Развитието на детето започва преди раждането му. Още в утробата то възприема емоции, гласове, усещания. Езиково-говорното развитие на човек започва веднага след раждането. Език и реч се овладяват паралелно с физическото и умственото развитие. Детското развитие може да се опише като процес на синхронно овладяване на компонентите на езика, протичащ паралелно с усъвършенстването на мускулно- речевата дейност.
Езиково-говорното развитие е част от комплексния процес на общото психофизическо развитие, в който са от значение няколко основни фактора – генетичният фактор, биологичното съзряване, общуването на детето и връзката му с възрастните.
Кога е най-подходящото време за посещение при логопед?
Това е често задаван въпрос от родителите и истината е, че точен отговор няма. Ранната и периодичната диагностика са от голямо значение, за да се започне работа навреме и да се постигнат максимални резултати. За да знае един родител кога детето му се нуждае от намесата на логопед, той трябва да е запознат с етапите на езиково-говорното развитие и да следи дали детето му ги усвоява навременно. Когато забележи значително изоставане в развитието, е нужно да посети специалист. Ранното обследване и диагностициране са ключ към бързо подобряване и формиране на уменията.
Какви са етапите на езиково – говорното развитие?
Езиковото развитие протича в определена последователност. През първата година от живота на детето мозъкът му съзрява значително, укрепват мускулите на гръкляна, диафрагмата, говорните органи, поникват първите резци. Този етап се определя като предлингвистичен, подготвителен за езиково развитие. Ще представя подробно поетапното развитие в този период.
Детето общува с възрастните чрез невербална комуникация дълго преди да развие умението си да говори, а именно чрез плач, усмивка, които в началото са несъзнателни, но скоро стават умишлени.
През първия месец кърмачето издава звуци и викове, които представляват безусловен рефлекс. В края на първия месец обаче плачът и виковете започват да се различават сами по себе си. Модифицират се по височина, продължителност и майката може да разпознае от какво са причинени.
Около втория месец се появява гукането. Това представлява гърлени звуци , наподобяващи звуковете „г,к,х“ , които бебето издава при спокойно състояние. Важно е да имаме предвид, че гукането е вродена и безусловна реакция, затова и глухите деца също гукат. Разликата е ,че в един момент бебето с увреден слух спира да гука. Най- ясно изразено е гукането през 4-5 месец, като е обвързано с емоция- вълнение, задоволство, комфорт, желание за привличане на внимание.
Около шестия – седмия месец се появява етапът на лепет. Родителите често се заблуждават, че е дошъл периодът на проговарянето, защото лепетът представя комбинация от еднакви срички – „та-та, ма-ма“ , без да са обвързани със смисъл.
Важно е да забелязваме и развитието на интонацията на детето. Около шестия – деветия месец интонацията е разнообразна по отношение на сила, височина и продължителност.
Разбирането на речта се развива по-бързо от проговарянето. Около седмия – деветия месец бебето започва да търси с очи предмет, който е назован от възрастен. Речникът му се развива и обогатява, въпреки че не може все още да възпроизведе названия.
В периода от 11 месеца до година и три месеца детето произнася първите си думи.
Около 18- месечна възраст детето е овладяло около 50 до 100 думи. Може да съставя изречения от две думи.
На около 2 и половина – 3- годишна възраст детето е натрупало речник с около 1000 думи.
Третата година се определя като „аз“-етап. Появата на личното местоимение „аз“ съпътства и стремежът за самостоятелност. Често се наблюдава и негативизъм в поведението на детето, затова периодът се нарича още“ малък пубертет“.
Около 3 – 4-годишна възраст детето съставя сложни изречения.
През 4 години и половина – 5 годишна възраст се формират граматически категории: число, род, време и др.
Около 6 – 7-годишна възраст – детето е на прага на ограмотяването. Речникът е обогатен с около 4000 думи, като са овладяни някои абстрактни понятия.
„Детето ми е в първи клас и пише огледално някои букви и цифри. Нужно ли е да се направи тест за дислексия?“
Дислексията не е синоним на специфично езиково нарушение в училищна възраст. Хората с дислексия демонстрират несъответствие между нивото на езиковата си изява в устната и писмената реч. С други думи, на ниво устна реч генерират нормативни езикови изказвания, но срещат трудности в овладяването на езиковите символи.
В периода на ограмотяване е нужно да се наблюдава внимателно дали детето среща сериозни затруднения при научаването на буквите, дали изпитва сериозни трудности при диференцирането им. При процеса на ограмотява са допустими грешки като огледално изписване на букви и цифри, пропускане на букви и срички и др., но е важно да се устави доколко тези грешки са постоянни и устойчиви. Съществуват тестове за ранно диагностициране на дислексия, които са изключително полезни за правилната насока при работа с детето, но окончателната диагноза може да се постави в края на периода на ограмотяване.
Детето ми е на 3 години и половина и не може да казва звук „р“. Нужно ли е да посещава логопед?
Това е също един от често задаваните въпроси. Речевите звукове си имат своя специфика на овладяване и се различават по степен на трудност. Детето ги овладява поетапно, като започва от по-прости и върви към по-сложни и трудни за изговаряне. Представям последователността на овладяване на звуковете или така наречената „онтогенеза на звуковете“ :
През първата година до 1 година и 5 месеца – детето овладява гласните и съгласните м, п-б
От 1 година, 1 година и 5 месеца до 2 години – детето овладява звуковете н,т,-д, ф-в,, х
От 2 години, 2 години и 5 месеца до 3 години – детето овладява звуковете к-г , с-з, ц, дз
От 3 години до към 4-5- годишна възрасти – звуковете ш, ж,, ч, дж,
От 4 години и половина до около 6 години – звуковете л ,р
Горната граница за развитие на артикулацията е 6-годишна възраст, всеки се развива с индивидуални темпове и има случаи , в които периодът на усъвършенстване е по-дълъг.
В заключение мога да кажа, че обследванията и периодичните диагностики в предучилищна и начална възраст са от изключително значение и дават правилни насоки за индивидуален подход към всяко дете. Навременната диагностика позволява бързо справяне с трудностите и подобрява процеса на формиране на знания и умения.
Автор: Виктория Георгиева – магистър логопед, ресурсен учител и предучилищен педагог, Частно основно иновативно училище „Светлина“
Използвана литература
1. Доц. Цв.Ценова дпн, „Логопедия- описание, диагностика и терапия на артикулационните нарушения“ ,ДиМакс, София, 2012
2. Екатерина Тодорова, „Дислексия – специфични нарушения на способността за учене“, НБУ, София, 2016
