Най-често майките склонни към перфекционизъм (обикновено меланхоличен темперамент) намират повечето хора около себе си за несръчни. За тях е важно нещата да се правят перфектно, включително и от техните деца. Тук е въпросът кога има реален повод да говорим за диспраксия при дете и кога става въпрос за необходимост от работа върху амбициозността и страховете на майката.
Ако детето е несръчно, може да е и защото:
- Умът и крайниците не са координирани – за да овладеят крайниците си, децата до седем годишна възраст с голяма любов и усърдие извършват повтарящи се движения, като например да пускат бобени зърна в бутилка от минерална вода. Отново и отново, и отново. С търпение и обич, възрастният трябва да им даде материали, да им покаже конкретно действие и след това да остави детето,концентрирано и спокойно да работи със собственото си темпо. Всички стари традиционни дейности като плетене, бродиране, чупене на орехи, низане, вкл. и късане на вестник на ленти помагат. Ако родителите имат затруднения и намират за трудно сами да измислят конкретни дейности, то може да си вземат материали и упражнения от лечебен Монтесори педагог. Лечебният педагог е вникнал в темата с координацията. Може да направи програма и да подбере Монтесори материали за конкретно дете. Ако имат нужда от лекар, най-добре да се обърнат към невролог. Ако търсят педагогика, имат нужда от еволюционна педагогика. Във всички случай обаче трябва доброта, спокойствие и съзнателна работа за развитие на фина и груба моторика в радост.
- Умът е в пъти по-бърз от крайниците и често детето прескача действия. Например: излиза от магазина и се втурва да отвори вратата на колата, като пропуска да попита дали може да излезе, да затвори вратата на магазина, да се огледа на улицата преди да пресече. При такъв случай трябва забавяне за осъзнаване. Обикновено това се постига чрез изговаряне на глас на реда и последователнността на действията. „Първо питам дали може да изляза, после отварям вратата, после затварям вратата, после се оглеждам и пресичам. Бравоооо!“. Така ден след ден. Отново и отново се повтаря на глас последователността на действията. Ако детето прескочи някоя от стъпките, не му се караме, а му помагаме да го израсте.
- Детето имитира несръчен ролеви модел, това е видяло и това прави – тук е добре да се провери сръчността на ролевите модели и ако се забележи, че детето просто копира каквото вижда, възрастните да се променят. Нека не забравяме, че децата учат чрез подражание, не от това, което чуват да им казват, а от това, което виждат да се прави.
- Възрастните са мулти-таскинг (правят по няколко неща едновременно) – тук подражателните сили на детето са затруднени, тъй като то не може да раздели, коя част от движенията са например говорене по телефон и коя част са готвене (ако майката готви и говори по телефон). Децата имат нужда от моно-таскинг родители, които изцяло са погълнати в една дейност. Така, когато детето имитира възрастния с подражателните си сили бързо копира дейността и я имитира в цялост.
Хората стават сръчни с различни темпове. Това не е състезание. Важно е да сме търпеливи ролеви модели. Създаване на ценност да правиш добре нещата. Възпитание в ред, красота и ценене на предметите, средата и хармонията.
Да си несръчен не е болест, а възможност с работа и упражнения, да си по-съзнателен от другите хора на Земята за действията и бездействията си.
Автор: Любов Миронова
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
