Магдалена Димитрова е оперативен мениджър в един от водещите частни образователни комплекси в България – „Светлина“. Завършила е Университетът за национално и световно стопанство със специалност Човешки ресурси. С опит в компании в различни сфери на дейност и в ръководенето на екипи от над 500 човека. Притежава допълнителни квалификации и сертификати от различни тренинги в сферата на развитието на бизнес компетенции, коучинг за постигане на цели, коучинг за лидери и други. Писател и издател на книги, с три авторски книги, две от които са обявени за бестселъри за 2017 и 2019 година. Работи в сферата на образованието, защото вярва, че всяко дете притежава гения в себе си и ценността на образователната структура е да го подпомогне да развие този потенциал.
- Здравейте, от колко години работите в сферата на образованието и как то се променя според вас през последните години?
Активно се занимавам в тази сфера последните 5 години, но сякаш цял живот съм потопена в нея. Майка ми беше учител, а после стана и основател на комплекса и от малка вибрирам на тази честота. Но не мога да кажа, че работя, защото образованието е мисия и всеки, който е избрал тази сфера, трябва да го разглежда така. Призвание за промяна, за едно по-добро бъдеще. Вярвам, че все повече хора се включват в образованието именно с тази нагласа и горят с ценности на любов, подкрепа, доверие, развитие, иновация. Поне в нашия екип е така. А това естествено води след себе си и промяната, която да отговори на нуждите на децата на 21в. А това в една образователна система е най-важното – да бъде актуална и да вдъхновява обучаемите, а не да бъде толкова остаряла и скучна, че да демотивира и отблъсква.
- Какви промени са необходими в българското образование, за да отговаря то на нуждите на децата ни днес?
Промените в системата на образование, които са нужни, са много. Но тук ще спомена основната и тя е свързана с актуалността на преподаване. Във века на информацията нужно ли е да отделяме основен фокус на знанията, когато много по-ценно за децата е да ги научим да мислят, да питат, да търсят отговори, нови решения, нужни са им умения да боравят в една нова, непозната среда. Ето дори ситуацията с КОВИД-19 го доказа. Не са малко хората и компаниите, които се сринаха, защото нямат умения като гъвкавост и адаптивност. А на това кой учи децата целенасочено днес. Вярвам, че колкото повече се обръщаме в тази посока, толкова по-добре ще боравят децата и с информацията, на която ние възрастните толкова държим, защото просто ще имат нужда от нея. Сега те не намират смисъл там, а още по-малко не виждат нуждата от тези знания, с които ние ги задължаваме, а не ги вдъхновяваме.
- Кои според вас са ключовите знания и умения, които трябва да се развиват в децата в съвременния технологичен свят?
Ключови умения бих разделила в няколко основни линии. На първо място меките умения – комуникация и дебатиране, управление на време, разрешаване на конфликти, критично мислене, презентиране и др. Също така дигитални умения – в по-общ и по-профилиран план. Дигитализацията вече е тук и тя не е само за хората, които искат да работят със софтуер и хардуер, съвсем скоро ще бъде във всички професии и във всички сфери – кулинария, медицина, изкуство, наука, образование, право. Дигиталните умения са новото задължително умение, така както беше чуждия език преди 20г. И третата основна линия са умения за саморегулация и самоконтрол – mindfulness програми, програми за емоционална интелигентност, саморегулация и справяне със стреса и менталното и психо-емоционално напрежение. Отново ще дам пример с Ковид-19 – когато нужните супер ключови умения и у възрастните, и у децата, бяха критично мислене и прецизиране на новините в усилен информационен шум и саморегулирането в извънредна обстановка. Горда съм, че нашите ученици не само показаха адаптивни умения и гъвкавост, но също и успяха да погледнат към себе си и това как се чувстват, а след това да споделят и да потърсят решение на предизвикателствата, с които се сблъскват.
- Кой е най-важният етап от развитието на едно дете, за да израснат самостоятелни, уверени и успешни личности?
Най-важният етап за един успешен човек категорично е предучилищната възраст, а не както се смяташе до скоро висшето образование, където в световен мащаб се дават най-много пари. Има вече много изследвания, които доказват, че от 0-3 годишна възраст мозъкът на човек се развива с най-големи темпове, тогава е т.нар свръхучене и колкото повече стимули предложим на детето, толкова по-широк потенциал отключваме. Има една приказка – „не инвестирай във висшето образование на детето си, инвестирай в ясла и детска градина, защото ако тогава се положат добри основи, то после детето само ще се справи с всичко.” Ние го правим от много години, но за съжаление сме в частния сектор и определен процент от родителите могат да си позволят услугата ни. Затова съвсем скоро стартираме и нов проект, който ще е с огромна достъпност. Надявам се тогава да си поговорим отново, защото той е поредното наше начинание, което подкрепя философията ни за холистично образование и отключване на потенциала на всяко дете ище има широка достъпност не само в София, а в цялата страна.
- Как трябва да се промени и развие ролята на учителя?
Време е учителят да отстъпи главната роля на детето. Време е учителят да слезе от платформата, на която сме го поставили в традиционната класна стая и да застане измежду децата. Време е да започне да задава въпроси и да провокира децата сами да намерят отговорите, като само им помага с ресурсите, а не да ги дава наготово. Това е съвременното образование. Към това сме се устремили и ние и в дългосрочната стратегия на комплекса залагаме много усилия в тази посока – индивидуализиране на образованието и ученика като водеща роля.
- Как изглежда училището на бъдещето?
Училището на бъдещето ще бъде в голяма част дигитализирано, но също така и с много персонализирани програми за учене. Всяко дете има свое темпо и свои интереси, които го водят напред и именно разминаването им с темпото на общите програми ги демотивира и отказва да учат. Също така оценъчната система в традиционния й вид ще бъде заменен с друга по-съвременна и ориетирана към мотивация. Средата ще бъде свободна, защото училището вече няма да е мястото, където ще се дават конкретно разпределени знания, а екосистема, където ще се развиват умения и ще се изследва посока на развитие. За тази цел разделението между възрасти, профилирането на паралелки по-скоро ще пречи. Ще се търси интеракцията и колаборацията между различни работни групи. И най-важното в училището на бъдещето ученикът ще се забавлява и ще обича да учи. Тези неща ние вече ги правим и знам прекрасно колко добре работят. Пожелавам си все повече училища да могат да се нарекат ориентирани към бъдещето, а не повтарящи стандарти от миналото.
Благодаря ви за това изключително интересно интервю!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
