Представяме ви Валентин Хаджийски, на 26 г от Велинград.Изучавал кинезитерапия в НСА, днес е част от сдружение „Байкария“, популярно с детските си приключенски лагери, голяма част от които се провеждат на територията на Горски център „Чатъма“, на бреговете на яз. Голям Беглик, и вълнуващите туристически програми в Родопите и по света.
Преди 11 години участва в първия лагер на Чатъма, когато разбира, че е въпрос на време да се върне отново там. През 2018 г., след като приключва с образованието си в София, се връща в своя роден край – Велинград, където отново животът го среща с основателя на сдружение „Байкария“ – Васил Тодев, организатор на едни от най-вдъхновяващите преживявания за малки и големи в Родопа планина. С какво това място е по-специално от всички останали, разказва Валентин Хаджийски в тази наша среща.
- Любовта към природата ли е това, което стои в основата на идеята за създаването на „Байкария“ и за кого са предназначени вашите програми?
Преди повече от 15 години Васил Тодев създава сдружението „Байкария“, което вдъхва живот на идеята да се работи активно за развитието на туризма в Западни Родопи. Малко след това започва и възобновяването на бившето лесничейство „Чатъма“, за да се стигне до това, което е в момента – пространство за провеждане на детски лагери, курсове и туризъм целящ да покаже възможността за съжителство с природата с минимално човешко влияние. Основната цел на „Байкария“ е да стимулира развитието на местната култура чрез множество нестопански дейности като почиствания, прокарване и маркиране на туристически пътеки, изграждане и поддържане на туристически заслони и др. Организацията работи активно и в организирането на програми и обучения с образователна и спортна насоченост за деца и младежи.
Програмите включват както пешеходни, така и колоездачни маршрути в Родопите, с които бихме искали да дадем възможност на повече хора да се докоснат до прекрасната природа и забележителности на Родопа планина, а по този начин да подкрепим и местното население. Освен образователни програми за деца и младежи, организираме и преходи с възрастни, като правим такива не само в Родопите, но и на много интересни места във и извън България. За Васко, а и за целият ни екип, „Байкария“ не е само работа. Преди всичко е любов към една идея, в която смятаме, че има смисъл.
- Какви умения са ни нужни в природата и на какво се учат децата, което е важно според вас и в живота по принцип?
Голяма част от ресурса ни е насочен към детските лагери и работата с деца. Годишно провеждаме около 25-26 лагера, основно през летните месеци. Те са насочени към деца на възраст между 7 и 17 години. В наши програми са участвали и по-малки дечица, като част от програмата „Приключенска фамилия“, в които децата са заедно със своите родители. За нас много по-важно е не толкова развитието на чисто технически, ако мога така да се изразя умения, като напр. каране на колело, палене на огън, основи в катеренето и гребането, а преди всичко развитие на качества като смиреност и комуникативност. Да бъдат по-искрени в отношенията и действията си, както и да бъдат способни да правят компромиси и да работят в екип. Да наблюдават повече това, което се случва около тях. Да бъдат възможно най-ангажирани във всяко едно преживяване. Стремим се да ги мотивираме да излязат извън т.нар комфортна зона и граници, и да опитат неща, които са нови за тях, и които ги предизвикват до степен, в която да се учат, а не да ги хваща страх. Опитваме се да поддържаме баланс, така че да могат максимално да усвоят това, което се стремим да им предадем.
- Много често децата днес се страхуват от трудностите и търсят комфорта. Как се справят с условията на живот в центъра, далеч от устройствата и обичайния комфорт на дома, и с какви очаквания идват?
Със сигурност условията в Горски център „Чатъма“ са нови и много различни за децата, имайки предвид средата, в която обичайно живеят. При нас децата спят в палатки, с изключение на преходите с по-големите във високата планина, където понякога нощуваме в хижи. Но има и лагери като „Голямото предизвикателство“ за деца от 14-17 г, което провеждаме с Филип Лхамсурен като инструктор, където децата спят на биваци – опъваме тенти и спим под звездите.
Тоалетните са компостни, с дупка и клекало. Банята е само една за целия горски център и е на соларен душ и бойлер на дърва. Нарочно не променяме условията, защото се стремим да запазим Чатъма като защитена зона, максимално близо до автентичната природа и вид.
Повечето от децата, които идват при нас, по наши наблюдения са избрали сами да се включат в програмите. Разбира се има и своите изключения – случва се родители да запишат детето си с мотиви, които са извън неговото желание и тогава най-ясно личи нарушената връзка в комуникацията и доверието между родител и дете. Най-често мотивите им са да бъде превъзпитано, да подобри своето поведение, да бъде накарано насила да направи нещо, за да се разсее от постоянното висене пред компютър и т.н. Добрата новина е, че дори децата, които са попаднали „случайно“ при нас – в последствие осъзнато се връщат. Повечето от тях идват от години и сме щастливи да споделим промяната, която ние като екип наблюдаваме с всяка изминала година. Бих казал, че уменията, които децата развиват с програмите на „Байкария“ не остават такива само в рамките на пребиваването им в лагера, а стават част от техния начин на живот. Именно това ни дава стимул и вдъхновение да продължаваме да работим с тази отдаденост и любов, която виждаме, че е взаимна.
- Как какви дейности от програмата на лагерите на „Байкария“ проявяват най-голямо любопитство децата? Важно ли е нивото на подготовка и навици за физическа активност на децата, а и на възрастните, които участват във вашите програми?
