Георги Стефанов е Началник кабинет на Заместник-министър председателя по климатичните политики в Министерски Съвет, а преди това – дългогодишен главен експерт „Климат и енергия“ към Световния фонд за дивата природа (WWF). От 2008 г. работи интензивно в сферата „Европейски политики за изменение на климата“. Един от основателите на Коалиция за климата България – неформално обединение от неправителствени организации, учени и представители на бизнеса и медиите. Преподава „Стратегическо управление и устойчиво развитие“ в магистърска програма Екологичен мениджмънт на НБУ. Чирак пчелар. Семеен с две деца.
- Последните години непрекъснато се говори за промените в климата. Кои са основните причини за измененията в климата?
Научните изследвания върху атмосферата и въздействията на човека и човешките дейности върху планетата са започнали преди повече от половин век (от началото на 60-те години на 20-ти век), когато научната общност по света дава сигнали за промени в атмосферата и в нейния състав, които съвпадат със засиления икономически растеж и се свързват с възстановяването на света след Втората световна война. Още от тогава е видимо, че човекът и човешката дейност влияят негативно върху различните типове екосистеми: вода, гора, атмосфера, почва. През 80-те години, с развитието на науката, вече няма съмнение за верността на тези предположения.
Сред основните причинители за измененията в климата, на първо място е добивът и изгарянето на природни изкопаеми – т.нар. фосилни горива. Наричат се така, защото имат естествен произход, най-общо казано това е слънчева енергия, под различна форма, намираща се в земните недра. Тази слънчева енергия вече повече от век осигурява икономическото развитие на държавите. И днес цялата икономика на човечеството, без значение в коя държава и на кой континент, базира своите енергийни нужди на тези изкопаеми горива, което води до сериозно замърсяване на въздуха.
От изгарянето им се отделят два типа замърсители: едните са чисто атмосферни замърсители като серен диоксид, в следствие на отделянето му валят киселинни дъждове. На този проблем, в резултат на взетите през годините мерки, беше намерено решение и днес количествата киселинни дъждове вече не са значими и не са фактор, който нарушава околната среда. Останаха фините прахови частици, с които се опитваме да се справим чрез филтри, които успяват да ги улавят, но не в пълна степен.
Най-големият проблем в следствие на изгарянето обаче е отделянето на въглероден диоксид, който се разгражда много бавно и натрупването в атмосферата е значително. А само за последните 40 години, съдържанието на въглероден диоксид се е увеличило с почти 40% в атмосферата, с произход основно от въглища, петрол и газ.
Редица индустриални процеси, в т.ч. и транспорта, без които нашето съвремие не може, отделят значими количества въглероден диоксид, чието натрупване води до повишаването на температурата на планетата. От друга страна, бурното икономическо развитие и непрекъснато увеличаващото се население на планетата – вече почти 8 млрд. души, допълнително задълбочава проблема. Задоволяването на всички нужди на човечеството – от къщи, вода, електричество, храна, дрехи и т.н. се случва именно чрез използването на изкопаемите горива – проблем, на който и до момента няма намерена алтернатива.
- Има ли воля за промяна и готова ли е България да направи необходимите промени в тази посока?
Истината е, че всички ние живеем в една Вселена, един Космос, една Слънчева система, на една планета, дишаме един въздух и географските граници, по никакъв начин не могат да променят това. Единственият начин да се справим с климатичните изменения е ако всички страни заедно инвестираме в енергийни алтернативи, с които да минимизираме използването на изкопаемите горива. За щастие, в последните 4-5 години, виждаме промяна на глобално ниво. Големият ръст на инвестициите в тази област е показател, че се движим в правилната посока към използването на възобновяеми енергийни източници. Наблюдаваме и у нас сериозно количество инвестиции в тази посока, макар че едва тази година, България за първи път заяви, че е готова да се откаже по-рано от въглищата си и ще положи усилия през следващите до 15 години да намери техен алтернативен заместител.
