Калбие Ходжева е сертифициран коуч от Ериксън Колидж Канада. Харесва коучинг подходът, защото поставя хората на равни начала, задава въпроси вместо да налага, фокусира се върху важните неща, създава среда за взаимно развитие. Тя е създател на сайта за родителство supermama.bg. Лектор в “Академия за родители”, “Мамаландия”, “Свободата да бъдеш” и др.
Калбие Ходжева е консултант, който вече 10 години помага на родителите да погледнат на взаимоотношенията с детето си от всички гледни точки, за да могат да общуват пълноценно с него и да се радват на истинска силна връзка, основана на доверие, уважение и взаимно развитие. Тя е създател на първия онлайн маратон за родители „Как да живея градивно с тийнейджър“.
В края на лятото, след семейните игри и забавления, идва време за училище. Децата трябва да заменят свободното лято с организираност и дисциплина.
Притесненията, свързани със социалната изолация и новите правила, те правят несигурна – не знаеш какво предстои, нямаш контрол над нищо. Към това добави високите разходи за ученика.
Тревогата и напрежението растат. Чувстваш се безсилна – методите, които са минавали при малкото дете, вече не работят при подрастващия. Съветвам те да се подготвиш още малко за това, което те чака.
Предпоставките за скандали са много:
- ставането сутрин;
- времето за телефони и устройства;
- ранното лягане;
- отказът да носят определени дрехи;
- желанието да носят конкретни дрехи;
- разпределянето на задачите у дома и др.
Преди да се усетиш, стигаш до точката на кипене!
И резултатът е:
„Наистина ми е много трудно. И това като да проведем нормален разговор ми се изплъзва. Не мога да повярвам в какво се е превърнал“.
Набрала си скорост, крещиш, изпускаш си нервите и връщане назад няма.
После се чувстваш ужасно зле, чувстваш се виновна!
Знам, че човек се срамува, когато вика по детето си.
Какво се случва, когато крещиш на детето
В резултат от двупосочните крясъци, твоето безсилие и ината на детето ти, спира общуването, намалява споделянето и изчезва доверието между вас.
В този момент детето си казва „не те чувам, затварям се, не съм на тази вълна, не стига до мен“.
Спорът изисква двама, но прекратяването му – само един. Най-добрият начин да спреш е още в началото.
Как да избегнеш спора
Усети, че си тръгнала в тази посока, спри и направи почивка. Помисли върху подхода и след известно време отново започни разговора, но с любов и уважение. Прекъсването позволява на яда и обидата да преминат и имаш време да избереш различен подход и да подновиш общуването.
Можеш да изразиш отрицателни емоции, без да спориш и да се караш.
Ако не можеш да контролираш гнева си, когато си в конфликт с него, то също ще ти отговори с гняв и обиди. И обратното, колкото и да е ядосано детето, твоето спокойствие в момента ще му се отрази и то ще се успокои за много по-кратко време. Прегърни го. Кажи му „обичам те“!
Как да спреш да се ядосваш
Във всяко семейство има караници и това е съвсем нормално. Важното е обаче да минимизираш ненужните наранявания, по време на спор.
Когато изпаднеш в кризисна ситуация, изпитваш гняв, безсилие, тревожност, вина и се чудиш как да реагираш. Поеми си дъх и си задай въпросите:
- Какъв пример искам да дам като родител?
- Какъв модел за справяне с конфликти искам да покажа на детето си?
- Как този модел ще му помогне в живота?
Преодоляването на различията и разногласията е едно от най-големите предизвикателства в отношенията между родител и дете. Колкото по-близки сме с някого, толкова по-лесно е да го нараним или да бъдем наранени от него. „Знам, че като съм ядосана и напрегната подсъзнателно си го изкарвам на детето. Някак най-лесно ми е да си го изкарам на него. Срамно звучи, но е така“.
Какво се случва, ако детето е тийнейджър
Когато детето ти е тийнейджър, се добавя и „той е инат, той ме провокира, той ми отговаря, държи се нагло“ или „… имам един тийн в къщи,с който почти си воюваме”.
