Когато детето ви демонстрира „силни емоции“, по-лесно е да се оставим да бъдем въвлечени в тях и също да се разсърдим и разстроим. Но по-ценно е за всички, ако се опитаме да им помогнем.
Ето нашите топ три съвета за справяне при големи емоции.
„Те се „палят“ от 0 до 60 много бързо!“ „Поведението им идва от нищото!“ Чувам тези изрази всеки ден в почти всяко училище, в което влизам от много възрастни, с които си партнирам. Те искат бързо решение и всички отговори веднага. Искат с помощта на вълшебна пръчица и магичен прах това поведение да изчезне или да бъде поправено.
Възрастните често питат: „Какво да правя, когато детето ми наранява другите?“ Или понякога това действие на нараняване на околните се променя и се обръща в затваряне или нараняване на себе си, но въпросът е сравнително един и същ всеки път. Родителите искат да помогнат, но в неподходящия момент. Не можем да помогнем на децата, когато те вече „горят“ в емоцията си. Това е реактивен начин, по който гледаме на поведението.
Проактивният е единственият път, по който можем да вървим. Но по-важно е да търсим отговор на въпроса „Защо“! Защо това поведение „изригна“ от това малко тяло? Защо детето се ядоса толкова много? Защо това поведение продължава да се случва? Защо не може да се успокои?
Запомнете тези три истини, за да помогнете активно на детето си да се справи с емоциите си:
- Концентрирайте се върху момента, когато емоцията е още в началото (от 0 до 40).
Помощта се дава и възприема най-добре, когато логическото мислене работи и емоциите са все още в покой. Когато емоциите връхлетят, логиката спира да работи. Мозъкът не може да бъде едновременно емоционален и логичен. Така че, когато децата проявяват „силни емоции“, вече е късно. Твърдя, че на децата им отнема време, за да стигнат до крайната точка на емоцията си. Трябва да се стараем да ги задържим в началото и да не позволим да стигат до крайност. Всеки път, когато успеем да спрем развитието на силната емоция преди да се е разразила, ние постигаме успех в развитието на детето в емоционален план. Трябва да бъдем наблюдателни и внимателни за всичко, което предизвиква крайни реакции в децата ни.
- Малките неща всъщност могат да бъдат големи.
Суматохата сутрин, забравена закуска или обличането на дрехите, които майка ви е избрала, не са неща, които би трябва да предизвикат крайни чувства в децата ни, но когато някой им се присмива или не получат покана за рожден ден, на който другите деца ще отидат, това вече са важни моменти, които водят до емоционално израстване.
Ние се опитваме да преценим как такива събития влияят на децата, но обикновено грешим. Спомням си, че помолих деца, на които бях бавачка, да оценят с цифра колко са разстроени по време на определени случки и аз всеки път грешах с оценката, която мислех, че ще поставят. Обикновено предполагах много по-малко отколкото те даваха. В резултат направих заключение, че преценката на обстоятелствата в живота на друг, не е полезна за решаване на проблеми с поведението.
- Не подсилвайте тяхната бурна емоция с вашата собствена.
Да останеш спокоен по средата на буря е трудно … наистина, наистина е трудно. Мисля, че е още по-трудно, когато знаеш, че най-доброто нещо е да застанеш на стартовата линия, преди емоциите да са станали силни и ще бушуват на финала. Усещате желание веднага да се спуснете и да срещнете емоцията, такава каквато децата ви изпитват в момента. Добре е да освободите тази енергия. Докато наваксвате, те вече ще са по-далеч. Докато те бягат по-далеч, вие трябва да спринтирате, за да ги настигнете. Сега и двамата сте в безумно състояние, като времето за намиране на логичен път обратно е минало и сега сте твърде емоционални, за да намерите някакъв смисъл или да използвате някакви полезни стратегии. За това опитайте се да потърсите спокойствието си и се насладете на лъчите му!
Мег Томпсън, бивш учител с десет годишна практика, сертифициран консултант по поведение и сертифициран Life Coach, който работи с деца, възрастни и семейства. Тя прекарва дните си както в държавни, така и в частни училища, детски центрове, предучилищни училища и в домове, помагайки на деца от всички възрасти.
Източник: Family education
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
