- Здравейте, избрахме да поговорим именно с Вас на този ден, защото Вие сте сред примерите за вдъхновение за много жени и като майка, и като човек, който в едно с отговорностите за семейството, успява да развива и свой бизнес, а и сте генератор на още много идеи и проекти с мисия, като например Фондация „От другата страна“. Как се справяте със съвмествяването на всички тези роли?
Благодаря за доверието и за поканата за този разговор.
Всъщност аз нямам идея какво е да правиш само едно нещо. Не мисля, че съм изключение или с нещо по-специална от всички останали жени (много, от които правят също всичко това и то без подкрепата на партньор в живота).
Времето, в което живеем е по-динамично и предлага повече възможности от една страна за развитие, от друга страна – за “доставяне на нужното количество удовлетворение”, което осмисля дните ни. Животът, в който имаш семейство, работа, идеали и духовни стремежи всъщност е самият живот. Когато няма противоречие “вътре” в теб и изборите ти са основани на ясни ценности, „отвън” не е толкова трудно да подредиш графиците и приоритетите.
(Относно фондацията, която учредихме с Весела Тотева, след като си отиде, прехвърлихме дяловете си на дъщеря й Валя, но оставам приятел и подкрепа в каузата ни.)
- Кое е най-важно според Вас за изграждането на пълноценна връзка между родител и дете? Децата във вашето семейство са на различни възрасти, което прави още по-предизвикателна ролята ви като родител.
Пълноценната връзка, независимо дали става дума за отношенията ми с възрастни хора или с деца, градя върху няколко стълба. Първият е доверието. Старая се да бъда изключително точна в поетите обещания и също толкова честна.
Вторият важен фактор в човешките взаимоотношения е добронамереността. Всеки от нас носи невидима торба с тежък товар от малки или големи загуби, от осъзнати или неосъзнати страхове и болки… затова вярвам, че е много важно да бъдем мили с другите и да се опитаме да показваме ясно, че ги приемаме без да ги съдим и без предубеденост към възможностите и качествата им. Чувството, че си обичан е чувство, че си подкрепян безусловно. Така се старая да общувам и с децата си.

Вярвам, че най-същественият ни принос в отглеждането им е да бъдем до тях, докато търсят себе си и таланта си. Както се казва: Човек се ражда два пъти – веднъж, когато се появи на този свят, и втори път – когато разбере защо се е появил (и каква е мисията му). Иска ми се да им помогна навреме те да осъзнаят кои са, какви са границите им, с които не бива да правят компромиси, какъв дар имат за този свят и как да го изразят през професионалния си път. Надявам се да чувстват подкрепата и вярата ми в това търсене. Всичко останало е любов и търпение.
- Кое е най-важното знание или пример, според Вас, който един родител трябва да предаде на своето дете?
“Не учи детето си какво да прави. Когато порасне то така или иначе ще стане като теб”.
Вярвам, че докато живеят с нас, децата много повече полепят от това, което не им се казва, отколкото от това, за което настояваме да говорим докато ги възпитаваме. Затова за мен те са стимул да работя върху себе си и на тази възраст. Също така се опитвам да ги държа в течение с живота си, в който те не участват, докато през деня не сме заедно, за да знаят кога, какво се е случило, как съм реагирала, какви са последиците от тези реакции и решения.
Докато заживеят самостоятелно е добре да сме показали на децата си три неща:
- как да успокояват ума си, когато са под стрес, объркани или уморени – това е медитацията във всичките й форми;
- как да се хранят – така че телата им да функционират добре, но и така, че да не губят удоволствието от целия процес;
- как да бъдат устойчиви и дисциплинирани при постигането на целите си;
Въпреки всички гореизложени теории, в какъв човек ще се превърне детето зависи и от личния му път и характер, с които е дошло на този свят. Има неща в нас хората, които за добро или лошо, не подлежат на въздействие и се оказват определящи за израстването и реализацията на личността. За нас, като родители, остава да направим, каквото мислим, че трябва… а всичко ще стане, както е писано да стане независимо от старанието ни.

- Всяка жена-майка, като и аз съм сред тях, често заспива с чувството за вина дали успява да даде всичко, от което има нужда на своето дете/деца. Особено силно е това чувство, когато избираме да правим нещо за себе си и си отделяме лично време. Или пък когато се налага да вземем решение за нашия личен живот и щастие. Как Вие се справяте в такива моменти? Кое Ви дава опора?
Опора си давам аз самата. Имам късмет, че от ранна възраст изпитвах доза любопитство освен към света, също и към себе си. Каквото и да правех, сякаш освен действащото лице бях и наблюдател. Това ми помага и до днес в себеопознаването. Знам за себе си, че на етапа от развитие, в който се намирам не мога да бъда удовлетворена ако бъда само майка, само работеща жена или само търсещ смисъл отвъд видимите неща човек. Затова дори когато изпитвам вина, че оставям децата си сами през почивните дни се напомням, че няма да бъда пълноценна и за тях, ако не се чувствам такава извън контекста на родител. Вярвам, че преди да станем родители и преди да се хвърлим в бясното темпо на зрелостта ни, е много важно да сме познали кои сме и кои са механизмите, които действат безотказно при възстановяването на баланса в нас.
П.п.Чувството за вина е най-вредната, безполезна и ретроградна емоция. Тя трябва да бъде ампутирана, както казва Биляна Савова (един от хората, на които искрено се възхищавам). Споделям мнението й макар че все още не съм приключила на 100% с моята.
- Преди няколко години създадохте заведението Irituali, където освен прекрасна храна и невероятна атмосфера, неговите гости получават лично отношение и внимание, което се вижда във всеки един детайл – меню, грижа, присъствие. Как се роди идеята за това място и с какво то е толкова специално за Вас?
В препълнения със стоки, услуги и консуматорство свят най-съществената разлика между смислените и безсмислените занимания се състои в личното отношение и внимание. А те не могат да бъдат взети или купени. В автентичния си вид те могат единствено да бъдат дадени от сърце. Това е ценният обмен, от който не много хора се възползват при ежедневната си работа и който върви ръка за ръка с размяната на време за пари. Обмяната между нас хората отвъд материалните дадености е дозата щастие в професиите ни. Дали работя като корпоративен ПР, като телевизионен водещ, като разказвач на истории или като собственик на ресторант, аз винаги правя едно и също – доставям си радост през обмена на истории, емоции и доверие. Идеята за Irituali започна да се оформя в главата ми преди 10 години, когато усетих, че посрещането на гости и предаването на онази добронамереност и усмивка, за която ви споменах в отговора на втория въпрос са неща, които ме правят щастлива и съдейки от обратната връзка, ми се получават добре. Изчаках момента, в който бях готова да загърбя поне за известно време професионалната си биография и да отлепя още няколко етикета на тема престиж и предрасъдъци. И скочих. Както съм правила винаги, когато сърцето ми е било пътеводител.

- Каква е изненадата за дамите днес в Irituali по случай днешния празник /8 март/?
Не обичам този набеден за жените празник, но тъй като той е още един повод да си напомним кои сме и да бъдем заедно, няма и да го пропусна. Ще очаквам гостите ни с авторско бохемско меню, ледени коктейли, с музика и с ритуали за женската душа. И с удоволствие. Ще ги посрещна както винаги, с голямо удоволствие за мен самата.
- Благодаря ви!
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.