Напоследък фразата „детето ми е хиперактивно” стана модна и за хиперактивни се обявяват всички деца, които са палави, весели или щури. Зад „хиперактивност” обаче стои едно истинско заболяване, което се нарича „хиперкинетично разстройство”. Разликата в наименованията е резултат от различните класификации, които се използват от медиците в Европа и в САЩ, когато искат да обяснят детско поведение свързано с импулсивност, прекомерна двигателна активност, проблеми с концентрацията на внимание, дисциплината и организацията.
Хиперкинетично разстройство – едно от най-честите заболявания в ранна детска възраст и засяга между 5 и 9% от всички деца. Обикновено момчетата страдат по-често от момичетата, а освен това предизвикателствата, които децата срещат са различни и зависят от пола им. Малките момченца са по-често двигателно свръхактивни – катерят се, тичат или се движат непрекъснато, трудно застават на едно място, имат проблеми с това да оцветяват, изрязват и лепят. За разлика от тях момичетата страдат от прекомерна разсеяност, не задържат вниманието си дълго на една дейност и често имат ниско самочувствие в училищна възраст. Един от големите митове, свързан със заболяването е, че хиперактивността се преодолява с годините. Съвременно изследване доказва, че над 60% от всички диагностицирани в САЩ деца имат сериозни затруднения в зрелия си живот и имат нужда от помощ в организиране на ежедневните си задължения.
Често децата реагират със симптоми, които наподобяват хиперкинетично разстройство, тогава когато семейството им преминава през кризи или промени – раждане на по-малко дете в семейството, татко е в дълга командировка, мама е в болница, баба и мама се карат или татко и мама се развеждат. Детето, дори и да не разбира докрай случващото се или възрастните да го държат настрана, усеща, преживява и емоционално отреагира на ставащото. Притеснението и тревогата в тези случаи са в основата на симптома с лошата дисциплина, разсеяността или импулсивността. В подобни случаи не говорим за болестта „хиперкинетично разстройство”, която е невро-биологично заболяване, а за едно тъжно и уплашено дете, което страда.
Децата, засегнати от „хиперкинетично разстройство” са изправени пред различни поведенчески трудности, които не са едни и същи за всики деца. Една от най-популярните съвременни типологии на хиперкинетичното разстройство е представена от доктор Даниел Амен от Амен клиник, САЩ през 2011 година. Той използва героите от книжката „Мечо Пух”, за да поясни различните типове поведенчески прояви на разстройството както на родители и пациенти, така и на студенти и специалисти.
– „Невнимателен“ или Мечо Пух – невнимателен, разсеян, дезорганизиран. Много симпатичен, но всякаш витае в облаците. Поведенчески трудности в процеса на обучение – да организира времето си и наличните ресурси, за да изпълни докрай започната задача.

– „Класическа хиперактивност“ или Тигър – невнимателен, импулсивен, хиперактивен, нервен, с прекомерна двигателна активност. Поведенчески трудности в процеса на обучение – да бъде кротък, така че коректно да възприеме всичко, което се случва около него и най-вече това, което се казва.
– „Свръх-фокусиран“ или Зайо – педантичен, непреклонен, аргументиран. Поведенчески трудности в процеса на обучение – да престане педантично да прави едно нещо и да види цялата картинка, така че да може да отсява важното от незначително.
– „Тревожен“ или Прасчо – педантичен, тревожен, притеснителен. Поведенчески трудности в процеса на обучение – да бъде достатъчно уверен, че може да се справи с поставените задачи и да може да се утешава сам. Често децата „Прасчо” се оплакват от болки в стомаха, разстройство, гадене, повръщане, вдигане на температура, проблеми със съня и т.н. в резултат на завишено безпокойство.
– „Депресивен“ или Йори – невнимателен, тъжен. Поведенчески трудности в процеса на обучение – да може да направи крачка към другите деца и възрастни без страх, че няма да бъде харесан.
– „Смесен” тип – невнимателен, агресивен/автоагресивен, импулсивен, предизвикателен, непокорен. Поведенчески трудности в процеса на обучение – комбинация от всички изброени по-горе.
Какво родителите могат да направят, ако детето им е диагностицирано с хиперкинетично разстройство или проявява подобни симптоми?
- Не се страхувайте да се обърнете към специалист – психолог, който може да направи професионална оценка на трудностите и предизвикателствата, пред които вие и детето с поставена диагноза, сте изправени заедно и търсите решение. Психологът ще изготви план как да се подкрепи детето, така че да бъде успешно в детската градина и по-късно в училище.
- Помнете, че палавото поведение, което детето с хиперкинетично разстройство демонстрира, не е форма на детска лошотия и непокорство. Детето няма да престане, ако му се скарате или ако го накажете. Не забравяйте, че зад така нареченото „непослушание” стои някаква конкретна потребност на детето, което то не знае как адекватно да изрази.
- Ако семейството преминава през криза и промяна, детето също отреагира на тях – подкрепете детето да изрази емоциите си и при нужда се обърнете към специалист – фамилен психотерапевт, защото не детето има проблем, а цялото семейство се променя и детето реагира непринудено на тази промяна.
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.