Темата на разговора с директора на Частни детски градини „Светлина“ е социалната кампания на образователната група – „Семейството – съкровищница на традиции“. В кампанията се акцентира върху значимостта на семейните традиции и тяхната роля във възпитанието и личностното развитие на децата.
„Семейството – съкровищница на традициите“ – това е темата на социалната кампания на ОГ „Светлина“ през тази учебна година. Защо се спряхте именно на нея?
Концепцията ни за избор на кампания всяка година е да редуваме тема, свързана с опазване на Планетата и развитие на екологична интелигентност у децата, с тема, свързана с нашия фолклор, с корените ни. Като естествено продължение на миналогодишната ни тема за ценностите – Любов, Хармония, Уникалност и Заедност, и след успешната ни кампания, посветена на Шевиците преди 2 години, дойде ред да се обърнем и към българските традиции и обичаи, предавани през поколенията. Семейството и родът са основополагащи за формирането на представите на децата за света около тях, за отношенията между хората, за ценностите, за морала, за поведението, за човешките добродетели. Здравото семейство е истинска съкровищница на скъпоценни предания, традиции, обичаи, които подържат българския дух жив, които създават усещане за принадлежност към рода и народа. Семейните традиции са пазители на историята и съхраняват народната ни памет. Те укрепват семейните връзки и отношения, имат силното въздействие, а същото време са и добър метод за възпитание на децата.
Затова сме убедени, че след като веднъж отворим портала към тази тема, ще възродим и дебата за важността на семейството и неговата огромна роля в живота на всеки човек. Напоследък, като че ли това остава на заден план. В забързаното ни ежедневие, в обществото ни приоритетите на голяма част от хората се променят. Затова ние, екипът на ОГ „Светлина“, сме си поставили за цел да не допускаме това да се случи. Приемаме семейството за даденост, а всъщност то е стълбът на нашия просперитет и благополучие. Но освен да черпим единствено ползите от това, че го имаме, трябва и да даваме от себе си, трябва да поддържаме традициите живи, да ги предаваме от поколение на поколение, за да съхраним силата на семейството – това семейство, което винаги ни е подкрепяло и продължава да го прави, което е зад гърба ни дори в най-трудните и безнадеждни на пръв поглед моменти, което ни дава сили да бъдем силни и уверени, че можем и ще се справим заедно. Приобщаването на детето към семейните традиции от съвсем малко е от особено значение. Първоначално то е само наблюдател, но с правилните стимули и примери бързо ще стане участник в този процес. Важно е да събудим този плам, за да може и то да го предаде на своите деца след време и по този начин да поддържаме жив българския дух и връзката ни с корените. Именно в това се крие нашата суперсила, благодарение на която се справяме с предизвикателствата на бъдещето.
Каква е връзката между съхраняването на традициите и емоционалното благосъстояние на децата ? Защо е толкова важна тази връзка между родните традиции, бит и култура?
Почти при всяко съвременно, градско семейство, особено ако бабата и дядото са далеч, се наблюдава отдалечаване от корените, традициите и обичаите. Тези изконни ценности остават на заден план, а технологиите вземат превес, отнемайки малкото свободно време на децата. Някои дори ги смятат за отживелица и ненужни, което е пагубно, и ние трябва да дадем всичко от себе си да не допускаме подобни мисли и настроения. Вечерите заедно стават рядкост, веселите семейни игри – също, подготовката за някой празник заедно – млади и стари, почти вече не се среща. А не засилват ли именно тези традиции чувството ни за свързаност, сигурност, уют и топлина на семейното огнище. Не ни ли карат именно такива моменти да се чувстваме защитени, обичани, значими и щастливи сред най-близките си. Включвайки детето в тези така емоционални и радостни мигове, му даваме възможност то само да намери своето място във фамилията, да открие връзката си с нея, да разбира историята ѝ и да развива своето чувство за принадлежност. У детето се създава чувство за цялост, сигурност и полезност. Колкото по-близки са отношенията в семейството, толкова по-голяма е необходимостта хората да прекарват повече време заедно, да споделят общи занимания; колкото повече традиции и празници сътворяват заедно, толкова по-щастливо ще е детето, което в последствие ще се превърне в един щастлив възрастен, който ще може да предаде този пример и на своето семейство. Старите традиции обединяват и развиват народната ни памет и култура и ни държат по-близо до корена, но всяко семейство има и свои собствени традиции, създава и нови такива, които предава на идните поколения, и така всъщност съкровищницата на традиции никога не се изчерпа. Важно е да разберем, че главните герои в този процес сме самите ние – тук и сега – и, че без нас предаване на тези ценности няма как да има.
Няколко пъти подчертахте колко е важна връзката ни с корените, със семейството, с ценностите, с традициите. Как смятате да предадете на децата тази обич по родното?