Няма магическа пръчка, с която тази промяна да се случи бързо, защото това са решения, които водят до цялостни промени в живота и стопанството на хората. Важно е да кажем, че има две основни държави, които реално представляват 50% от проблема с климата. Това са Китай и САЩ, които консумират най-много и причиняват най-много вреди. Именно затова е изключително важно те да бъдат активна част от тези процеси на промени.
- Отрази ли се пандемията по някакъв начин на климатичните промени и възстановяването на екосистемите?
За първи път заради Covid-19 и пандемията, която доведе до спирането на икономиката, ограничаването на пътуванията и т.н, се забеляза сериозен спад на емисиите с почти 10%. Ако постигнем годишно намаляване на емисиите със средно 5 и 10 %, ще успеем да поддържаме въглероден баланс. Разбира се това означава да спрем унищожаването на екосистемите – на горите, на океаните и да се погрижим за тяхното укрепване.
Рискът от покачването на температурите също води до разместване на естествените процеси, които формират климата на Земята, а това оказва значими за човека и екосистемите щети. За последните 30 години наблюдаваме почти трикратно увеличение на природните бедствия свързани със затоплянето на времето: урагани, наводнения, суши, пожари – това са разрушения, но и изгубени човешки животи. Станахме свидетели на много унищожителни пожари, които през изминалото лято не подминаха и България. Тези екстремности на времето по цялата планета са резултат именно от повишаването на температурата на Земята. Разходите за овладяване на тези кризи и покриване на щетите от тях са индикатор за това как се развиват климатичните промени през годините. Когато тези разходи надвишат 6-7% от бюджета на държавата, вече ще сме на етап, в който няма да можем да се справим, защото цената става твърде висока и нито една държава, независимо дали е бедна или богата, няма да може да я покрива. Тенденциите показват, че ако не предприемем ефективни действия, много скоро 20% от глобалния вътрешен продукт ще се разходват за борба с подобни кризи. Именно тези факти и данни, водят до появата на движение сред младите хора, които са и най-силният инструмент на промяната. Те ясно осъзнават, че това което е започнало да се случва днес, ще засегне тях в най-голяма степен, когато станат родители и именно затова не са съгласни те да бъдат тези, които ще изстрадат ефекта от нашата дейност и бездействие.
- Казват, че пчелите са биоиндикатор, по който ние виждаме какво се случва в природата по всички направления. Какво ни показва намаляващата им популация през последните години и защо те са толкова важни за оцеляването на цялата планета и човечеството?
Имам удоволствието да бъда чирак пчелар и наистина мога да кажа, че пчелите са биологичен индикатор и дълги години са страдащи от негативното индустриализиране на съвременното земеделие. Кошерите, за които моето семейство се грижи, са далеч от всякакъв тип индустрия и земеделие, но това което влияе най-негативно на пчелите всъщност, е развитието на всички микро честотни вълни – телекомуникации, радио комуникации, интернет и т.н. Пчелата като насекомо, комуникира чрез предаване на сигнали, които са ниско честотни вълни и когато в атмосферата има много антени това дезориентира и обърква пчелите. Това развитие на пренос на данни всъщност оказа голямо въздействие върху популацията на пчелите в целия свят и доведе до т.нар синдром на празния кошер и изчезването на цели пчелни семейства изведнъж.
Ако погледнем дневниците на старите пчелари, които водят от 30-40 години, става много видно как се е променил климата през годините на дадено място. Ясно се вижда как пчелите са преживяли зимата, кога годината е била добра, кога е валял дъжд и колко мед е добит. Знае се, че пчелите са основен опрашител на растителните видове, от които зависи изхранването на човечеството. Освен тях в природата има и други диви опрашители като: пеперуди, мухи, оси и т.н., които са още по-засегнати от нарушаването на екосистемите. Хората обаче най-често се сещаме за пчелите, защото от тях имаме и икономическа полза, но всъщност всички диви опрашители са изключително важни за нас.
