- Здравейте, бихте ли се представили с няколко думи?
Здравейте, казвам се Благородна Хаджийска или както всички ме наричат Мис Боби. В учителската ми практика съм имала възможността да работя с деца от най-малката възрастова група до предучилищна възраст. Безкрайно обичам работата си и не мога да си представя да работя нещо различно от професията на учител.
- Наградена сте с почетна грамота за иновативна преподавателска дейност и значими постижения от национален и международен характер. Това ли е най-ценната награда, която сте получавали през годините?
За мен е чест да получа тази награда. Приятно е човек да се чувства оценен и да получи признание. Това е една от значимите награди, които съм получавала през годините, но за мен обичта на децата, уважението на родителите и колегите са най-ценната награда.
- Вие сте част от екипа на ЧДГ “Светлина” от 19 г.. Какво продължава да ви мотивира да се развивате?
О, да, права сте. Годините минаха неусетно….. Дори аз не мога да повярвам кога отлетяха толкова бързо. Но, да отговоря на въпроса Ви. Мисълта за отговорността, която имам към децата, е в основата на всичко. Това е личната ми мотивация. Да не спирам да се развивам, да продължавам да се уча и самоусъвършенствам. Мотивират ме любознателните детски очички, които с трепет очакват да научат интересни неща за света около себе си. Чувстваш се горд, че си успял да ги вдъхновиш и да им дадеш кураж – да не се отказват, когато се затрудняват, да вярват, че всичко може да постигнат с упоритост, да предадеш част от житейския си опит, да изграждаш характер, да формираш умения, да трупат знания.Всичко това те кара да се чувстваш удовлетворен и вярвам, че успявам да възпитам и да развия качества у децата като добронамереност, смелост, отговорност. Бих искала, когато станат големи хора, да съм успяла, макар и малко, да бъда част от тяхното израстване. Това е моята мотивация – да имам възможността напред в бъдещето да видя успешни, можещи, мислещи, вярващи в собствените си възможности прекрасни млади хора. А за мен да остане удоволствието, че съм била част от живота им.
- Вие сте ръководител на детска ясла и градина – база Овча Купел. Как успявате да сплотявате екипа си, срещате ли трудности?
Екип се сплотява с разбиране, с отношение към хората, с които работиш, открито да показваш уважение и благодарност към всеки един. Заедно да преминавате през всички предизвикателства, пред които ни поставя живота и работата – ръка за ръка, да се учим взаимно, да си помагаме и подкрепяме. Да взимаме решения съвместно и всички да се чувстват значими, можещи и специални. Зад гърба си имам прекрасен екип от професионалисти. Радвам се, че в живота си срещнах именно тези прекрасни млади хора. Учители – изцяло отдадени на професията, учители, които успяват да вдъхновяват, да насърчават, да учат децата да мечтаят, смело да постигат целите си и най-важното да вярват в себе си.
А що се отнася до трудностите – те са част от живота ни. Но силно вярвам, че предизвикателствата на тази професия й придават характер и че ползите далеч надвишават трудностите.
- Кое е най-ценното, на което успяха да ви научат децата?
Това е чудесен въпрос. Може би да не забравям да бъда себе си – това успяха да ме научат децата.
Когато съм тъжна – да не крия сълзите си.
Когато имам нужда от подкрепа – да я потърся.
Да обичам и да прощавам, така както само едно дете може да го направи. Истински и неподправено!
