Биляна Савова е идеолог и визионер на програмите План да Бъда / Plan to Be и 8for8, собственик и креативен директор на Plan2B Creative Studio, дългогодишен арт директор на списание EVA, основател на фондация МС – Мога Сам. Носител на наградите “Жена на годината, категория oбщество / 2016”, “Будител на 2018”, “Вдъхновител / 2018”.
Лектор в семинарите TEDxVitosha, “Свободата да бъдеш”, форум “Дълголетие”, както и в редица корпоративни мотивационни събития на UniCredit Bulbank, Ernst &Young България, Bosch България, “She is the One” / Dir.bg, “See It Be It” / NobleGraphics, “Трансформация” / OM Yoga& Generator, SAP Labs Bulgaria, Kaolin Bulgaria и др.
- Ако трябва да изберете една дума, с която да се опишете, то коя би била тя и защо?
Трудно ми е да избера само една дума. Замислям се и веднага в съзнанието ми започват да се появяват една след друга различни. Първата е „генератор“, но също така идва и словосъчетанието „търсещ човек“. По-скоро обаче избирам – „стремящ се към осъзнаване и движещ се човек“. В момента свързвам със себе си всичко, което ме води към осъзнато движение, осъзнато живеене и свързва действията ми, в които влагам смисъл, а това пък естествено и непрекъснато захранва моя вътрешен генератор. Именно така, той работи много добре и ми дава усещане за осъзнатост и удовлетвореност, за вяра, че това е начинът и пътят. И защото няма нищо по-хубаво от живот в движение, със смисъл и удовлетворение. С това чувство се събуждам сутрин и си лягам вечер.
- Преминали сте през много изпитания в своя живот, сега ако се обърнете назад можете ли да ни кажете кои са тези качества и умения, които са ви помогнали да се справите с трудностите и какво определяте като важно в живота ви днес?
Най-важното си го носим по рождение. То не се променя. По-скоро се надгражда. Ако се върна назад във времето си спомням много ясно, че в моята тийнейджърска възраст изразявах себе си без никакви колебания, независимо какво носеше това на останалите и категорично поставях себе си, същността си на първо място. Борех се, отстоявах се, независимо колко беше трудно и колко бяха трудни обстоятелствата. С годините, с времето успяха да ме убедят – начинът на живот, училището, обществото, възпитанието, че това не е правилно, че това е егоизъм, че човек не може да живее по този начин и трябва винаги да се съобразява с общоприетите норми. Полека лека изоставих начина си на живот и разбирането, което имах за него, и най-лошото – потиснах всичките си вътрешни импулси да следвам същността си. Започнах да живея така, че с моите действия да правя околните щастливи, да правя това, което се очакваше от мен. И така загубих себе си.
Живеейки 20 години по този начин – сиво, объркано, притеснено, неуверено в дълбочина и от друга страна много успешно с маската на красиво, безметежно, уверено и сигурно съществуване на повърхността, аз не просто загубих себе си, аз се разболях – физически и психически. Или обратното – първо психиката ми, после физиката. Истината беше, че душата ми страдаше. Истински. Не знаех какво съм, какво искам, правех неща, които уж ми харесват, но бях неуверена, не можех да манифестирам идеите, които идваха в главата ми така, както ми се искаше. Страхувах се да не се изложа, непрекъснато подчинявах действията си на „какво ще кажат другите“ и дали ако се проваля ще мога да понеса този неуспех. Но за щастие дойде моментът, когато се събудих. Случи се по трудния начин. С идването в живота ми на тежката дегенеративна диагноза множествена склероза. В мен се събуди точно тази същност, с която съм родена. Която винаги е била в мен. С тази същност се раждаме и тя живее във всеки един от нас, но с времето, с порастването, с „помъдряването“ я заглушаваме. Приспиваме я. Инстинктите ни за самосъхранение, самолечение, самонаблюдение могат да ни спасят и много интелигентно да ни извадят от сложни житейски ситуации. Но ако загубим личния лечител, вътрешния ни спасител, интуицията, свободната си воля, смисъла, радостта от живота си – нищо не може да ни помогне. Винаги е добре да помним – те са вътре в нас, носим ги и трябва да ги държим в кондиция.
За себе си мога да кажа, че проследявам пътя, по който съм ги имала, загубила и после пак съм се върнала към тях. Връщането към този начин на живот не е лесно, защото трябва да преодолееш всичко, заедно с товара, който си натрупал и носиш на гърба си. Този път се нарича пробуждане, защото пробуждаме нещо в себе си, което имаме, но просто е в летаргия. Заспало е. Събуждаме се и започваме да осъзнаваме. Осъзнаването е механизъм, който е част от нас, с който се раждаме, но поради неизползване, неразбиране, игнориране за сметка на „по-важните неща“, той също изключва. И когато започне пробуждането, ние просто включваме механизма на осъзнаването. Очевидно можем да живеем и без осъзнаване, но въпросът тогава е как живеем и дали този начин на живот ни харесва, защото когато имаме осъзнаване, всичко се променя и се подрежда по един естествен начин. Със сигурност най-добрият за нас в този момент.