При записване на дете в нашия лагер провеждаме предварителен разговор с него и/или родителите му, от който разбираме какво е нивото му на подготовка, след което препоръчваме най-подходящата програма и група за него. Имаме различни програми, подходящи, както за деца без никаква подготовка, такива които имат известна доза опит, както и за по-опитни. Обикновено най-базовите ни програми са за деца, които нямат никакъв опит в преходи в планината и ако имат желание, могат да приемат това предизвикателство и да се включат в тях. Не са необходими никакви предварителни специфични технически умения, както и да имат опит на палатка, да са карали колело в планината или пък да издържат на голяма активност. Любопитство децата имат към всичко, което е ново за тях. Всички ние учим от преживелищния опит, затова се стараем активностите, които им предлагаме да бъдат както интересни и образователни за всички.
- Тръгват ли си променени след допира с планината и природата, и искат ли да се върнат обратно според вашите наблюдения и опит?
Най-осезаемо се вижда промяна в степента на активност на децата след досега с природата и планината. Тази промяна се забелязва дори само в рамките на един лагер. С всеки изминал ден децата започват по-малко вербално да изразяват емоциите си и като цяло да комуникират по между си. Все повече да наблюдават и да се разбират без много думи както помежду си, така и с околния свят. Първоначално повечето от тях са хиперактивни – говорят много, непрекъснато се движат, правят различни неща без да има много смисъл в тях, докато по време на лагера постепенно стават по-балансирани, общуват по-просто и по-истински, и най-вече – си тръгват по-спокойни. Голям процент от тях, когато се връщат отново при нас, забелязваме, че са запазили това ново поведение и усещане за спокойствие и тишина, както и умението да живеят и работят в екип с останалите.
- А как се справят без телефони и устройства?
Телефоните при нас са забранени. Вземаме им ги в началото на лагера, като имат достъп до тях само по 2 часа на ден, в предварително определени часове. Освен че по този начин съхраняваме устройствата, за да не бъдат случайно увредени по време на някоя от активностите, децата нямат никакво време да се занимават с тях по време на програмата. Стремим се да ги държим максимално ангажирани.
В първите 1-2 дни, разбира се, им е малко трудно и се опитват да свикнат без телефоните си, но след като активно се включат в програмата, сами забравят за тях и не ги търсят дори и в определеното им време. Много рядко протестират. Може би единствено в случаите, когато не са били уведомени от родителите си по някаква причина, че ще бъдат без свободен достъп до телефон. Но както вече казах, децата сами в един момент избират да се изолират от устройствата съзнателно.
- Бихте ли направили лагер за пораснали деца, т.е. за възрастни хора и какъв би бил той?
Имаме такъв лагер – т.нар лагер “С дъх на смола за пораснали“, а най-голямото ни желание е инструктори на този лагер да бъдат именно младежи – т.е деца в тийнейджърска възраст. Програмата отново ще бъде като при другите ни лагери – участниците ще спят на палатка, ще играят игри, ще имат предизвикателства и казуси за решаване. Обикновено проблемът на възрастните е, че имат по-малко свободно време и по-трудно го планират, но ние продължаваме да вярваме, че този лагер тепърва ще събира все повече желаещи участници.
- Защо е важно да не губим връзката си с природата, на какво ни учи тя и възможен ли е „приключенския дух“ в днешния технологичен свят?
Приключенският дух живее във всеки един от нас, независимо от възрастта и това го потвърждава практиката ни. Възрастният човек също като децата търси вълнуващи изживявания и се удивлява от всичко ново. Природата е част от това преживяване и е много важно да запазим връзката с нея. За щастие смятам, че въпреки всичко, все още не сме я загубили безвъзвратно. Бих казал, че пандемията ни събуди доста и ни даде възможност да преосмислим тази връзка. Все повече хора потърсиха планината като място за почивка и дори ми прави впечатление, че вече я предпочитат пред лятното море. Що се отнася до децата – за съжаление пандемията оказа доста сериозно влияние върху техните социални умения, поради продължителната изолация и дистанционно обучение. Виждаме това по време на работата ни с тях в лагерите, когато в моментите, когато не им е достатъчно интересно – сякаш спират да чуват и мислят, просто ги няма.. не присъстват. Изключват се от околния свят по подобие на комуникацията по време на онлайн обучението, когато могат да си спрат камерата и микрофона, или просто да се изключат от това, което се случва около тях.
- Какво ви мотивира да започнете работа в центъра? Освен организационни дейности в Байкария, вие сте водач в походи с групи не само в Родопите, но и в чужбина, както и в колоездачни преходи. Кое ви доставя най-голямо лично удовлетворение и ви вдъхновява да продължавате напред?
Бях на 15 години, когато участвах в първия лагер, организиран от „Байкария“ в Чатъма. Преживяването от лагера не можах да забравя никога. Още тогава бях сигурен, че рано или късно ще се върна отново там. През годините когато пораствах това желание да посещавам района на язовир Беглика премина в ходене с приятели на къмпинг, включване в някои от почистванията, които „Байкария“ провежда традиционно всяка година като граждански инициативи с кауза.
През 2018 г. се върнах в моя роден град Велинград. Там се срещнах с Васил Тодев и заедно решихме да опитам да работя като доброволец в един от детските лагери на „Байкария“. Така започна всичко. В последствие станах инструктор, а днес съм част и от организационния екип и дейност на организацията. Вдъхновява ме не само мястото, което безкрайно обичам, но и хората, с които работя и срещам там. Бих казал, че това е единственото място, което познавам, където човек може да бъде и да се чувства свободен, да прави това, което обича и най-вече – да бъде себе си.
- Ако трябва да опишете с няколко думи ежедневния живот близо до природата – кои са те?
Първата е свобода! Ние като биологичен вид сме част от природата и това усещане за близост до мястото, към което принадлежим, е незаменимо. Към свободата бих добавил любов и смиреност.
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
