Интерактивното преподаване в детската градина поставя началото на философията „Обичам да уча!“ за ученика по-късно
Интерактивното преподаване е част от хуманистичната психология и повече от 20 години успешно се реализира по света. Всички, които работим с деца – от родителите, през лекарите и медицинските сестри до учителите и треньорите търсим най-ефективните модели на общуване и учене за детето на 21 век.
Най-добре е началото да се постави още от най-ранна възраст, от яслена група, от едногодишна възраст: диалогово обучение между учителя и децата, между медицинската сестра и децата, между психолога и децата под формата на игра. Всички участват заедно и всяко дете е активно, независимо дали произнася цяла дума или само звукоподражание, защото именно чрез играта децата опознават света, който ги заобикаля и това поражда интереса и любопитство им. Естествено при децата имитационните игри (двигателни или сетивни) са от съществено значение за тяхното развитие, заедно с учителя децата се учат да произнасят звуците, които издават животните, движейки се из стаята, подскачайки като зайчета, имитирайки движенията на патето и жабката, или поклащайки се, танцувайки на забавната песничка за „палавата” маймунка, децата научават, както названията на животните и типичните звуци, което издава всяко животно, така и начина им на придвижване. Използват се нагледни материали – картина от книга /например маймунка/, на песничка от лаптопа /песничка на английски език с анимация пак за маймунката/, броят се краката на маймунката, после се оцветява съответна картинка с безвредни бои за пръстчета. В края на седмицата се прави обобщение на наученото с посещение в зоологическата градина например, където мъниците съпреживяват ученото и оставят с трайни емоционални впечатления в годините напред. Това е интерактивно преподаване чрез игра, чрез преживяване, в което се интегрират и активизират познавателно-когнитивни процеси – анализ, синтез, класификация и пренасяне на информация. Чувам звуците на маймунката в джунглата, виждам я в книжката или на таблото, виждам я анимирана, забавна и движеща се в 3D среда, повтарям названието и, активно се движа като нея – имитирам с крачета и ръчички скоковете й, прегръщам приятелчетата си в групата, защото научавам, че и маймунките живеят заедно, заедно си играят и учат, и те са социални като нас, пренасям тази информация от слух, зрение, движение и докосване към листа за оцветяване и отново обобщавам – как изглежда маймунката, колко са крачетата й, какъв цвят е, с какво се храни и т.н.
В показания пример нито детето, нито родителят са наясно, че всъщност има сериозно и целенасочено учене. Учителят обаче има предварителна подготовка, принципи и методика, които следва, цели и задачи. Той обучава и развива сложни мисловни процеси, учи децата на екипност и емпатия, знанието минава през емоцията, учителят не е в ролята на авторитет, а заедно участва с децата в цялата игра, разширява дидактичните единици като ги интегрира. На практика той преподава майчин/български/ език и английски език, спорт, музика, изобразително изкуство, математика и знания за природа, социален свят. И нещо още толкова важно и значимо: детето е мотивирано да идва в детското заведение, защото е забавно, шумно и весело, и така времето тече неусетно. Всъщност така се стимулира естествената детска любознателност.
При интерактивното учене има не само получаване на знание чрез активност от всяко дете, но и самопознание. Детето опитва да прави всичко само. Когато е плахо и несигурно е поощрявано от възрастния, но и от цялата група, от себеподобните. Няма дете, което да не е наясно, че големите могат много неща. Но когато ти ръкопляскат всички останали като теб, когато ти се усмихват и радват на първата правилно произнесена дума – това е самочувствие и емпатия, това е радост и мотивация, това е знание и действие.
Когато детето расте в такава ефективна среда, учи, играейки, трупа жизнен опит сред обичащи го възрастни и деца, по-късно в училище, то няма притеснения да опитва да учи нови и по-трудни неща, да комуникира с други непознати авторитети и да изразява активно себе си. Незабелязано то е придобило различни начини за учене, овладяло е умения за активно общуване, развило е самочувствие и знание за себе си и другите в толерантна среда. С ученици, преминали през детска ясла с такъв вид занимания и обучение, по-късно се постигат успехи не само в усвояване на учебния материал по задължителния образователен стандарт. Тези деца вече са гъвкави и адаптивни, носещи знанието за непрекъснат процес на учене до дълбоки старини. Те не се притесняват нито от смяна на учители, нито от смяна на среда, нито от нови обстоятелства и предизвикателства. При тези деца още от ранно детство е отработено умението „първата крачка е най-трудната“, защото именно така се възпитава ценност за учене, ценност за развитие.
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