Редица растителни видове, включително много билки, са свързани с конкретно насекомо, т.е. билката Х върви с насекомото-опрашител У и тази симбиоза между насекомо и растение е създала уникална връзка, която се е развила през вековете и без която тази екосистема нямаше да е толкова богата и разнообразна. Това е много важно за България, защото страната ни е основен износител на билки и трябва да се гордеем с този факт, защото нашата природа е запазена и е пълна с билки и природни продукти, които дават здраве и живот. Ако обаче изчезне насекомото, изчезва и растението. Обратното важи в пълна степен. Опрашителите, опрашването и пчелите всъщност са тези забележителни насекоми, които дават сигурност, храна и бъдеще на всички останали видове. Без насекоми нашата планета няма как да съществува. Човекът е част от екосистемата и ако унищожим един вид, то заплашваме и унищожаваме себе си, и бъдещето на нашите деца.
- Забележителна е структурата и живота на пчелното семейство, което еволюционно е започнало своето развитие преди 100 милиона година, още по времето на динозаврите. Каква според Вас е тайната на това съвършено устроено семейство? Как се предава пчеларството?
Четейки книга не можем да станем пчелари – това е нещо, което се изучава само когато участваме активно в него и сме на терен. Пчелите са вид, който може без нас, но ние не можем без него и трябва да се съобразим с неговите биологични и екологични изисквания. И макар да звучи абсурдно, пчелите в центъра на София живеят много добре, защото имат добра хранителна база и малко конкуренция. Пчелите на село, например, са в конкуренция с редица други опрашители, примерно друг пчелар докарва 150 кошера от полето в балкана и изведнъж добива на мед намалява три пъти. Всяка една екосистема си има своя лимит и преминавайки този лимит ние я довеждаме до стрес и загуби.
Проблемът досега е бил, че не сме разглеждали пчелите като домашно животно и че не сме имали познание за това, което ни дава природата като функции – чист въздух, чиста вода, опрашване. Човек приема по презумпция тези неща за безплатни, но някой „работи“, за да ги имаме, без значение дали гората пречиства въздуха, дали пчелите събират прашец и т.н. Освен биоиндикатор за състоянието на екосистемата, пчелите са и страхотна машина за пречистване от всички вредни замърсители. Невероятно, но е факт, че ако живеят в силно замърсена територия, пчелите успяват да задържат замърсители в телата си независимо от техния произходи, без да ги предават нататък в продуктите – пчелен прашец и мед, които остават абсолютно чисти. Това само по себе си показва колко силно е еволюционното развитие на пчелите, защото останалите видове по-често нямат тази способност и предават замърсителите по хранителната верига и тази тяхна особеност също ги прави уникални.
- Какво може да направи човечеството, за да опазим живота на пчелите и като цяло на природата и биоразнообразието, което имаме?
На първо място бих казал, че трябва да вярваме на науката. Това е много важен компонент, защото в свят, в който новините се разпространяват мигновено и има много информация, дезинформацията по различни проблеми е съществена. Ние ставаме волно или неволно жертва на изкривяване на данни или спекулации и в това отношение трябва да се научим да мислим критично и да внимаваме какви източници използваме.
На второ място всички ние можем да бъдем малко по-активни в опазването на природата като например да засадим дърво през есента, да почистваме средата, в която живеем, да се движим повече пеша вместо с кола, да изключваме осветлението, когато не сме в стаята и т.н. Макар тези неща да звучат банално, най-често забравяме именно за тях, а ако всички ние действаме по този начин, това ще има огромен ефект.
На трето място трябва да помним, че изборите, които правим всеки ден, са много важни – дали ще си купя качествена храна, дали ще спестя едно найлоново пликче в магазина, дали ще избера да купя продукт местно производство или такъв пропътувал половината планета, за да стигне до моята трапеза, са все важни избори наред с този кои хора избираме да прилагат политиките на национално ниво. Това са наши отговорности, които определят утрешния ни ден. И след това всеки родител е добре да пренесе тази тема и в своето семейство, в своя тесен и широк кръг. Именно тези малки действия оказват влияние на глобално ниво!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
