Калбие Ходжева е сертифициран коуч от Ериксън Колидж Канада. Харесва коучинг подходът, защото поставя хората на равни начала, задава въпроси вместо да налага, фокусира се върху важните неща, създава среда за взаимно развитие. Тя е създател на сайта за родителство supermama.bg. Лектор в “Академия за родители”, “Мамаландия”, “Свободата да бъдеш” и др.
Калбие Ходжева е консултант, който вече 10 години помага на родителите да погледнат на взаимоотношенията с детето си от всички гледни точки, за да могат да общуват пълноценно с него и да се радват на истинска силна връзка, основана на доверие, уважение и взаимно развитие. Тя е създател на първия онлайн маратон за родители „Как да живея градивно с тийнейджър“.
Тийнейджърството е предизвикателен период, в който детето започва да се бори за своята самостоятелност и свобода. Иска само да създава правилата, по които да живее. Интересува се предимно от приятелите си. Объркано е от всички бушуващи хормони в тялото му. Предната част на мозъка му, наречена неокортекс е в процес на развитие, затова често реагира емоционално. Влияе се от тона на гласа ти и ако се почувства заплашено, минава в отбрана или се затваря.
Между 11-17 годишна възраст расте желанието му да докаже на света, че е пораснало и независимо. В същото време, за теб все още е „детето ми“ – помагаш му и искаш да го предпазиш от всичко. Назрява конфликт, в който и двете страни се чувствате неразбрани и разочаровани.
Защо се случва емоционалното отдалечаване в тази възраст
Представи си Иван, който е на 15 г. Баща му е решил, че е перспективно синът му да стане програмист. Всеки ден му досажда като го контролира колко време е отделил за развиване на знанията си в тази област, колко е напреднал, колко страници от книгата за програмиране е прочел и т.н. Съответно започват критиките – каквото и да направи Иван, все е недостатъчно. Бащата е недоволен. Самооценката на детето става все по-ниска. Никой не забелязва силните му качества. Няма с кого да сподели от какво се интересува. Дори и да му е харесвало преди да се занимава с компютри, все повече намразва тези занимания заради постоянното напомняне и очаквания.
Обърни внимание кои са най-честите причини тийнейджърът да се отдалечава емоционално:
- чувства се неразбран, критикуван;
- дразни се от всички очаквания към него;
- заявява се като самостоятелна единица;
- търси пространство за растеж;
- нуждае се от промяна в авторитетите.
На всеки тийнейджър ли се случва
Нормално е детето ти да пораства и да става самостоятелно (радвай се) :).
В този период въпросите „Кой съм аз“ и „Какво ми е важно“ започват да назряват в съзнанието му. Едновременно с това го заливат очакванията на външния свят. Родители, учители, приятели и роднини го съветват: Какво да прави, къде да учи, как да се държи, какви цели да си поставя и как да ги постига. Все готови шаблони, в които тийнейджърът се опитва да се впише, за да го „харесват и одобряват“.
Расте желанието му да стане финансово независим, да има свобода при вземане на решения за живота си. Има нужда да се утвърди в собствените си очи и да получи признанието на другите.
Какво казват тийнейджърите
„Дайте ни пространство и бъдете търпеливи“,
„Хората се променят през цялото време“,
„Нека усещаме подкрепа накъдето и да тръгнем“,
„Не искаме излишни съвети или идеи. Ние си имаме наши“.
Какво зависи от теб
Присъствай на 100%, когато общуваш с него, спри критиката, слушай повече, подкрепяй го и вярвай в способностите му.
Вместо да се съмняваш правилно ли постъпваш като родител, остави детето да порасне, да следва своя път, да направи своите грешки.
Прегръщай го – показвай му обичта си, но не му досаждай.
Спри да се страхуваш, че ако не упражняваш контрол върху тийна, ще се разглези, ще се провали и няма да е успешен.
Помни, че скованото от забрани и правила дете спира да споделя, започва да крие, лъже и се представя за такова каквото не е.
Когато контролът и напомнянето вече не вършат работа, започваш да се чудиш какъв е изходът?
Предлагам ти 11 работещи идеи как да запазиш връзката си с тийнейджъра
- Научи се да забелязваш и признаваш хубавите качества на детето си, вместо да се фокусираш върху това, което те дразни.
- Вярвай, че всичко през което преминава той е ОК. Бъди достатъчно търпелива, за да му позволиш да си научи уроците и да види възможностите във всяка една ситуация. Това е полезен модел, на който го обучаваш.
- Научи се да водиш и да следваш тийна. Признанието от страна на родителя „възхищавам ти се за“ или „аз имам да уча от теб“ винаги предизвиква усмивка у подрастващия и му дава увереност, че се справя.
- Намери баланса между „присъствам, тук съм за теб“ и „уважавам личното ти пространство“.
- Замести фиксирането в тийнейджъра с твой интересен проект, хоби, спорт, танци. Ще ти помогне да се погрижиш за себе си, да си заредена, вдъхновяваща и заета, за да не продължаваш да изземваш пространството за растеж на детето си и да пречиш вместо да помагаш.
- Интересувай се от неговите теми без предразсъдъци за хубаво и лошо.
- Питай вместо да предполагаш.
- Води разговори на теми, различни от училище.
- Слушай повече, говори по-малко.
- Създайте си навик редовно да излизате заедно на разходки, кафе, сред природата.
- Спортувайте заедно.
Вярвам, че тези насоки ще ти помогнат да създадеш близост и разбиране, да приемаш подрастващия такъв, какъвто е. Да го научиш да се справя сам, да направиш по-лесен прехода му към следващия житейски етап – университет, работа, реализиране на мечти и цели.
От личен опит знам, че е по-лесно да гледаш в една посока с порасналото си дете, отколкото да си от другата страна на моста, който ви свързва.
Дръж на фокус най-хубавото в твоя тийнейджър, изслушвай го и печели доверието му с всеки разговор. Ще успееш.
Автор: Калбие Ходжева
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.