Щастието е в споделянето

Интервю с Димитрина Проданова-детски психолог

Необичайната ситуация на социална изолация, в която се намираме поставя пред изпитание родителите в тяхната задача да отглеждат и възпитават децата си и едновременно с това да съчетават домашните и професионалните си ангажименти. Именно поради тази причина се обърнахме към психолога Димитрина Проданова, която е високoуважаван от нас специалист с богат опит в областта на детската психология. Вярваме, че нейните насоки ще бъдат от помощ както на родители, така и на деца в този труден за всички ни момент.

Димитрина Проданова е завършила СУ „Св. Климент Охридски”. Има две магистратури по: Клинична и консултативна психология и Социална и политическа психология. Работила е в системата на Закрила на детето, като психолог на различни детски градини-в частния и държавния сектор, била е в Съвета по осиновяванията, работи като съдебен експерт към Съда по наказателни и дела за родителски права, а от 10 години има частна практика като детски психотерапевт. Автор е на книгите „Пътувани сънища – Тибет, Индия, Непал”, „Превод от детски-Как да спасим децата от възрастните и обратно” и „Превод от детски за напреднали“, като последните две са книги – наръчници, с изцяло практическа насоченост и споделени реални случаи от нейната практика /книгите могат да бъдат поръчани чрез сайта й www.detski–psiholog.com

В личен план: Димитрина Проданова  има двама сина, подкрепящ съпруг и куче-бигъл Чарли, който е значим член в семейството. Пътешествията, писането, общуването с приятели и с близките й, както  и работата й с деца и техните семейства, са нейна страст. Споделя, че максимата на Конфуций: „Избери работата, която обичаш и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.”, е нейно житейско верую.

• Вече повече от месец живеем в социална изолация и ограничения наложени от възникналата в световен мащаб пандемия. С оглед на необичайната за всички ни ситуация, кое можем да определим като най-трудно за приемане от страна на децата?

За децата ни най-трудно е да приемат, че не могат да видят приятелите си и да играят с тях в реално време и в реална ситуация. Едно 11-годишно момиченце наскоро ми сподели: „Когато всичко това приключи, първото, което ще направя е да се видя с някой близък приятел на 100 процента. Не искам да си играя с приятелите ми онлайн. Това е фалшиво.”.

Трудно е да приемат ограничаването на физическата им активност и затварянето им вкъщи, което много от тях преживяват като насилствен акт. Повечето деца от много години вече прекарват по-голямата част от времето си навън – в детската градина или в училище, занимават се с различни активности: ангажирани са със спорт, изкуства, изучаване на езици, игри навън с приятели, празнувания на рождени дни, ходене на планина и на море – пак с приятели…И изведнъж – в един миг, всичко това изчезна за нашите деца. Загубата на целия този социален живот е травматично събитие за тях и освен това никой, поради естеството на ситуацията с пандемията не може да им отговори на въпроса – Докога?!

Много бързо българската образователна система съумя да се трансформира и да премине към онлайн-обучение на децата ни, което е изключителен комплимент към всички учители, които се трудят по 10-12 часа на ден през последните два месеца, но все повече деца ми споделят, че никога не са учили толкова много, колкото сега и че често пъти им идва в повече, защото седенето пред компютъра в такъв  формат, не говорим за игра, изисква изключителна концентрация и енергия, много по-голяма от тази, която изисква обучението в класната стая.

• Как да обясним на малките деца какво се случва и защо трябва да се съобразяваме с наложените ограничения?

Не можем просто да коментираме – как ще се отрази нещо на едно дете, без да сме наясно за възрастта му и нейните специфики. Децата са различни. За някои от нашите деца това е ситуация, която им осигурява повече комфорт – родителска грижа, повече внимание от страна на семейството, липса на каквито и да било външни дразнители, които са налице в детската градина или в училище: шум, провокативни деца, свръх взискателни учители, нередовно и най-често некачествено хранене, умора от пътуване от вкъщи до училище и обратно  и др. Но има и деца, за които това е истинско наказание – да не могат да докоснат, да прегърнат своя учител, да не могат да споделят любимата си играчка със свой приятел, да нямат шанс да играят реално, да спортуват, да рисуват, да танцуват и то в общност. Щастието е в споделянето, а сега това споделяне е изключително опосредствано. Дори и аз страдам, че когато вляза напоследък в кабинета ми, той е празен и не мога да разроша някоя руса косичка, да оправя фибичката на някое суетно момиченце, да подам кърпичка на някой разплакан, а комуникацията ми е само през компютъра. Децата са тактилни същества – те обожават допира, а сега и в това са ограничени.

