Катя Антонова е издател и писател – автор както на книги за възрастни, така и на обичани детски книги като „Двете кралства“, „Феята от захарницата“, „Рибка“, „Принцесешки истории“ и други. Имаме удоволствието да разговаряме с нея за приказния свят на книгите и любовта към четенето при големи и малки..
- Здравейте, вие освен издател, сте писател както на книги за възрастни, така и на прекрасни детски книжки. Какво ви вдъхновява и мотивира да пишете за деца?
Вдъхновението при мен винаги идва от самите деца, в чиято компания аз обичам да прекарвам много време. Обичам да наблюдавам децата, да разговарям с тях и да се потапям в техния свят. Децата са моето вдъхновение и винаги ме усмихват, колкото и да съм гневна или ядосана понякога, просто дори когато видя дете, усмивката се появява инстинктивно на лицето ми. А, това което ми е давало спокойствие и продължава да ми вдъхва увереност за всичко, което правя е именно моята мотивация, която е основана изцяло на вярата ми в доброто! Макар да звучи като клише, това е самата истина, защото никога не създавам текст от комерсиална гледна точка и не мисля какви ползи ще ми донесе. Винаги изхождам от това какво смятам, че е полезно за децата, от какво имат нужда и какво би ги разсмяло също така.
- В своите книги за деца обръщате поглед към добродетелите и емоциите. Има ли промяна в представата на децата днес за тях?
Аз смятам, че е добре да бъдем по-мъдри и по-умерени по отношение на децата. Не харесвам заключенията, които поставят определения на днешните деца като не достатъчно заинтересовани или извисени. Децата са такива, каквито сме и ние самите! Това е нормално, защото децата се адаптират към нашият свят! Нормално е, ако ние възрастните пренебрегваме духовната страна на живота и се фокусираме предимно върху материалното, децата да правят същото! В този ред на мисли, децата следват възрастните и техния живот! Важно е да се обръща внимание на ценностите, на тези важни съставни части от нас и от нашия живот, които стоят извън материята. Разбира се няма нищо лошо в това да живеем комфортно и да се стремим към професионални успехи, но ако не преобладава богатството на душата и сърцето, красотата на мислите, силата на характера и на духа по-скоро, който носим, другото се обезсмисля напълно!
- Живеем в дигитална ера, в която децата прекарват все повече време пред екрани. Как можем да ги мотивираме да четат самостоятелно? Какво бихте посъветвали родителите?
За мен има няколко неща, които е добре като родители да правим, които разбира се са вече добре познати. На първо място бих препоръчала да започнем да четем на децата от най-ранна възраст. Има родители, които четат на бебетата си, още по време на бременността. Аз съм дълбоко убедена, че това е важно, не в смисъла на научаване или усвояване на знания, а най-вече за създаване на връзка между родител и дете и след това за появата на книгата като естествена част от ежедневието на детето. Така че колкото повече книгата е част от живота на семейството и родителя покаже на детето, че тя носи приятни моменти и преживявания, толкова по-добра предпоставка има да се задълбочи тази връзка между детето и книгата и то да я открие за себе си като източник на забавление и приятно прекарване на времето. На по-следващ етап, бих казала, че е важно да четем на детето, особено, когато то започне да разбира повече, с артистичен и изразителен глас. Мисля, че това е следващото стъпало към любовта към книгите. И последното нещо, което мога да добавя е личният пример. Когато децата виждат родителите си да четат, не по задължение, а защото това е приятно време за тях и им носи положителна емоция и прекарват качествени часове четейки, има по-голяма вероятност да проявят по-голям интерес и те самите към четенето. Според мен не е добра идея да насилваме децата да четат нещо към което нямат интерес, особено в самото начало е много важно да ги оставим сами да изберат това, което е интересно за тях.
- В този ред на мисли има ли подходящи и неподходящи книги за деца?
Тъй като най-голямото учене при децата се случва през тяхното вродено любопитство, смятам че всяко едно знание, което е придобито през него, е стабилно знание и е добра основа за още знание. Всяко нещо, което е насила, което е вменено, то е посрещано най-малкото с една вътрешна съпротива дори и когато детето се е подчинило. В този смисъл смятам, че няма неподходящо четиво, ако детето го е избрало, особено още когато се изграждат навици за четене. И по-скоро трябва да му се даде усещане за изобилие от четива, за да може то да се почувства спокойно, че ако нещо не му хареса, може да направи друг избор. И когато изчете няколко неща, които му харесват, това вече е една добра основа да се разрасне любовта му към книгата, т.е. по-малко рестрикции, по-малко органичния и стесняване на хоризонта, и повече приятно време в компанията на книги.
- Вече споменахте, но все пак кога е подходящо да започнем да четем на детето?
Не смятам, че има твърде ранна възраст за четенето! Както споделих, имаме сред почитателите на нашето издателство родители, които четат на децата си още в утробата. Разбира се тези деца, няма да усвоят информация, но това ми се струва толкова мило и правилно да четеш на детето си, защото гласът се променя докато четеш – вече не е тревожен или ядосан, а става топъл и мек, така че това е нещо чудесно, което да се случва на децата и в този смисъл може да започне от първия ден.
- Какви според вас са основните ползи от четенето на книжки при децата за тяхното развитие?
Много пъти съм си мислила какво пък толкова ще стане, ако децата не четат, защото едно време със сигурност се е развивала ситуацията: „Хайде, вземи свърши малко работа, само четеш“, което ми напомня на днешното „Хайде вземи прочети нещо, само гледаш в този таблет“, което след време може да стане „Хайде вземи го този таблет, стига си правил „нещо“ друго“. Но истината е, че четенето дава едно много приятно упражнение на мисълта. Четенето има много достойнства, но на мен много ми харесва, че докато четеш влизаш във форма на съавторство и човек става активен! Не си пасивно получаващ информация или пасивно консумиращ изкуство, защото ако има един милион души, които четат един и същ художествен текст, аз съм напълно убедена (макар да няма такова изследване), че всички в съзнанието си ще видят различна картина. Представяте ли си, докато очите четат, мозъкът преработва тази информация, въображението рисува едни картини, които са различни за всеки човек и за мен това е страхотна тренировка за ума и за въображението, и това ми е едно от любимите достойнства на четенето на книги. Аз също харесвам филмите, те са прекрасен вид творчество, но там виждаш как изглежда даден герой, а в четенето всеки може да си го представи различно. Четенето вече не е източник на информация, дори вече не смятам че може да повлияе върху правилния правопис и правоговор, но е инструмент, с който запазваме и развиваме въображението си. Четенето не изморява, не изтощава и не насилва сетивата ни по начина, по които го правят екраните, нещо изключително важно особено що се отнася до деца!
- Благодаря ви за отделеното време и прекрасното интервю! Бихте ли добавили финални думи към нашия разговор?
Боже колко са красиви децата – няма по-красиво същество от детето!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