Изкушаваш се да припишеш на личността на тийна скандалите в къщи, докато се бориш срещу собствения си гняв, фрустрация, недоволство.
Преди да си кажеш „о, ужас – не знам как да се справя с тийнейджъра“, най-добре е да си дадеш сметка що за вид е той.
Това ще ти помогне да осъзнаеш, че проблемът не си ти, проблемът не е детето ти. Вие просто сте на два различни етапа от вашия живот и на теб се пада честта да изградиш мост помежду ви.
Как да противостоиш на наглост, крясъци и инат от страна на тийна
Подходите, които си прилагала на малкото дете, няма да ти помогнат да овладееш процесите и промените с тийнейджъра.
Подрастващият има нужда от много лична свобода. В същото време, като я получи, се чувства изгубен „ти не ми обръщаш внимание, много си заета, изобщо не те интересувам, не те интересува какво правя или не правя; пиша ли, не пиша ли; подреждам ли, не подреждам ли“. Неусетно стигаш до „цялата свобода съм му дала, а то ми крещи насреща“.
Другата крайност е, когато те е страх да пуснеш контрола, гледаш на него като на „детето ми“, а не като голям човек и ти е трудно да му гласуваш доверие.
Най-добре е да намериш равновесието между двете крайности.
Това означава да насочваш съзнателно вниманието си, за да реагираш по-адекватно и градивно в общуването си с детето, независимо от ситуацията.
Обикновено ти си разочарована, критикуваш. То се защитава, настройва се срещу теб, все по-малко те вижда, чува и изпълнява молбите ти. Ти си още по-разочарована, още повече се оплакваш и критикуваш.
Настояваш първо да ти докаже, че може да му се вярва. Всъщност става по обратния път. Първо ти трябва да му повярваш. Това ще стимулира детето да оправдае доверието ти.
Как да възстановиш доверието, ако си се компрометирала
Бъди спокойна, не е късно за промяна. Повярвай! Ще ти се получат нещата!
Не подценявай това, което правиш. Дай си признание, че не спираш да опитваш.
От теб зависи в твоята къща всеки да се чувства добре, спокойно и приятно, да се обичате, да се смеете заедно. Поставяй се в обувките на всеки член на семейството, без да забравяш да влезеш в своите!
Научи се, преди да реагираш, да погледнеш на ситуацията през очите на детето си.
То отказва да приеме или разбере мнението ти поради подхода, който използваш. Затова, включи и неговата гледната точка.
Не е лесно, отнема време, но е напълно постижимо. Започни да тренираш веднага, още при първия спор с детето.
Може би в началото ще реагираш първосигнално. Спокойно, нормално е! След спора премисли случилото се.
Коментирай с детето темата за решаване на кризи и спорове. Измислете заедно стратегия, която да ви върши работа. Остави детето да те изненада приятно!
Какво е в твой контрол:
- Наблюдавай се как реагираш, когато те връхлетят непланирани, неприятни емоции и мисли? Какво зависи от теб? Твоя отговорност е да поддържаш реда в къщата, не го прави с агресия и яд и детето ще се откаже от този подход, ще види, че не работи.
- Намали очакванията към детето – така и двамата ще се чувствате по-добре.
- Погрижи се за себе си – дай си почивка и презареди. Не забравяй да слагаш себе си на първо място – това е най-добрия пример за твоето дете.
- Поискай помощ от партньора, детето и близките.
- Избягвай капана на емоциите – никой не печели от скандалите.
- Използвай щедро силата на хумора.
- Позволи си да не се справяш перфектно с всичко.
- Измисли готин модел за спорене – можеш! Вярвам в теб!
Тези идеи няма да решат напълно проблема с викането, но ще ти помогнат да подобриш отношенията с детето си.
Тайната за избягване на споровете е общуване, изпълнено с обич и уважение. Различията и разногласията не нараняват толкова, колкото начините, чрез които ги изразяваме.
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