- А това ли са уменията, на които учите своите дъщери – да заявяват и изразяват същността си, да бъдат смели и да следват инстинкта си? Това ли е най-важното, което един родител може да предаде на детето си?
Аз разбрах, че най-важен е личният пример във възпитанието. Дори нищо да не казваш на детето си, дори и да не говорите помежду си (а всички знаем, че има такива периоди в отношенията между родители и деца) – личният пример е това, което можеш да предадеш на детето си! Понякога в тийнейджърските години наистина разговорите са невъзможни и това го казвам от личен опит. Аз самата съм била едно буйно своенравно момиче, което не искаше да говори, да споделя и особено да отговаря на въпросите на възрастните. И когато съм се чувствала притисната да давам обяснения или да влизам в разговор, много често просто съм прибягвала до лъжи – само, за да дам желания отговор. Водена от това каква съм била аз, наблюдавам и виждам какви са моите момичета, с техните си индивидуалност и характер. По-голямата ми дъщеря се роди и израсна в моя тежък период, а другата е връстник на моето пробуждане. Мога да направя интересен паралел между двете и заради голямата им възрастова разлика. Радвам се, че съм успяла да съхраня първото си дете, без да я натоваря със сивотата на моя живот тогава. А от друга страна, наблюдавайки малката ми дъщеря виждам, че тя пък е попила най-важното от личния пример, на който е била свидетел. Аз не чертая ничий път. Не давам указания, а само моя пример. И им давам моето доверие. Това е тайната – доверието. То е най-важно в живота. Когато започнем да живеем с доверие първо към себе си – че можем да правим правилните избори и да носим отговорност за тях, че можем да се справяме с всякакви ситуации – тогава започваме да даваме и доверие към децата ни, без обаче да проектираме и да ги натоварваме с нашите очаквания и виждания. Даваме доверие на партньорите, на приятелите, изобщо на хората, които идват за малко или за повече в живота ни.
- Как можем да имаме щастлива и здрава връзка не само със себе си, но и с децата ни?
Щастлива връзка означава тя да бъде смислена и пълноценна, за да бъде такава, трябва да започнем от това – да се научим да обичаме себе си! Макар да звучи клиширано, то е истински вярно и в основата на всичко останало. Когато човек е в хармония със себе си: с това как изглежда, как се чувства, с кой живее, с какво е изпълнен деня му, какво работи, какво изпитва, когато остава сам, как се събужда, как си ляга и ако всички тези неща са в хармония, то няма как да не бъде щастлив и да няма пълноценно отношение със себе си и другите! Ако някъде нещо не се случва както трябва, означава че трябва да обърнем внимание на точно тази връзка, най-интимната – с нас самите. Ако нещо не ни харесва в някой човек или в отношенията ни с него, това е сигнал, че трябва да работим, но не за да променяме човека, а себе си. Защото този някой не е случаен в живота ни. Той е огледало за нас самите. Същото важи и за децата – ако имаме проблем в отношенията си с децата, трябва да ги възприемем като огледало – защо тези деца всъщност са до мен и са мои деца? Защо те са такива и аз се чувствам по този начин? Винаги в отговора на тези въпроси има нещо свързано с теб, а не с тези, които са около теб.
Аз не разглеждам децата като нещо мое, лично собствено, нито като най-важният проект в живота ми. Аз мисля за тях като за отделни човешки същества, личности, на които имам привилегията да бъда майка и да бъда в техния живот. Ние сме част от живота на децата ни, а не те от нашия! Даваме им живот и това, от което имат нужда в първите няколко години и след това е добре да бъдат оставени, подтиквани да разберат този живот, да си го живеят и да минат през личните си преживявания и емоции. А ние? Ние можем да ги подкрепяме – деликатно, ненатрапчиво, с любов.
- Вие бяхте лектор в първото издание на Teen Power: промени живота си за 6 часа, което е специално създадено за тийнейджъри, какво е вашето послание към младите хора?
Моето послание към младите хора е да счупят модела! Изобщо всяко поколение трябва да променя модела! Очевидно моделът, който следваме от няколко поколения не е градивен. Не е конструктивен. Не е еволюционен. И още нещо – да бъдат смели и да не се страхуват да изразяват себе си, без значение от какво семейство идват, каква е средата, каква е тяхната история. Важно е да следват себе си! Да не губят интуицията, инстинктите си и радостта от живота, да търсят смисъла и да се питат често – това, което правя днес има ли смисъл за мен или някой друг? Направих ли нещо добро? Направих ли изобщо света днес, с едно малко действие, по-добър! И аз съм убедена, че ако децата се замислят за тези неща от малки, то няма как да загубят себе си дори и годините да ги променят. Семенцето веднъж живяло в теб се събужда, расте и дава плодове. Дори и след години.
