Яница Неделчева е сертифициран психотерапевт в сферата на системния подход и фамилната психотерапия, международен обучител и международен консултант по хранителни нарушения.
От 2013 г. е създател и директор на Мобилен тренинг център „ПОЗИТИВНИ 365“.
Работи с деца, жени с проблеми с храненето, семейства, групи и международни проекти от повече от 10 години и вярва във възможността за промяна, която е заложена във всеки човек.
- Какво определение бихте дали за здравословно хранене при децата?
Когато говорим за здравословно хранене, трябва да кажем, че има различни концепции – научни, от педиатри и лекари, а други сме наследили от нашите родители, баби и дядовци. Но ако трябва да обобщим, здравословно е хранене, което е съобразено с възрастта на детето, като се следват и спазват препоръките на специалистите, дадени в ориентировъчни възрастови граници, както и съобразено със здравните нужди и специфики на детето. Например ако в семейството има алергии е важно да се съобразим с това и съответно в храненето на детето храните да се въвеждат постепенно и да бъдат само от един вид. (пр. да се дава само картоф, само морков и т.н.) Друго, с което е важно да се внимава е бялата рафинирана захар, защото тя влияе негативно на децата и те стават тревожни. Напоследък се забелязва, че малките деца трудно заспиват и имат чести периоди на прекъсване на съня. Те стават неспокойни, именно заради по-високата консумация на захар и сладко. Доброто хранене е когато се поддържа баланс! Трябва да се внимава да няма твърде много въглехидрати, защото децата след 1 годинка имат нужда и от протеин! Важно е внимателно да четем състава и етикета на храните, особено съдържанието изписано с дребен шрифт! Често родителите използват храната като награда и стимул, но ако това е така, добре е да се избере здравословен вариант, например плод, вместо шоколад.
- Кои са факторите, които определят отношението на децата към храната? Как семейството влияе на детското хранене?
Най-важно е около храненето да се създадат позитивни семейни ритуали, придружени с общуване. Много често родителите хранят децата си набързо, а е много важно храненето да бъде позитивно преживяване и детето да усеща, че времето за хранене е нещо приятно. Като психотерапевт в моята практика съм забелязала, че децата от институции, настанени в приемни семейства, имат негативно отношение към ритуали като хранене, преобличане, къпане, защото при тях липсват именно тези позитивни преживявания. Приятните емоции са част от изграждането на връзката родител-дете и част от привързаността, която се формира през първите 2 години от живота на детето. Всъщност много от хранителните нарушения и проблеми започват от най-ранна детска възраст и зависят от това как детето се възпитава. Ако има конфликти в семейството по време на хранене, или детето не харесва това което хапва, но е насилвано да го изяде, или пък е твърде много награждавано само с храна, което е част от емоционалното хранене, то започва да си създава негативни емоции.
- Какво означава емоционално хранене? И как родителите могат да се справят с него?
Емоционално хранене е хранене, при което заместваме дадена емоция с храна или се справяме с нещо негативно чрез храна, т.е. това е една стратегия за справяне както при определени ситуации, които могат да бъдат негативни, така и позитивни. Накратко – хранене свързано със стрес. То се появява когато нямаме други инструменти или когато смятаме храната за основен или единствен източник на удоволствие. И тук е разпространена една широко известна заблуда, че храненето е единственото нещо което можем да контролираме, но всъщност сме изпуснали контрола, когато преяждаме по-често. Всеки човек понякога хапва повече, но проблемът с емоционалното хранене е, че след това изпитваме вина и се опитваме да компенсираме с много различни стратегии: чрез гладуване, повръщане, физически упражнения, диети, но всичко се повтаря отново и отново, и така човек все повече се затваря и започва да се чувства виновен, защото смята, че не се справя, подлага се на все по-драстични лишения и това се превръща в затворен кръг…
Когато говорим за емоционално хранене при децата е важно родителите да създадат една добра връзка на общуване с детето, за да може то да има доверие и да споделя. Случва се в училище детето да става обект на тормоз. Има деца, които трябва да спазват режим и ако заради храната детето не може да бъде част от своя приятелски кръг, това със сигурност е стрес за него. Тогава е важно родителят да наблюдава дали детето крие храна в стаята си, дали яде тайно, дали отказва храна, което обикновено е сигнал за някаква емоция и би било добре да се поинтересуваме какво се случва в училище, какво се случва с приятелите на детето, дали детето има проблем с някоя учителка или пък харесва някое детенце? Родителите вместо да настояват да се изяжда храната е добре да проведат разговор със своето дете за емоцията, която стой зад това поведение. Проблем с храната, може да е сигнал и за други по-дълбоки проблеми свързани с емоциите, които детето не може да изкаже, а всъщност да се научи да познава и вербализира емоциите си е много важно за едно дете още от най-ранна детска възраст. Да се обръща внимание на емоционалната интелигентност на детето е много важна задача за всяко семейство, защото когато детето не знае как да изрази дадено чувство, то реагира или като се затваря в себе си или през някаква агресия. Детската агресия често е липса на думи, нещо което детето не може да изкаже, не може да разбере и/или няма с кого да обсъди. Тогава то комуникира през някакъв вид агресия.
