Марина Попова е магистър по психология и семеен консултант. От юни 2013 г. започва работа като консултант на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта към Сдружение „АРЗ Солидарност“, а от 2018 г. е и семеен консултант в Програма за рехабилитация на зависими „Солидарност“. Като част от дейностите на Информационната линия изработва и провежда обучения с превантивна (на употребата на психоактивни вещества) насоченост за ученици на възраст от 12 до 18 г. Марина участва като лектор заедно с актьорите Валентина Каролева и Алек Алексиев в първия по рода си семинар за тийнейджъри „Teen Power: Промени живота си за 6 часа“, за да поговорят с младите хора по темата за зависимосттите.
- Последната учебна година беше изключително предизвикателна за децата в тийнейджърска възраст. Как се справят те с напрежението и стреса в днешния свят? Често ли намират решение в някакъв вид зависимост и защо това се случва?
За мен е мисия и цел, както и част от моята работа, хората да се научат да имат досег с преживяванията си и да говорят за тях. Бих искала да заменя думата стрес с тревожност, защото тревожността много често се свързва със страх от неизвестното, от нещо, което би могло да се случи и да ни застраши, но нямаме идея точно какво и откъде може да дойде. Смятам, че тревожността е естествено чувство в контекста на сегашната ситуация, тъй като живеем в изключително несигурни времена, които крият множество и различни опасности – здравни, социални, икономически, лични.
В това положение са не само тийнейджърите, но и възрастните. Всички сме засегнати по един или друг начин. Когато говорим обаче за тийнейджъри/млади хора, трябва да имаме предвид, че в тази категория попадат деца от 10-11 годишна възраст до младежи на 18-19 години. В различните възрасти младите хора имат различни нужди и всеки период се характеризира с нещо много специфично, което е водещо за възрастта като потребност. Много е важно тийнейджърите да започнат да се учат как да удовлетворяват собствените си потребности и в този смисъл говорим за развитие на едни специфични умения за справяне. Когато човек няма или не е изработил механизми, за да се справя с определени преживявания или да си набави неща, които са му необходими в момента, става тревожен и всички знаем, че това усещане не е приятно за никого.
- Как се справят тогава с тази тревожност?
В такива ситуации обикновено търсим някакви варианти да намалим тази тревожност, някакви механизми да се справим с емоционалното преживяване, което ни се случва, и това важи не само за децата, но и за възрастните хора, които също при такива ситуации е възможно да започнат да употребяват наркотични вещества или да засилят вече съществуващата си употреба.
Много често употребата започва с експериментиране, защото хората са чули или са видели това през средата и от любопитство започват да опитват различни вещества. Има, разбира се, различни фактори, които допринасят за това човек да започне да злоупотребява и ако реши, че това му върши работа и е начин да се справи, започва да употребява често, а това може да доведе до зависимост.
Това е валидно не само сега, в тази напрегната ситуация, предизвикана от пандемията Covid-19, a по принцип. Aко ни липсват механизми за справяне с подобни преживявания, можем да прибегнем до употреба на наркотични вещества, което ние специалистите наричаме „патерица“, и която разглеждаме като симптом на нещо друго, случващо се с човека. Трябва да е ясно, че тук не говорим за експериментиране и еднократно опитване от любопитство, а за така наречената вредна употреба и за зависимостта. Не всички, които експериментират, обаче стават зависими.
- Как един млад човек, все още незрял в своя житейски път, изгражда механизми за справяне с подобни преживявания?
Младите хора се учат как да се справят с определени преживявания през родителите си и близкото обкръжение, което включва всички значими възрастни хора, с които са в активен контакт. Те всъщност усвояват умението да се справят с тревожността и стреса, като виждат какви механизми за справяне ползват възрастните или като ползват възрастните като източник на подкрепа – тоест, възрастните подпомогат децата в това те самите да регулират преживявания си. В тази ситуация родителят е вид контейнер, в който децата прехвърлят емоцията чрез споделяне, а родителят я поема и връща преработена по един сигурен начин, който успокоява детето. Това се случва при по-малки деца, с напредване на възрастта човек би трябвало да стане автономен и да се научи да се справя със собствените си преживявания.
В тези дни обаче родителите също се сблъскват с много неизвестни, което поражда много тревога и страх – страх за собствения си живот и този на близки и роднини, тревога да не загубят работата си, тревога какво ще се случи. Оказва се, че те самите нямат капацитет да поемат емоцията на децата си и да им обърнат нужното внимание, защото реално те самите са изправени пред страхове, с които трудно се справят. В този контекст това е обяснимо. Именно за това в днешните пандемични времена е по-сложно за тийнейджъра, защото в момента липсва онази сигурна база – семейство, училище, среда, в която той може спокойно да се развива, учи, забавлява, и когато тази основна база е разклатена, то детето е много по-склонно да се обърне към употреба на някакъв вид наркотични вещества.
- Кои са най-честите зависимости, с които се срещате във вашата работа?
В последните години тенденциите сред подрастващите са свързани с употребата на различни наркотични вещества и стимуланти . Употребата на повече от едно вещество също е често срещана.
Бих искала обаче да обърна специално внимание на една притеснителна тенденция от последните години, свързана с употребата на синтетични канабиноиди – това са психоактивни вещества, които са много голяма група, но голяма част от тях са неизследвани, защото непрекъснато се появяват нови разновидности, за да се заобиколи законът.
Това, което е рисково при тях, е, че не знаем какви ще са последствията от употребата им, тъй като се знае малко за фармакологията и токсикологията на тази група вещества, а и много от тях никога не са били изследвани върху хора.
Тези вещества навлязоха преди години на пазара, като бяха „рекламирани“ като по-безопасен заместител, което е изключително подвеждащо. Ефектите може да наподобяват тези на канабиса, но в повечето случаи са много по-силни, а рисковете от употребата могат да бъдат много по-големи.
Обикновено те много бързо предизвикват зависимост (в рамките на седмица-две) и при спирането им има сериозни абстинентни симптоми.
Тези вещества се продават на „пазара“ с имена като „билка“ и „чай“ и може би звучат като нещо, което е безопасно. Това би могло да подведе младите хора, че употребата им всъщност не крие рискове.
В последните години токсикологиите в болниците обаче изнасят тревожни данни за деца, които са в тежно състояние след употреба на синтетични канабиноиди. Също така психиатриите споделят и за голям брой млади хора, отключили психоза след употреба им. За съжаление това се наблюдава дори при еднократна употреба.
Това е сериозен проблем, за който трябва да се говори.
Следва продължение..
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
