Доц. д-р Румен Бостанджиев е лицензиран психотерапевт, член на Европейската федерация по сексология, Българската асоциация по психотерапия, съосновател на Българската асоциация по сексуална медицина и член на Европейската асоциация по сексуална медицина.
Професионалният опит на доц. д-р Бостанджиев е в областта на консултирането и терапията при проблеми в сексуалната изява и интимните отношения, както и в сферата на сексуалното образование, подготовката за семеен живот и родителство.
- Трябва ли темата за здравното и сексуално образование да бъде по-силно застъпена в училищата?
В съвременната пандемична ситуация темата за здравето е особено актуална. Всеки човек има нужда от базисна компетентност за това как чрез личните си избори и усилия би могъл да гарантира не само собственото си здраве, но и здравето на хората около себе си. Съвременното холистично разбиране за здравето включва както грижата за тялото, така и грижата за душата, съчетана с активно изграждане на пълноценни междуличностни отношения. В този смисъл застъпването на все повече теми, свързани със здравното образование и подготовката за отговорни партньорски отношения днес става все по-актуално. Основната цел на тези образователни инициативи е не толкова просветителска, както си приемаше в миналото, а подкрепяща личностното развитие и израстване на подрастващите, изграждането на хармонични и автономни личности, способни творчески да намират оптимални решения във все по-динамичната и многообразна среда.
- На каква възраст е добре да започнем разговор с детето на тази тема?
Компетентността на родителите като фактор в личностното развитието на техните деца далеч не се изчерпва с „разговори с детето“. Личният пример и уникалното присъствие в семейната среда е това, което има много по-съществено значение при формиране моделите на поведение и ценностите, които бихме желали да определят поведението на децата ни. А в това отношение няма начална и крайна възраст. Това е непрекъснат процес на общуване и взаимодействие, който има своята специфика във всяка възраст на детето.
- Каква е ролята на родителя в сексуалното образование на детето и отношенията в семейството определящи ли са за развитието на младия човек?
Родителската двойка е първичният ролеви модел, който изгражда у подрастващите представите и ценностите за това какви следва да са отношенията между мъжа и жената. Това е основната и незаменима роля на семейната среда. Съвременната наука дава неоспорими доказателства за благоприятния ефект, на разбиращата и подкрепяща семейна атмосфера. За съжаление обаче, децата са най-уязвимите членове на семейството, когато партньорските отношения са конфликтни и пораждат ежедневен стрес.
- От къде българският тийнейджър получава образованието си на тема сексуално здраве по ваши наблюдения?
Основна информация за човешката сексуалност и сексуалното здраве българският ученик може да намери в учебника по „Биология и здравно образование“, на който аз съм един от авторите. Съществуват и изключително полезни онлайн платформи, които предоставят конкретна информация и подкрепа на тийнейджърите по въпросите на любовта и секса. За да придобият умения да разпознават и разграничават надеждната информация в интернет младите хора се нуждаят от подкрепата на родителите и учителите.
- Смятате ли, че младежите в България започват рано своя полов живот?
Подобно твърдение съществува от десетилетия, но то не отговаря на никакви реални факти. Съществуващите проучвания категорично показват, че сексуалната активност на българските младежи започва приблизително на същата възраст, на която това се случва и с младежите от останалите европейски страни.
В ромските общности у нас обаче съществува пагубната традиция малолетни девойки да бъдат продавани от бащите си и да бъдат „омъжвани“ далеч преди да са завършили образованието си. Недопустимо е да проявяваме толерантност към това явление, което е в грубо нарушение на основни човешки права и закони в страната, които би следвало да са валидни за всички.
- Кой е най-правилният подход към дете, което влиза в тийнейджърските си години по отношение на информираност и превенция?
Най-добрата възможност да гарантираме сигурността на децата си в юношеската възраст е изграждането на взаимно доверие и разбирателство. Натрапените ограничения и грубите санкции, както и либералната незаинтересованост спрямо това, което чувства и прави детето ни, са еднакво опасни.
- Благодарим ви за отделеното време и интересно интервю!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