Децата имат нужда да им се представи ситуацията на техния език и то без много и пространни обяснения, но и в същото време, да имаме готовност, когато те пожелаят да попитат, или поговорят с нас, да са наясно, че сме насреща.

• Какви техники можете да ни препоръчате за овладяване на страха и безпокойството при децата?

Според Ръководство за родители на УНИЦЕФ от 10 март 2020г. , относно това как да говорим с децата за ситуацията с вируса, там се акцентира на 8 основни пункта, които са и препратка към въпроса Ви.

Първо: „Задавайте на децата си отворени въпроси и ги слушайте.”-Много е важно първо да сондираме какво има в главите на нашите деца по тази тема, а отворените въпроси са безценен източник на информация, като например: „Какво мислиш за това, което се случва в момента?”, „Какво/кой  ти липсва, откакто сме в изолация?”, „С какво тази ситуация за теб е по-добра отпреди?”, „За какво си мечтаеш да направиш първо, когато вече не сме в тази ситуация” и др.

Второ: „Бъдете честни с децата, но адаптирайте езика.” -Това вече го коментирах, но бих добавила и това да бъдем автентични, тоест да не преиграваме. Ако сме тъжни или тревожни в момента, да не го играем свръх позитивни, защото децата „надушват” фалша и именно той е един от най-сигурните разрушители на връзката ни с тях.

Трето: „Покажете им как могат да защитят себе си и приятелите си.”-Този концепт е особено важен, защото вдъхва в децата усещане за контрол над ситуацията и има оздравителен ефект върху тях. Едно от най-дестабилизиращите чувства за психиката на едно дете е това да знае, че абсолютно нищо не  зависи от него. А как да помогнат на себе си и близките си – с лична хигиена, с дистанция и съобразяване с другия и неговото  или нашето физическо състояние. Колкото са по-малки децата, толкова по-игрово трябва да им се представят тези привидно елементарни правила за профилактика, за да интегрират новите умения: ръчичките се мият най-лесно с песни и танци, то е ясно, а не с грубост и диктат от страна на възрастния.

Четвърто: „Предлагайте успокоение.”– Не трябва да забравяме колко мощен фактор за психо емоционалното състояние на едно дете, особено ако то е под 7-годишна възраст е психо емоционалното състояние на неговите родители. Понякога нецеленасочено, без никаква умисъл в това, сами създаваме тревожни деца. Особено в тази кризисна за целия свят ситуация, е от особено значение да осъзнаем, че трябва да спазваме не само физическа хигиена, но и чисто психологическа, за да съхраним и пощадим психиката си, което естествено ще се отрази позитивно на имунитета ни. В Мрежата циркулира една много емблематична карикатура по този въпрос: „Открита е ваксина срещу Корона вируса” и тя изобразява жилищен блок, от чиито прозорци жителите му изхвърлят телевизорите. Не отричам медиите. Те са мощна сила, но могат да бъдат и разрушителна и то най-вече за по-самотни хора, с по-крехка психика, както и за нашите деца. А особеност на детската психика /докъм 8-мата година/ е, че децата възприемат нещата дословно, те нямат критичен филтър за това, което виждат  в Нета или по телевизията. Така че, екранът може много лесно да им създаде усещане за непосредствена опасност, която макар дори не случваща се никъде по света, а евентуално, хипотетично очаквана от някакви хора да се случи, детето би могло да я възприеме като почукваща на вратата му точно сега, точно в този миг. Как да ги успокоим ли тези наши тревожни и уплашени деца?! Като ги уверим, че много хора по света денонощно работят да създадат лекарство и ваксина за болестта, да им изясним, че повечето хора, ако се заразят, не се разболяват много, а оздравяват, като играем с тях, като им създадем рутина в ежедневието, в която животът да си продължава, както преди…

Пето: „Проверете дали детето не изпитва или разпространява стигма.” Това се отнася особено за учениците, за по-големите деца. Важно е в тази ситуация да не се разпалват дискриминационни страсти и децата да са наясно, че този вирус не избира определени раси, пол или финансово състояние. Тук е моментът да учим децата си на толерантност и емпатия.

