се инциденти.“
Други примери за мили думи:
„Благодаря, че ми помогна с чиниите.“
„Справихте се добре с почистването на стаята си.“
„Това наистина ме кара да се чувствам добре.“
„Харесва ми да те виждам как играеш добре със сестра си.“
„Обичам те.“
8 | Покажете на детето си, че го приемате.
Когато детето ви разбере, че го приемате такова, каквато е, а не такова, каквато искате да бъде, всичко се променя. Това позволява на детето ви да се промени и да се чувства добре със себе си. Когато детето ви се чувства добре със себе си, е по-вероятно да се разбира с другите хора. То също се чувства в безопасност да споделя своите мисли и чувства.
Когато заплашвате, командвате, проповядвате и четете лекции на детето си, това го кара да се чувства така, сякаш е лошо, не го харесвате и смятате, че не може да направи нищо както трябва. Например, ако детето ви каже: „Не харесвам тези зеленчуци“, а вие отговорите „Яж зеленчуците си. Винаги се опитваш да се измъкнеш. Държиш се като разглезено малко дете“, детето ви ще мисли, че е лошо.
Вместо това опитайте печеливш начин да говорите с детето си. Заменете с нещо подобно предишното твърдение: „Трудно ти е да ядеш храна, която не си сигурен/а, че харесаш. Бих искал да опиташ да изядеш поне малко, за да видиш как ще ти се стори вкуса днес.“ Това изявление признава борбата на вашето дете и дава предложение как то може да се справи със ситуацията.
Да приемете детето си не означава да приемете всякакъв вид поведения, това означава да общувате по начин, който не го кара да се срамува.
Добрата комуникация е сърцето на по-хармоничните домове и е ключът към здравите отношения с вашето дете. Тя осигурява пространство, в което вашето дете може да процъфтява и расте щастливо. Добрата комуникация с вас формира основата на добрата комуникация с други хора, докато детето ви израства във възрастен.
Източник: Parent.com
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