В детската градина средата е много благодатна, защото можем да направим всеки ден празник за децата, като паралелно с това изпълняваме и заложените ни учебни цели. През годината ще наблегнем на българските народни песни и танци в заниманията ни по музика и физическо възпитание. В часовете по български език, освен че ще отдадем почит на българските народни приказки, ще си разказваме за различни предания от рода, за традиционни обичаи, ще пресъздаваме заедно древни ритуали за дъжд, здраве, плодородие, сполука, гонене на зли духове и др. И всичко това забавлявайки се и трупайки незабравими спомени. Ще отдадем специално внимание и на българските празници и свързаните с тях традиции. Ще запознаем децата и с много от българските занаяти, някои от тях ще можем да преживеем и на живо. За да възпитаме обич у децата към родното, на първо място те трябва да я усетят у нас, да видят нашия пример. За да запалим у тях този огън, то той преди всичко трябва да гори във всички нас – учители и родители, за да успеем пълноценно да го предадем и на децата. Така че тази кампания, смея да кажа, е насочена както към децата, така и към възрастните, които под една или друга форма ще се докоснем до нея, и дано ни помогне да се събудим и възродим своята принадлежност към корените на рода и народа ни.
Какви са основните цели, които екипът на ЧДГ „Светлина“ си е поставил да постигне тази година при работата с децата? Как успявате да балансирате между запазването на традиции и внедряването на иновации в учебния процес?
Във възрастта между 1 и 6 години най-важната подготовка на децата за света, който ги очаква, е да развием уменията им, емоционалната им интелигентност, мозъка им, да положим основите на представите им за света, за ценностите и поведението им, да ги научим да общуват, да обичат и да разбират другите, да бъдат толерантни, да проявяват емпатия, да бъдат добри и милостиви, да помагат, да вземат решения за себе си и да бъдат самостоятелни и самодостатъчни, да са независими, да разбират какво означава да се грижиш за себе си и да бъдеш здрав. По този начин ще помогнем на децата в подготовката им за предизвикателствата на съвременния свят, поставяйки основите в израстването им като хармонични, балансирани и щастливи личности, мислещи и можещи, а не очакващи. Убедена съм, че участието на детето в семейните традиции и празници би му помогнало да изгради в себе си чувство на цялост, стабилност, свързаност и обич, което ще е в абсолютен синхрон с основните ни цели за развитие на всяко дете, част от семейството на „Светлина“.
Мисията на екипа на ОГ ,,Светлина“ тази година е да запалим и възродим българския дух чрез силата на традициите. Да поставим на пиедестал семейството и неговата сила и значимост. Да осъзнаем уникалността от наследството на нашите деди и да успеем да го интегрираме в живота ни. Освен това, с помощта на всяко семейство, да изградим положителна нагласа на децата към съкровищата, завещани ни от рода, което от своя страна ще им даде увереност за бъдещето им развитие като личности.
Какво е посланието ви, което искате да чуят хората тук и сега?
Бъдете осъзнати в мислите си, в действията си и в посланията си към децата. Това, което искаме за бъдещето на децата ни, всъщност зависи от нас самите – от примера, който им даваме! Огънят на българското семейното огнище никога не трябва да угасва, за да не изчезнат нашата идентичност, дух и сила като народ.
Можете ли да споделите лична история или традиция от вашето семейство, която според вас е оказала значително влияние върху живота или кариерата ви?
Като горда родопчанка мога да се похваля с голяма семейна съкровищница от традиции, обичаи, предания и вярвания от моя край, които са се предавали и продължават да се предават в рода ни и до днес, както и много такива, които сме създали самите ние. Не мога да изтъкна една от тези традиции като най-значима. Всяка една от тях е важна и е дала своето отражение върху мен. Мисля, че сплотеността, сигурността, любовта и увереността, които ми е дало семейството, са ме изградили като човек – човекът, който съм и днес. Най-ценният пример, който съм взела от семейството ми, е да бъда добър човек към всеки, да приемам всеки за равен – без очаквания, без осъждане, да давам шанс на всеки да бъде това, което е, и да го приемам такъв, какъвто е, без да имам желание да го променям, а да търся неговата уникалност, благодарение на която да опозная индивидуалността на личността. Да, това определено е основополагащо в отношенията ми с хората през целия ми живот до тук, както в личен план, така и в работата ми с толкова много и различни хора.
И за финал, в унисон с темата ,,Семейството – съкровищница на традиции“, бих искала да пожелая нещо на всички – едно любимо наричане, което напоследък използвам често.
„Да е светлина в душата ти!
Да е слънце по пътя ти!
Да е вдигнато челото ти!
Да тежи думата ти!
Да е огън в огнището ти!
Да са от радост сълзите ти!
Да е верен другарят ти!
Да е мир в съня ти!
Да е споделена обичта ти!
Да е здрав коренът ти!
И да пребъдат рожбите ти!
ДА БЪДЕ !
И НЕКА РЕЧЕНОТО БЪДЕ СТОРЕНО!“
/Из ,,Родов обредник на българите“, от Розмари Де Мео/