ДНК – Детски Научен Клас е създаден от Явор Денчев – магистър по микробилогия (Университет на Виктория, Канада), учител и аниматор с дългогодишен опит както в България, така и в Канада. Неговата цел е да ни покаже, че науката не е страшна скупчина от сухи формули и бледи картинки, а е изключително вълнуваща, интересна и полезна. Тя е начин на мислене и отваря врати към непознати светове и умения в децата.
- Как се роди идеята да създадете научни класове за деца в България?
Всичко започна в една детска градина, където работех като учител. Това се случи малко след като се прибрах от Канада в България, където завърших магистратура по микробиология. Още в Канада имах идея, че искам да се занимавам с деца и наука и след като се върнах, работата в градината беше една възможност, която да ми помогне да комуникирам по-добре с децата. В един момент науката започна да ми липсва и така естествено започна да се появява в заниманията ни. В градината, в която работех, имах свободата да добавям интересни неща в програмата и така започнах да им показвам експерименти по темите, по които учехме. Децата по принцип са емоционални и се радват на много неща, но най-ясния показател за мен, че стигам до тях, се случи след един експеримент, когато едно детенце възкликна: „Обичам те!“. Така лека полека ръководството се съгласи да направим официални научни класове. Децата ме ръководеха според това, кое им е интересно и им харесва, защото като техен учител вече се познавахме добре и комуникирахме лесно помежду си. Така заедно с тях изградихме началото на ДНК по един лесен и приятен начин докато учим заедно за света. Според мен се учи най-добре, когато можеш да пипнеш да направиш нещо сам, особено когато става въпрос за малки деца. Когато се опиташ да разбереш какво си мисли едно дете, какво би му било интересно, тогава всичко се получава. Така след близо две години, в които провеждах научния клас в детската градина, реших да го изнеса като външен продукт.
Името се появи съвсем естествено в съзнанието ми, защото аз винаги съм се вълнувал от молекулярна биология и микробиология и това е не само мое призвание, но и образование. И така вече работим по моята програма не само с градини, но и с няколко училища!
- Какви са темите на научните класове и как протича един такъв клас за деца?
Една тема може да се преподава и на 5 годишни, и на 9 годишни деца, но начинът на преподаване и дълбочината са различни. Това, което на мен ми дава свобода е ,че ние не ползваме програма, която трябва да бъде одобрена от институция, а заимстваме от различни неща с идеята да представя на децата нещо, което през моя опит аз съм видял като интересно и полезно и им дава не само знания по конкретен предмет, а ги учи и на други умения. Освен запознаване с основната тема, целта на научните класове е да развиват в децата желание да учат, да задават въпроси, да търсят отговори да искат да експериментират. Дори и това понякога да означава да се оцапат или да направят беля, но те трябва да знаят, че това е не е страшно, защото така се учим. Да се развива в детето умение за екипност е много важно, защото понякога не можеш да правиш всичко сам и е хубаво да потърсиш помощ, ако имаш нужда. По време на класовете се развиват също умения в самата група, които са социални и се случват между самите деца. Фината моторика се усъвършенства покрай всички експерименти, в които се изисква внимание и концентрация. Всеки ден с децата, когато си мисля че учим едно нещо, всъщност разбирам, че покрай него, учим и много други неща.
Покриваме теми от химия, физика, анатомия, биология, наука за Земята. Нашата цел не е сертификат или оценка, а развитие на умения и знания. Независимо дали ще говорим за биология или химия, важно за нас е да дадем на децата широк кръгозор за заобикалящия ги свят. Това се случва като покриваме теми, които са достъпни и интересни за тях, теми които ги вълнуват.
- Как успявате да направите науката разбираема за децата и какво е интересно за тях според вашите наблюдения?
Науката става разбираема, когато започнеш да я правиш – науката не се чете, тя се прави. Съзнанието разбира до определено ниво, но когато мине през ръцете ни, разбирането става истинско и дори стигаш до ниво, което преди това не си подозирал, че съществува. При децата е хубаво първо да чуят, да разберат и сами да открият нещо, а това са все различни нива на разбиране. Някои деца предпочитат да гледат и да им е забавно и интересно, други вникват по-дълбоко в думите и при демонстрация, когато им се даде възможност сами да пробват, обикновено идва така нареченият „Ахаа“ момент! Това е най-вълнуващият за мен миг, защото означава че детето е открило самостоятелно нещо за света и най-хубавото е, че с ентусиазъм от своето откритие, това дете отива при друго и запалва и него. Имам случаи на деца, които предоставяйки им материалите и базовата основа, върху която да могат да експериментират създават почти нов експеримент, който аз след това ползвам и обяснявам, че той е измислен от друго дете и това винаги действа вдъхновяващо, защото на практика е доказателство, че и ти можеш.
Освен самата практика, начинът на комуникация с децата е изключително важен. Това не означава, че нивото на общуване трябва да се опрости, така че да стане грешно, а по-скоро да се говори на разбираем за децата език. Това се постига чрез сравнения с неща, които те познават от света и когато ги накараш да се чувстват като част от цялото преживяване през формата на игра, театър или част от приказка, която следват в научния клас или като изпълняват предизвикателства. Също така, когато слушаме и внимаваме за всичко, което е интересно за децата, защото ролята на учителя не е само да преподава, но и да слуша. За да има връзка трябва да има комуникация, а за да се получи тя, трябва да има чуваемост. Когато възрастен започне с нещо познато и интересно за децата, то след това лесно може да го обвърже и с друга тема, към която иска да насочи детето.
- Какви експерименти правите заедно с децата и коя е любимата ви научна демонстрация, която сте правили пред деца?
Няма тема, от това което правим да не ми е приятна и любима, защото всяка една от тях минава през нас и през децата. Най-любимо ми е когато получавам емоционална реакция от тях. Аз лично обичам експерименти с неща, които гърмят. В тази връзка имаме варел, в който правим експлозия с течен азот и го изстрелваме нагоре – тогава говорим за налягане. Когато говорим за анатомия, можем цял час да изследваме процеса, който започва с приема на храна през устата и стига до гърнето. Когато си говорим за полимери, разглеждаме памперс и се чудим къде изчезва водата, т.е. теми, които имат силна емоция за децата, са запомнящи се за тях. Правим вулкани, което е едно от най-любимите неща за децата, това че децата могат да го пипнат, усетят е нещо което го прави любимо за тях и следователно и за мен.
- Какъв е начинът едно дете да се „запали“ от науката според вас?
Всяко дете под някаква форма се интересува от това да може да пипне, да изследва, да експериментира и въпроса по-скоро е как да поддържаме това вътрешно желание по правилния начин. Важно е детето да има свобода да изследва и да, може да се изцапа, но когато едно дете има ясни граници и все пак се предостави подходяща среда, тези неща са възможни, защото всяко дете по природа е изследовател. Ядосваме се, когато детето скача в локвите, но това е техният начин да изследват и опознават света. При подходящи условия и когато има ясни граници за това кое е позволено и кое е забранено и детето получи обяснение защо е така, то е възможно да се случи това експериментиране. Науката е навсякъде около нас. Просто трябва да позволим и разрешим на децата, да бъдат деца!
- Благодаря ви!
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