- Предстои първото издание на „8for8” за тийнейджъри, какво могат да очакват младите хора, които ще посетят тази програма и с какво тя би им помогнала в този момент от живота им?
Нещото, което се опитвам да култивирам в себе си всеки ден в последните 10 години и което казвам на всички, е да се отървават от очакванията. Ако няма очаквания, няма и разочарования. В този смисъл – нищо да не очакват или пък – да очакват неочакваното! Програмата „8for8” има изграден гръбнак, който аз следвам независимо от групата, защото той е универсален. Но всяка група е уникална, има свой живот, свое сърце и повежда програмата в различна посока всеки път. До този момент през „8for8″ са преминали 198 човека. А в този момент за сесиите планирани до края на годината са записани над 150 човека. Тийн групата е между тях. Много сърца ще бъдат докоснати.
Програмата за тийнейджъри ще бъде различна, но не и по-трудна, защото мисля, че децата, младите хора са много по-мъдри от нас. Те нямат онази тежест, която носят възрастните хора и нямат онова закърняване на интуицията характерно за възрастта и аз вярвам, че те ще разберат по-лесно това, за което говоря и това, което правим по време на програмата. И все пак хората са различни и всеки се движи със свое собствено темпо, така че универсалността е само в понятията и в начина, по който да стигнем до осъзнатост. Всеки има свой път и го изминава по различен начин, важна е посоката и целта! При всички случаи младите хора, които ще се включат в програмата, ще си тръгнат различни. С усещането, че са по-различни! Когато човек има осъзнаване се появява това много приятно усещане за различност, за промяна! Бих искала да направя събитието за тийнейджъри регулярно, вероятно веднъж в месеца с по-големи групи и обещавам – да, ще бъде интересно, ще бъде предизвикателно, ще бъде смислено!
Миналата година в 5-дневната програма Plan to Be имахме участник на 18. Беше интересно да наблюдавам реакциите му, промяната. След това ми се обади майка му и ми каза само това: „Благодаря ви! Не знам какво сте направили с него, но той е различен. По-добър.“ Всъщност и в двете програми ние, екипът, който води, само даваме посоката или посоките, основната работа всеки си я свършва сам. И няма значение на колко години си. И ако най-младият ни участник, общо в двете програми е бил на 17 (участничка в 8for8), най-възрастният беше на 76. Програмите са за всички и няма възрастови ограничения, но за мен е истинско удовлетворение да виждам млади хора в тях. И да, никога не е късно да бъдеш по-добрата версия на себе си.
Следващата ми крачка е да направя „8for8” за родители и деца заедно, защото много възрастни преминали програмата, записват децата си сега, но е важно детето само да иска да бъде част от нея, а не да попадне в програмата, защото родителят го е записал без неговото съгласие и желание. Искам да се осмисли и заработи личният пример. И от възрастни към деца и от деца към възрастни. И повярвайте – те, децата, носят много важни уроци и послания за нас възрастните. И казвам възрастни, а не родители, защото не всички сме родители. А и не е задължително. Но децата следват всички, които виждат. Не само родителите си. Хубаво е да го осъзнаем и да бъдем отговорни към това.
- Кое е вашето вдъхновение днес и кои са книгите, които са променили мисленето ви по някакъв начин?
Всичко може да ме вдъхнови! Нямам нужда да го търся. Вдъхновението се появява само, нужно е само да съм будна и осъзната. И тогава виждам всичко. Но не мога да не спомена, че много ме вдъхновяват хората, които са в тежки житейски ситуации, независимо дали са свързани с физика или психика. И тези хора съумяват да правят неща, на които всички се възхищават и наричат чудо. И медицината, и църквата обичат да ги определят като чудо, а те не са. Чудото е във всеки един от нас и никога не трябва да забравяме, че го носим в себе си!
Колкото до книгите, мисля че на тази възраст се чете или всичко, или нищо. Не мога да препоръчам конкретни заглавия, защото книгата идва при човека, тогава когато е готов за нея. Можеш да си купиш една книга и да забравиш за нея за много дълго време, след което да я прочетеш и си зададеш въпроса: защо не я прочетох по-рано, а отговорът е прост: защото не съм била готова за нея в онзи момент! Или пък да прочетеш след много време книга, която вече си държал в ръцете си, но да я откриеш по съвършено различен начин. И да ти даде това, от което имаш нужда, точно в този момент.
Четенето е хубаво, но аз лично препоръчвам да се чете умерено и да се практикува повече! Защото има много хора, които са прочели много книги, които на теория знаят всичко, но не съумяват да приложат в живота си и 5% от това, което знаят. Затова може да завършим с това, което хората отдавна казват – един грам действия струва колкото килограм думи! Бъдете!
- Благодаря ви!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