Шесто: „Потърсете помощници” – Важно е да даваме информация на децата ни за хората, които работят активно по въпроса за справяне с тази ситуация, както лекарите, така и да им покажем колко много млади хора стават доброволци и помагат на възрастни и самотни, как и нашето семейство, в частност, допринася нещата бързо да започнат да се оправят, като се грижим за нашето собствено здраве, като пазим баба и дядо, болната ни леля и така пазим здравето и на околните.

Седмо: „Погрижете се за себе си.” – Този апел, макар и да звучи като клише е вечен и е насочен към всеки един родител, като би трябвало да е водещ в реализирането му като такъв, защото всички сме наясно какво казват стюардесите преди полет: „Ако сте родител с малко дете, първо обезопасете себе си.” Най-голяма вероятност има спокойните родители да имат спокойни деца, както и обратното.

Осмо: „Затворете внимателно разговора с детето.”– А именно, след като сме разговаряли по тази или други тревожещи детето ни теми, е важно да проверим, как го оставяме след този разговор. Важно е да го оставим спокойно и обнадеждено. А това може да се разбере не само по думите му. Когато едно дете е спокойно или напрегнато, то цялото му същество говори за това. Тоест – нека бъдем бдителни и по отношение на невербалната му комуникация и да четем по езика на тялото, както и да следим за промени в съня му, храненето и в активността му. Това са все показатели, значими за отчитане на психо емоционалното състояние на детето.

• Много деца днес са определяни като „хиперактивни“. Какъв съвет можем да дадем на техните родители, за да минат по-лесно през този период, в който децата са затворени по домовете си?

Много движение, много занимания, но и малко…скука, защото именно скуката е един от генераторите на креативността. Ако постоянно децата ни бъдат свръх стимулирани от нас, възрастните във всичките им активности, то резултатът е деструктивен, допринасяме за т. нар. „синдром на излишъка” и децата ни губят мотивация, най-вече защото повечето избори не са техните, собствени, а на родителите, учителите, значимите възрастни. А именно чрез свободния избор се задвижва формирането на едно от най-прекрасните човешки качества -само мотивацията. Аз съм твърдо зад това децата ни да са навън – на чист въздух, на слънце, защото в движението при такива условия се формира здравия имунитет, като това се отнася не само за децата. Това има как да се случи. Не е мисия – невъзможна. Мисля, че в Щаба, който решава съдбата на нацията ни, в момента липсват интелигентни хора, които да кажат своя глас, колко е опасно това обездвижване между четири стени за оцеляването на хората.

• В тежко емоционални моменти децата често реагират с агресия и гняв. Как родителите могат да се справят в такива моменти?

Агресията е деструктивна енергия, но все пак е първо-енергия, така че ако едно дете тръгне да реагира агресивно, трябва да сме наясно, че или е твърде тревожно от неразредено вътрешно напрежение чрез активност, споделяне или др. активности, или е в състояние на фрустрация, тоест някакъв фактор отвън или отвътре е възпрепятствал задоволяване на актуална негова потребност. Важно е да отразяваме чувствата, които стоят зад тази негова реакция: „Може би си тъжен, защото…?”,  „Вероятно си гневен на…?”, „Имаш нужда да те гушна ли?…”. Темата за агресията е голяма. В първата ми книга „Превод от детски -Как да спасим децата от възрастните и обратно” имам цяла глава за детската агресия, за причините, описани в реални случаи с деца, както и с куп насоки за справяне. Темата е наистина голяма и изисква да се подхожда към нея с уважение и да не се претупва, като се допуска да бъде обсъждана с  клишета.

Очаквайте скоро продължение на интервюто с Димитрина Проданова!

Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.