Качествата, които децата ни ще трябва да развиват в бъдеще, се култивират, когато се научат да толерират нормална степен на тревожност, да се доверят на инстинктите си и да поемат рискове.
Джеймс е на 24 години. Той е прекарал последните девет месеца в Тексаския университет със стипендия от 7500 долара на месец, но все още не е завършил. Родителите му вече са уморени да подкрепят неговия безцелен начин на живот и продължителното безсмислено обучение. За това сега той е у дома и всъщност живее в пословично добре обзаведено мазе. Той отказва да работи и прекарва по-голямата част от деня, играейки видео игри, мотаейки се из къщата и пушейки трева. Когато го видя, става ясно, че той не само не иска да работи, но е и неспособен да работи. Никога не е носил отговорност. Той не знае как да говори лесно с хората. Той няма доверие в способността си да се справя със ситуации или конфликти. Родителите му се чувстват разочаровани след всичко, което са направили за него, за да улеснят живота му.
Това разбира се е проблемът. Родителите му, които дълго са се тревожили за неговата „чувствителна природа“, никога не бяха намерили за добре да позволят на Джеймс да се бори с ежедневните предизвикателства на израстването. Когато той не е искал да спи сам, те са спели с него. Когато се е страхувал да отиде в друга къща за „преспиване“, те са организирали „преспиване“ в къщата си. Когато той се е почувствал разстроен на летния лагер, те са отишли веднага, за да го приберат вкъщи. Въпреки най-добрите им намерения родителите му ефективно са предизвикали състояние на увреждане. Неумолимото приспособяване на родителя към безпокойството на сина им, ефективно го е лишило от всяка възможност да успее да бъде възрастен в един предизвикателен свят. Цялото му поведение и пушене на трева сега, са прикритие на тревожното му разстройство.
Докато заглавията на вестниците, специалните доклади и 24-часовите новинарски емисии ни карат непрекъснато да осъзнаваме епидемията от безпокойство, увреждащо деца, тийнейджъри и млади хора, ние пропускаме един също толкова обезпокоителен факт. Степента на безпокойство сред нас, родителите, е също толкова висока, също толкова обезпокоителна и също толкова разпространена, колкото и сред нашите деца. Сега всяко трето дете има тревожно разстройство. Така също обаче е с един на всеки трима възрастни. Тези два факта не са свързани. Тревожните разстройства не се предават просто от поколение на поколение. Епигенетичната наука даде ясно да се разбере, че околната среда играе основна роля в това дали генът се експресира или не. Моето наблюдение е, че родителите създават среда за своите деца, която увеличава вероятността от развитие на тревожно разстройство, защото не сме поставили под контрол собствената си тревожност. Защитата на децата ни от неща, които ги разстройват, също така ни защитава нас самите по два начина. Не се налага да изтърпим чувството на дискомфорт, което имаме, когато сме свидетели на болката на детето си и също избягваме собственото си безпокойство.
Например, дъщерята ни, която е в прогимназиален клас, не е поканена на партито на „популярните момичета“. Можем да съпреживеем и да продължим деня си или да организираме алтернативно „спа“ парти в опит да съблазни популярните момичета в къщата ни и да ги задържим далеч от „конкуренцията“. Правейки това, ние временно облекчаваме безпокойството и тъгата на дъщеря ни, но също така облекчаваме и нашите емоции. Не е нужно да я виждаме със сълзи на очите и не е нужно да преживяваме собствената си история на изключване отново. И така всички печелим! Но разбира се, всъщност всички губим. Дъщеря ви не е научила, че разочарованието е част от територията на живота (и по-специално в училище) и не сте я научили, че развиването на умения за справяне изисква практика и изгражда точно този вид устойчивост, който е необходим, когато бъдещето със сигурност е несигурно.
Ако приспособяването към тревогите на нашите деца не помага на тях или нас и всъщност ни деактивира, какво всъщност може да помогне?
Можем да признаем собствената си тревожност и как тя влияе върху родителството ни. Можем спокойно да работим, за да се дистанцираме от практики, които подкопават растежа на нашите деца. Можем да се въздържаме от разпалване на страданието на децата ни причинено заради парти, на което не са поканени, избор в отбор, за който не са избрани или да се чувстваме зле заради лоша оценка, която са получили. И не трябва да се поддаваме – или да даваме глас – на собствените си страхове от тези незначителни проблеми. Трябва да изградим доверие в нашите деца, като им покажем, че имаме вяра в способността им да се справят с предизвикателствата. Приемете смелостта като ценност във вашето семейство. Говорете с децата си за предизвикателствата, големи и малки, с които сте се сблъсквали в живота и как сте ги управлявали, независимо дали успешно или не.
Качествата на нашите деца ще трябва да се развиват в бъдеще – черти като адаптивност, любопитство, креативност и оптимизъм – се култивират, когато децата се научат да толерират нормалната степен на тревожност, да се доверяват на инстинктите си и да рискуват. Ние, родителите, ще трябва да тръгнем първи. Знаем, че децата се учат най-добре, когато ни наблюдават. Тревожността е полезна, тя е нашата биологична предупредителна система и ни предупреждава за потенциални опасности. Тревожните разстройства правят точно обратното. Те пречат на обучението, адаптацията, благосъстоянието, физическото здраве и качеството на живот. Можем да започнем да намаляваме нивата на тревожност както за нашите деца, така и за самите нас. Бързо развиващото се бъдеще е тук и ще ни трябват цялата енергия и ментална способност, която можем да съберем, за да го посрещнем с очакване и ентусиазъм, вместо с безпокойство и съпротива.
Автор: Madeline Levine, Ph.D., консултант, възпитател и лектор; авторът на бестселърите на Ню Йорк Таймс “Научете децата си добре” и “Цената на привилегията”; и съосновател на Challenge Success, проект на Станфордското висше училище за образование. Д-р Levine живее близо до Сан Франциско със съпруга си и е (изключително) горда майка на трима сина, както и баба. Последната й книга „Готови или не: Да подготвим нашите деца да процъфтят в един несигурен свят“ вече е достъпна на пазара.
Източник: ThriveGlobal.com
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
