Едно интервю с майка на дете в 3-ти клас, в което си говорим за връщането физически в училище и за емоциите и мислите, които вълнуват деца и родители днес в новата среда.
- Здравейте, изминаха две седмица от началото на новата учебна година, как стартира тя за вас и вашето дете и имате ли притеснения свързани с връщането в училище?
Очаквахме 15-ти септември с вълнение и радост, но заедно с тези емоции изпитвах и продължавам да усещам притеснение и тревога заради неяснотата как ще се учи, ще има ли достатъчно учители, които да могат да се справят с всички необходими мерки и същевременно да осигурят дистанция между класовете, ще могат ли децата да спазват нужната хигиена и т.н.… Сигурна съм, че всеки родител има безброй много въпроси и притеснения, като осъзнавам, че най-вероятно повечето от тях ще останат без отговор, защото според мен всяко училище ще решава индивидуално как да действа спрямо своята собствена ситуация и възможности. В този смисъл смятам, че именно тази непредвидимост и невъзможност на родителя да планира както на детето, така и своето време в работно отношение, ще бъде едно от сериозните предизвикателства през тази учебна година за семействата. От друга страна, разбира се е притеснението от заразяване на детето с Коронавирус и пренасянето на болестта у дома, където ще бъдат изложени на риск баби и дядовци, както и близки за нас хора, с които сме по-често в контакт.
- Смятате ли, че взетите мерки от страна на училището, което посещава вашето дете, са достатъчни и адекватни?
Училището, в което учи синът ми, се старае доколкото съм запозната да спазва всички мерки определени от държавните институции. Отделните паралелки имат различен час за влизане в училище, всяко дете е длъжно да носи маска за лице, дезинфектант за ръце, лични пособия, които да не споделя с други деца и съответно класният ръководител следи (до колкото това е възможно, когато говорим за деца) да се спазва дистанция, децата да не се събират на големи групи и да поставят маските си в коридора. Не мога да преценя дали мерките са адекватни или достатъчни, защото според мен е невъзможно да опазим децата с каквито и да е мерки при положение, че прекарват почти цял ден заедно – нереалистично е да смятаме, че децата няма да си разменят молив или няма да се докосват при игра, или че ще спрат да пеят заедно или да се смеят, само защото някой възрастен им е казал, че смехът и говоренето/пеенето на висок глас увеличават риска от зараза.. Ето защо смятам, че в голяма степен мерките само излишно затормозяват както децата, така и техните учители!
- Как да разбираме това – че сте против мерките като цяло ли? Каква е вашата позиция относно носенето на маски от децата в училище в този случай?
Не, не съм против мерките, но не смятам, че трябва да се стига до крайности в това отношение, защото фокусът се насочи върху училищата, а някак си забравихме, че ние възрастните също трябва да спазваме тези мерки, за да имат смисъл и при децата. Имам предвид, че навсякъде можете да видите възрастни седнали един до друг по кафета и ресторанти без маски и без да спазват дистанция помежду си. Ежедневно съм свидетел как родители се събират в близката до училището сладкарница след като оставят децата си и повярвайте ми никой от тях не е с маска или пък на разстояние от метър и половина от другите родители, но за това пък същите тези хора обсъждат разпалено до колко и как се справя училището с мерките срещу разпространение на епидемията! Важно е децата да спазват много добра хигиена, важно е да се научат да пазят дистанция един от друг, важно е да се научат да бъдат отговорни към себе си и другите, но това са неща, които са важни по принцип, а не само за конкретната ситуация и епидемия! За да се постигне това обаче е особено важен личния пример, който даваме на детето, научаването на добри хигиенни навици, които започват от вкъщи и след това добрата комуникация и подкрепа в училище. Струва ми се, че натиска върху училищата и самите учители в тази ситуация е твърде голям, което може да доведе до напрежение както между самите тях, така и между децата.
Що се отнася до носенето на маски, мисля че трябва да послушаме мнението на експертите, но да не забравяме, че ефект от тази мярка има само когато приложението й е съобразено с възрастта на детето! В този смисъл за най-малките, това е нещо, което е неприложимо по ред причини: като неправилно ползване на маската, често докосване на лицето, може да затрудни дишането и т.н., т.е. най-добрият за мен метод за предпазване от болести си остават: добрата хигиена, достатъчно сън, качествена храна и време навън!
- Как детето ви се справя с влизането отново в клас?
Адаптацията мисля, че трябва да бъде постепенна, но това зависи и от самото дете. Като цяло връщането обратно в клас след дългото прекъсване, за нас се случи лесно и без особени притеснения. Преди започване на учебната година, поговорихме какво предстои, как се чувства и какъв ще бъде дневния ни режим. Разбира се имаме проблем с ранното ставане, но това е нещо, което не мисля, че някога ще се промени, просто защото детето ми обича да си поспива повече. Но въпреки всичко, радостта от това да бъде отново с приятелите си, да си говорят в междучасието и да имат реален училищен живот е по-голяма от леките сутрешни неудобства!
- Ако имате право на избор, коя форма на обучение бихте избрали за вашето дете?
При всички положения бих избрала категорично обучение в училище! Това е така не само, защото съм работещ родител и съчетаването на онлайн обучението с работните ми ангажименти е истинско предизвикателство за мен, но и защото смятам че ролята на училището като институция далеч надхвърля чисто обучителните функции. Безспорно училището е най-важното средство за социализация на децата след семейната среда, защото ги учи на спазване на норми и правила извън техните лични желания и емоции, на работа в екип, на общуване в различна от теб група, на социални норми и още много неща. Освен това обучението физически в училище, в по-голяма степен отколкото обучението вкъщи, дава възможност за компенсиране на неравните възможности и шансове при децата, защото принципно еднаквата за всички деца училищна среда, би трябвало да „изравнява“ социалните неравенства и всяко дете да получи възможност да се развива и да надмине родителите си. Дали и до колко това се случва в България, е друг въпрос, но при всички положения за мен училищната институция трябва да бъде подкрепена, за да имат едно по-добро бъдеще нашите деца!
Благодарим Ви, че отделихте от времето си, желаем здраве на вас и цялото ви семейство!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