- Съществува ли наследственост при хранителните разстройства?
Не мисля, че има чисто генетично предаване на хранителните разстройства, но може да се предаде чувството на тревожност, защото децата са много сензитивни и когато има тема „табу“ за тях, това събужда тревожност при децата. Но ако проблемът се комуникира с тях, и дори родителят сподели за самия проблем, както и за това как се е справил вече с него, това би било полезно за децата. Познавам случай от моята практика с едно момиченце, което сподели че майка му страда от анорексия, но детето е наясно и при него емоционалната чувствителност намаля. Според мен трябва да има програми за много ранна превенция на хранителни нарушения в училищата, защото пубертета, особено ранния пубертет, е много чувствителен период, в който много деца отключват хранителни разстройства. Моята практика показва, че това вече се случва на възраст 10-11 години, но не са рядкост случаите и с деца на 8 годишна възраст, защото в днешно време външният вид е много важен и децата могат да бъдат много жестоки към себе си. Трябва да има пространства в училище, в които децата да могат спокойно да споделят и да се говори открито с тях. Работех с деца във 2-ри клас, когато чрез приказка стана ясно, че има детенце, което се е чувствало тормозено в продължение на 2 години от съучениците си, които са го наричали „Мистър Прасчо“ и когато детето се разплака, другите деца осъзнаха, че това е било проблем за детето и му се извиниха.
- Как родителите могат да се справят с такъв вид проблеми? Какви съвети бихте им дали?
Семейната терапия е най-добрият световно признат метод, защото явно е доказано, че семейството има ключова роля за доброто израстване на детето. Да се замислим какво пазаруваме и каква храна имаме вкъщи, добре е да включим детето, когато правим списък за пазаруване на хранителни стоки. Хубаво е да имаме семейни ритуали по време на хранене, да има разговори на масата и родителите да се интересуват как се чувства детето, как се справя в училище, какво го вълнува и т.н.. Да има моменти, в които семейството заедно спортува – това могат да бъдат разходки в планината, каране на колело и всичко, което е приятно за семейството. Важно е детето да бъде насочвано от малко и е добре да опита различни спортове, за да разбере какво ще му хареса на него. Защото когато детето се движи, то учи по-добре, паметта му се развива по-добре. Децата, които спортуват от малки развиват добра двигателна активност, което е много важно за тяхното интелектуално и езиково развитие. Те имат и по-добро когнитивно развитие и това е един от проблемите с формалното образование, което изисква от децата да стоят на чина, мирно, през по-голямата част от деня. Ако оставим децата да се движат повече и паметта им ще бъде по-добра. Също така, когато родителите забележат проблем, нека да се консултират със специалист. Родителите трябва да бъдат бдителни за всяка една регресия в поведението на детето и да потърсят помощ при нужда, за да не се задълбочи проблема. Защото хванат навреме, обикновено всеки проблем намира решение много лесно.
За контакти: Яница Неделчева
Психотерапевт
тел: + 359 878 45 00 31
е-mail: pozitivni365@abv.bg
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
