Появата на новодошло детенце е събитие с особена значимост във всяко семействo. Няма значение дали това е първо, второ или трето дете. То винаги е чакано, желано и обичано. Отговорността, която съпътства отглеждането на децата, е голяма. Ето защо всеки родител желае да създаде колкото се може по-добри условия за живот. Правилата в дома са важна част от възпитанието и даването на добър пример, но възможността да се разходят заедно членовете на семейството в чист и озеленен квартал, е напълно естествено желание на всички млади родители, който за съжаление не сме свикнали да виждаме.
Възможността детето да тича свободно в градинката пред блока, в парка или в училище оказва върху него положителен ефект, тъй като то се учи на свобода, а и ползата от играта е в когнитивен, здравен и социален аспект. Забавлението и срещите с другите деца носят както добро здравословно състoяние, така и развиват креативността и самодисциплината. Общуването в група играещи е от съществено значение за малчуганите, тъй като развиват социални умения. Също така се учат на сътрудничество и гъвкавост в общуването. Важен момент е повишаването на усещането за щастие, тъй като децата, които прекарват повече време навън, стават по-умни, общителни и здрави от предпочитащите игрите вкъщи зад четири стени.
Когато животът на семейството е в добре озеленен район, желанието на децата да прекарват повече време навън се повишава. Хубавото време и излагането на слънце благоприятства създаването на меланин в кожата. Разбира се, приемът на витамин Д никога не е излишен, но в слънчева страна като нашата е хубаво да се възползваме от топлото време. Хубаво е да се включи шапка и слънцезащитен крем в случай, че детето е с много светла и чувствителна към слънцето кожа. Още един плюс на играта на открито е намаляването на стреса в очите, предизвикан от дългото стоене пред компютъра, пред телевизора или от играта с мобилен телефон.
Създаването на връзка с околния свят се случва още в първите излизания след раждането на детето. Осъзнатата връзка обаче започва, когато то започне да разпознава разликите във външния вид на растенията и животните и водено от любопитство да опознае средата си, започне да задава въпроси за заобикалящия го свят. Тази близост се утвърждава по много начини.
Един от тях са приказките, които имат пряка връзка с фолклора ни, защото това са поучителни истории за един вълшебен свят. Четенето им вечер преди заспиване или навън провокира въображението и обогатява речника. До 7-годишна възраст е необходимо последователно да се работи с децата за развитието на образното им мислене, тъй като възприятието на малкия човек е непринудено и емоционално.
Заобикалящият свят е изпълнен с ярки и динамични събития, с които единствено непосредственият контакт е предпоставката за събирането на опит. Общуването с природата и създаването на такъв тип навици, особено в градовете, е необходима част от изграждане личността на детето. Точно тук е ролята на родителя и учителя, които с личния си пример показват, че поддържането и равновесието в природата се случва чрез участието на всеки един човек.
- Създаване на ценностна система
В изпълнените с любознателност и любопитство очи на малчуганите, възрастните изграждат модел на поведение и ценности, в които е подходящо да бъдат посяти семената на съзнателното уважение и оценяване на Майката природата. Живият контакт с природните дадености и забележителности изгражда представата за време и пространство, но също така и дава отговори за конкретни факти и явления.
- Цветя, растения, животни
Сред основополагащите фактори за правилно възприятие на обкръжаващата среда е съзнателното насърчаване на интереса на малкия човек към живата и нежива материя и различни процеси в природата. Активното му включване в занимания за опазване на околната среда и непосредствения допир до растения и животни е от ключово значение за създаване на чувство на състрадание, заинтересованост и загриженост. Градската среда не дава възможността, която дават селата и малките населени места, но разходката в парка е възможност за близък контакт с естествената среда на зараждане на живота.
- Случващото се в природата
Важна стъпка при опознаването на природата е запознаването с нейните явления. Използването на книжки с рисунки за съответната възраст, наблюдението на времето и различните фази на деня и нощта, влиянието на слънцето и луната върху живота на растенията, животните и хора е съществена част от връзката между човека и природата.
Въздухът и по-точно чистият въздух е от важно значение за живота, защото той се осигурява от дърветата. Те имат особено важна роля в големите градове, тъй като пречистват въздуха от индустриалните отпадъци, отделяни в околното пространство.
Също така е важно от ранна детска възраст да се възпита ценене на водата, която е изворът на нашия живот. Чрез нея съществуват всички живи същества, а и в нея се заражда живота. Също както цененето и опазването чистотата на въздуха, така и изхвърлянето на боклуците, трябва да е в кофата, за да не тровят боклуците водата и живота като цяло на планетата.
