Едно интервю за любовта към учителската професия с Краси Славчева
- Здравей Краси, ти си част от авторския екип на „Педагогика.бг“. Любим учител на много деца. Човек с мисия, както самата ти казваш. Представи се накратко с няколко думи
Работя като педагог в частна образователна институция вече повече от 6 години с деца на възраст от 1-6 години. Обичам да преподавам, създавам и разпространявам щастие и позитивност чрез работата си с децата, защото вярвам, че за развитието на потенциала на всяко дете е най-важна средата. В свободното ми време обичам да пътувам, да чета книги и да шия гоблени.
- Как избра тази професия? Каква беше детската ти мечта?
За мен учителството е ПРИЗВАНИЕ И МИСИЯ, а не професия. Вярвам, че на този свят няма случайни неща, затова приемам, че в подходящия момент то просто ми се случи. Всеки, който ме познава може да каже, че съм родена за това!
Щастлива съм, че още в началото на професионалния ми път разбрах, кой е моят ЕЛЕМЕНТ. Знам какво мога да правя и коя съм всъщност. (Нали постоянно гледаме репортажи и четем статии за хора, които на 35, 40 години сменят професията си-е аз я намерих още на 20).
Спомням си, че като дете винаги много се възхищавах на учителката ми в детската градина. Харесвах прическата й, всичките й костюми…много харизматична жена. След това в ученическите и тийнейджърските години мечтаех за различни професии, а след това в университета учих и право.
- Доволна ли си от избора, който си направила?
Ще отговоря на този въпрос така: „Без правилните възможности може никога да не узнаеш какви са твоите способности и колко далеч могат да те отведат. Няма много ездачи на прерийни коне в Антарктида, нито много ловци на бисери в пустинята Сахара.“ Способностите невинаги са очевидни, понякога се проявяват при благоприятна възможност. Резултатът е, че може никога да не бъдеш доволен, от това което правиш, мястото на което си и т.н. Всичко зависи от възможностите, които имаш, които създаваш, и как и дали се възползваш от тях.
Да бъдеш доволен от работата си според мен значи да бъдеш свързан с хора, които споделят същата страст и да работят със същата отдаденост. Така че да, доволна съм от избора си – едва ли ще се чувствам по същия начин на друго място.
- Какво ти дава тази професия и съответно какво взима?
Учителството срещна в мен природните ми способности и личните ми страсти. Всъщност аз се занимавам с нещо, което ОБИЧАМ, и така се чувствам най-близо до себе си. Установявам, че времето прекарано с деца минава по различен начин, прави ме много по-жизнена, по-съсредоточена и има моменти, в които преливам от енергия. А какво ми взима? Много често като се будя, първите ми мисли са свързани с работата ми, дори и в почивните дни. Но с времето се научих да си поставям и отстоявам граници, и вече умея да си почивам пълноценно.
- Как успяваш да се справиш с всекидневните предизвикателства, които съпътстват работата с деца?
С търпение и разбиране. За всяко дете има сто езика, сто мисли и сто начина на мислене, на игра, на говорене, сто начина на разбиране, на удивляване, на слушане. Стремя се да разбирам повечето, а не да им показвам, че има само един.
- Как успяваш да спечелиш доверието на децата и да задържиш вниманието им?
Можеш да спечелиш доверието на едно дете, ако наистина имаш персонално отношение към него, ако всеки път, в който искаш да ти каже нещо го гледаш в очите и го слушаш. Живеем в 21-ви век – векът на технологиите. Много често преди децата да дойдат в градината, вече са гледали телевизия, филмче в колата, слушали са радио, гледали са всички цветни неща през прозореца на колата-билбордове, реклами, коли, хора. Живеем в свят, в който информацията ни залива. Представете си на какво „бомбардиране„, на каква стимулация е подложен мозъкът на едно дете още преди да са започнали учебните и игрови ситуации в детската градина. Истината е, че има моменти, в които е трудно да задържаш вниманието им за по-дълго време. Но екипът , в който работя е изграден от професионалисти, всички непрекъснато учим в движение и се справяме. Децата напредват и постигаме заедно много добри резултати.
- Какви са твоите „вълшебни“ инструменти за организиране на стаята и учебния час?
О, те са много. Средата е много важна, за да предразположиш децата. Всичко трябва да им е удобно, да има специални неща за тях, в същото време да могат да правят много неща там – САМИ и безопасно. Мениджмънтът на групата също е от значение. Всяка седмица, всяко дете си има определена професия и неща, за които отговаря: `Line leader`, `Table helper`, `Washing monitor`, `Messenger`, `Supplies monitor`, `Teacher helper`, `Weather monitor` и други. Имам и много `инструменти`, с които поддържам стимула на децата, но за тях ще ви разкажа по-подробно в отделна статия.
- Как преминава един учебен час с теб?
Много весело и жизнено, всички деца са преки участници в процеса на обучение. За мен е важно да чуя всяко дете, какво мисли, как реагира и разбира информацията, която получава. В институцията, в която работя, имаме възможност да сменяме средата на учене – провеждаме заниманията си в двора, на пленер в парка, в планината, в друга занималня, извън София – това ми позволява да задържа много по-лесно вниманието на децата и да ги привлека в процеса.
- Можеш ли да ни споделиш интересна случка или хубав момент от твоята практика?
За тези години работа случките с децата са стотици. Понякога те са толкова смешни, че дори и да искаш не можеш да останеш сериозен. Но имам едно толкова хубаво преживяване, една толкова хубава и приятна изненада подготвена от всички мои колеги и родители. Беше в края на учебната година и един ден майката на едно от момичетата в групата ми каза: Ще дойда довечера към 17 ч, моля Ви да ми отделите малко време, за да Ви кажа нещо`.` Aз разбира се, се съгласих. Денят мина спокойно, с децата излязохме на двора в 16:30, а в 17 ч, всички родители от групата, дойдоха заедно, носейки един огромен телевизор и ми казаха да вляза вътре. В последствие разбрах, че всички колеги са знаели, и децата останаха на двора с тях. След като влязох вътре и се настанихме, ми пуснаха специално видео подготвено от тях и от децата, за благодарност за работата ми през годините.
- От какво има нужда според теб българския учител днес?
Всеки учител има нужда от подкрепящо ръководство, ангажирани родители, висококачествено професионално обучение всяка година спрямо поколението деца, както и атмосфера на доверие и уважение.
- От какво има нужда детето, за да бъде любознателно и да учи с удоволствие?
Всяко дете учи по различен начин. Затова няма универсална рецепта, но има неща, които могат да предразположат всяко дете да достигне „тавана„ на възможностите си. Ако средата е подходяща, децата растат в синергия! Ако средата е лоша, всяко защитава себе си и се предпазва от безпокойството на останалите. При нас има балансирана среда за децата. Имаме отношение към преподаването, има свобода, но и взискателност. Преподаването е насочено към прекия трансфер на знания и умения към отделните групи. То демонстрира одобрение към креативността, личното отношение и невербалните несхематични модели, както и към ученето чрез откривателство и игри на въображението.
Благодаря ти за това интервю. С нетърпение очакваме следващи статии от теб.
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
