Спомняте ли си игрите от вашето детство? Гоненица, криеница, народна топка… А на какво играят днешните деца? PlayStation, Xbox, Wii.
За нашето поколение, да играеш означаваше да си навън – сред природата или на улицата, заедно с другарчетата си. А съвременните деца играят, като се взират в екран.
Вероятно смятате, че детето ви прекарва достатъчно време навън. Но едно провокативно английско изследване показва, че ¾ от анкетираните деца прекарват по-малко от час дневно в игра навън. Та дори затворниците прекарват повече време на открито!
Според друго холандско проучване, днешните деца играят навън по-малко от децата преди 50 години и с по-малко другарчета, рядко ходят надалече от дома си, прекарват повече време вкъщи и като цяло са по-ограничени от родителите си.
- Как стана така, че децата ни спряха да излизат навън?
Технологиите действително са може би най-големият виновник за застояването на децата вкъщи. На тях вече не им се налага дори да напускат стаята си, за да играят или да разговарят с другарчетата си. Времето навън все е или прекалено студено, или твърде горещо, а вкъщи могат да си лежат и да гледат любимото си филмче, докато похапват лакомства…
Но вината в голяма степен е и на родителите – онези родители, които са вечно заети и предпочитат да „откраднат“ време за себе си, като пуснат на детето филмче или го оставят цял ден на компютъра, вместо да го заведат в парка, в зоологическата градина или на детската площадка… Всеки час, който отделите за игра навън, ще ви се изплати многократно със здравото и щастливо дете, което расте пред очите ви. А някои деца са толкова натоварени, че направо забравят какво е да си дете! Между всекидневното готвене на уроците за училище и извънкласните занимания им остава толкова малко свободно време, че те – съвсем разбираемо – предпочитат да го прекарат в почивка. Но десетки проучвания показват, че свободното време навън спомага за намаляване на стреса и има успокояващ ефект върху децата. То им позволява да освободят натрупаното през академичното учене напрежение, да „презаредят батериите си“ и чрез движение да си възвърнат свежестта и енергичността. Много педагози препоръчват умственият труд да се редува с физическа активност, а каква по-добра възможност за това от играта навън, където децата ще се раздвижат и ще се забавляват?
За съжаление обаче, много деца изобщо нямат къде да играят. Не всяка улица е достатъчно безопасна за игра, а много домове са отдалечени от паркове и детски площадки. Това е особено притеснително, когато детето е по-малко и няма търпението и енергията за дълги разходки.
Друг сериозен проблем е родителският страх. Много родители се притесняват да пуснат децата си на улицата или да ги оставят сами за по-дълго време. Но за да е пълноценна, играта навън трябва да е възможно най-самостоятелна. Преди да пуснете детето си някъде само, научете го на кои възрастни може да има доверие. Обяснете му кога и към кого трябва да се обърне, ако се чувства застрашено, и се уверете, че знае как да потърси помощ в случай на нужда. Изберете неголяма оживена зона близо до дома ви и договорете границите, в които детето ви може да се движи само и да се чувства в безопасност. Това ще изгради у него независимост и самостоятелност.
Децата имат нужда от широко, открито пространство, в което да се цапат и калят на воля, да викат колкото им глас държи, да тичат, да скачат, да се катерят, и да изследват заобикалящия ги свят. Не е ли в това същината на детството – да играеш свободно, да тичаш и скачаш на воля? Не е тайна и че играта навън закалява крехкия детски организъм, прави го по-устойчив на бактерии и вируси и подобрява имунната система. Тя дори помага за предпазване от алергии, астма и възпалителни процеси.
При играта на открито децата получават ценни знания за света около себе си. Могат да научат повече за природата и как да я опазват, например, докато играят сред цветята или се запознават с различни животинки. Нещо повече – усвоеното по този начин ще остане много по-трайно в съзнанието им, защото е свързано с личен, близък до тях спомен. Децата, прекарали детството си на открито, развиват ориентация и умения да се справят с предизвикателствата, да разбират света около себе си. Децата, израснали пред екрана, не знаят как да се справят с живота – извън виртуалната реалност се чувстват объркани, потиснати и отегчени.
Но играта навън е важна и защото позволява на децата да изразяват себе си, да експериментират, да се социализират. Тя им показва колко прекрасен и вълнуващ може да бъде светът, предлага им предизвикателства и буди творческото начало у тях. Помага им да развият фината и грубата си моторика, подобрява издръжливостта им, и се бори срещу засягащото все повече деца затлъстяване.
Обездвижването при подрастващите е сериозен проблем, който може да доведе до куп неприятности, включително опасни болести. Седенето на дивана или пред компютъра по цял ден, съчетано с липсата на движение, може да увеличи риска от затлъстяване, повишаване на лошия холестерол, високо кръвно и висока кръвна захар. Добавете към това вредните хранителни навици – прием на много калории, но малко хранителни вещества, често похапване на нездравословна храна, пиене на подсладени напитки – и си имате тиктакаща бомба със закъснител: детето ви влиза в рисковата група за метаболитен синдром.
Той представлява съвкупност от различни метаболитни аномалии у подрастващите, които водят до повишен риск от развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания като възрастни. Диагнозата се характеризира с наднормено тегло, високо кръвно налягане, повишен холестерол и триглицериди и висока кръвна захар, а най-добрият начин за профилактика и лечение е – познахте – движението.
Играта навън дава на децата свобода, осигурява им възможност да изживеят приключение, позволява им да експериментират, и най-важното – позволява им да се чувстват деца, да имат пълноценно, щастливо и изпълнено със спомени детство.
Какво чакате? Да поиграем навън!
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