Докосването до водата се осъществява още докато детето се развива в майчиния организъм, но след това пиенето на вода, миенето на ръце, къпането и много други дейности включват всекидневното използване на този ценен ресурс. Създаването на правилна връзка между детето и водата може да се случи и като то бъде записано да плува.
Оформянето на ценностна система в децата е подходящо да бъде съобразено и със стремежа към природосъобразен начин на живот. Това включва здравословно хранене и обясняване на процеса на посаждане, отглеждане и добиване на различните плодове и зеленчуци, както и как те достигат до дома. Изграждането на хигиенни навици също е от важно значение, за да може малчуганът да знае, че храната се засажда в градината или на полето, но после тя трябва да се измие преди консумация, така както се измиват ръцете преди всяко хранене и след всяко излизане навън.
Участието в игри, които стимулират новите знания и наблюдението, са важна част от изграждането на връзката на детето със света на животните и растенията, а също и знанието за годишните времена и различните процеси в четирите годишни сезона, които имаме в България. Като страна, богата на природни забележителности, уменията да се разпознават звуците в природата, знанието какви са подходящото облекло и поведение на морето, в планината или пещерите е от съществено значение както за до-дълбоко запознаване с различни природни дадености, така и за опознаването на родното природо-забележително богатство.
Комбинирането на цветовете, запознаването с различните елементи и природни обекти като планини, плата, поточета, реки, морета е важна част от образоването на малчугана. Дори знанието да се поднася под формата на игра с картинки, тази дейност развива както речевото общуване, така и допринася за обогатяване на речевия запас от думички.
Ходенето в природата в различните й сезони, излет край река или поточе, посещение в планината през лятото или през зимния сезон – това са различни варианти за по-различно общуване извън градските условия. Дори една разходка в планината може да разнообрази интересите и потребностите, да стимулира любовта и оценяването на красотата. В този смисъл за едно малко дете би било интересно да се учи да бъде скаут, да работи с компас, да се ориентира за посоките на света, от къде и защо изгрява и залязва слънцето, за магнитното поле на земята и гравитацията, защо ходим по земята, а не летим във въздуха, и още много други интересни теми.
Прекият контакт с живи животни като катеричка или таралежче в близкото паркче, посещението на зоопарка, наблюдаването на пеперудите и кълвачите, лястовиците, гълъбите, а дори и кацането на ръчичката на първата калинка, внасят радост в детската душа. Стимулирането от рано на радостта в децата е пряко свързано с изграждането на логическо мислене, включително и разграничаването на особеностите на предметите чрез сравнение.
Екологичното възпитание трябва да започне още в предучилищна възраст, също както и посещението на различни спортни занимания за по-добра двигателна култура, защото това са начини детето да осмисли своята роля и отговорност в обществените усилия на природата да е по-чиста и красива.
Посещението на народни танци е възможност за запознаване отблизо до народопсихологията и традициите на народа ни, докато създаването на композиции чрез използване на четки, бои, листа, жълъди, шипки, шишарки, клонки и плодове са пряк път за изразяване на въображението и развитие на твореца в детето. Вкъщи родителите учат децата да поддържат чистотата, ето защо при излети навън, разходка в парка или край брега на морето е важно винаги да се напомня, че след всяко посещение навън, трябва да се оставя чистото след себе си.
Детското здраве е пряко обвързано с физическото и духовното начало. Уроците, получени на открито, на места за отдих и туризъм, остават завинаги в паметта на човек. Родителите са тези, които е добре да насърчат нагласите и уменията за екоотговорно поведение в децата. В кръга на детските възможности влизат елементарни дейности като почистване, практически дейности, запознаване с текстове, в които се утвърждават красотата и могъществото на природата. Постоянното насърчаване и подкрепа спомагат за усъвършенстване на екологичната култура на детето.
Приучването на детето отрано на високопланински туризъм е може би най – отблагодаряващото за родителя в по-късните години. Тогава вашият младеж ще иска да кара ски, да ходи по върхове, да кара планински велосипед или поне да е на язовир. Във всички случаи е по-добре отколкото да се мотае из молове и неясни билярд клубчета..
Не е случайно, че всички философи, които са имали връзка с образованието и педагогиката като Петър Димков, Петър Дънов, Мария Монтесори, Рудолф Щайнер, Елена Рьорих и други наблягат изключително върху възпитанието не само „в духа на природата”, но и направо проповядват детето Вь природата и природата Вь детето.
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.