Представяме ви Николина Делева, мениджър комуникации и учител по български език и литература в ЧПГДН „СофтУни Светлина“. Още от самото създаване на менторската програма взима участие в нея като супервайзор и се чувства изключително щастлива да работи с учениците и на това ниво на общуване в учебния процес.
- Здравейте, с края на първия учебен срок, СофтУни Светлина стартира своята менторската програма. Бихте ли ни разказали как се роди идеята за нея?
Въвеждането на менторската програма започна през миналата учебна година, когато бяха включени ученици изцяло в професионално направление, а от тази година – въведохме и общообразователни предмети. Създадохме менторската програма на „СофтУни Светлина“, за да подкрепим учениците, които срещат трудности независимо дали в професионалните направления или в общообразователните предмети, и тези трудности са възникнали по различни причини. Децата обикновено изпитват страх да зададат въпрос, когато нещо не им е ясно, защото се притесняват от съучениците си, а и най-често е насаден през годините страх. Това е особено характерно в тийнейджърска възраст. От другата страна, в първия етап от гимназия идват деца от различни училища, т.е. методиката на преподаване е била различна при тях, но страхът от неприемане е общ за всички.
- От какво най-много се страхуват децата?
Най-често се страхуват да питат и това е чувство на срам и страх да си признаеш, че не знаеш нещо. Усилието да променим това, трябва да бъде общо, защото това е начин учителят да обърне внимание и материалът, който е труден, съответно да бъде разбран по най-добрия начин. Не винаги контролните и класните работи са показател за това дали напредва един ученик, но по-ниския резултат е сигурен показател, че има проблем. Менторската програма включва деца, които завършват именно с общ успех под 4,50 за първи срок. Програмата е насочена основно към предметите с професионална ориентация, въпреки че всеки учебен предмет е важен. Във всеки клас има различен акцент, в зависимост от потребностите в момента, но общ приоритет през всички гимназиални етапи остават: математика, български език и литература, английски език и професионалния предмет, които са четирите стожера на образованието. Много често родителите разбират за ниския успех на децата си вече при крайната оценка, когато е късно за промяна, и за това менторската програма започва доста по-рано, за да може детето да навакса пропуснатото през втория срок.
- Освен оценката има ли други критерии, на базата на които се решава кои деца да бъдат включени в програмата?
Анализът за нуждата от менторска програма се прави на ниво администрация – като този анализ и оценка се изготвя с помощта на преподавателите, които познават децата най- добре и виждат дали те полагат необходимите усилия, както и какво е отношението им към учебния процес, защото всеки знак за инициатива и ангажираност е от важно значение. Колкото и да сме против оценките като измерител на знание и усилие, няма как да избягаме към този момент от тях, но учителите от гимназията се стремим да оценяваме децата по индивидуален начин от гледна точка на развитието и работата на самото дете. За нас е важна мотивацията и усилията, които детето полага, за да бъде част от това училище и неговият стремеж да се развива и учи. Важна е проактивността особено за децата в гимназиална възраст, защото знаем, че тийнейджърството често означава апатия, която ние се стремим да избегнем, осъзнавайки колко трудно е излизането от това състояние.
- Кои са менторите на децата?
Менторите от своя страна са ученици, които са проактивни, наистина успешни и даващи всичко от себе си деца, което не е задължително да означава, че са отличници, а по-скоро са добри в типа дейност, в която друго дете среща затруднения. Те притежават умения като адаптивност и гъвкавост, които ползват по един добър начин. Това са ученици, които са намерили умен начин да бъдат добри в дадена област. Менторите са и учениците, които не се страхуват да ходят на състезания и олимпиади, да посещават извънкласни дейности, да дават всичко от себе си там, където се чувстват силни, а където имат пропуски – да наваксват постепенно. Това са деца, които сами са ангажирани с успеха си и се готвят усърдно. Менторите имат и важна социална роля, защото често менторираният ученик не само намира подкрепа от човек, с когото да работи заедно и да разбере материала, за да навакса пропуските, но намира и приятел. В двойката ментор-менториран ученик, децата често не са общували помежду си интензивно и обикновено са от различен приятелски кръг. Започвайки да работят заедно, те опознават другия като човек и често се сприятеляват помежду си.
Чрез менторската програма, реално се опитваме да ангажираме децата в учебния процес, защото е важно да разберат, че успехът зависи единствено от тях. Учителят няма за цел да ощети ученика, а да го подкрепи и да му помогне в израстването. Училището не е само място, в което се учи, но също така пространство, в което да намериш приятели, добра среда и да се чувстваш ценен, но това трябва да бъде взаимен процес и да се полагат усилия от страна на ученика също. Всекидневно насърчаваме децата да погледнат на училището от друг ъгъл.
- Как се случва самият процес на менториране?
Всяко дете получава индивидуални цели от учителя по предмета, по който среща затруднения, защото учителят е този, който познава детето и знае как то се е развивало през времето. Индивидуалните задачи се поставят спрямо възможностите и целите, които учителя иска да постигне с ученика, които в никакъв случай не са общи за класа, а само за конкретното дете и целят да придвижат детето няколко крачки напред. Именно с това усилие от страна на ученика, той декларира, че има желание да учи и да остане в училище. Целите са точно фиксирани и ясно структурирани, но най-вече са реално постижими и отговарят на емоционалното, интелектуално и душевно развитие на детето. Те могат да засягат също и личностното развитие на ученика, ако детето е по-интровертно може поставената му цел да бъде свързана с изяви пред класа или обратното да се обере, ако е твърде екстровертно. Всеки ученик от менторската програма получава списък с цели по един, два или повече предмети, които са строго индивидуални и имат фиксиран срок. След получаване на целите, ученикът научава името на неговия ментор. Задачата на ментора не е да пише домашните или да учи вместо менторирания ученик, а да го подкрепи там, където има нужда. Ролята на ментора е да покаже, че има по-лесен начин трудният материал да бъде възприет и научен, и да сподели как самият той е минал през него.
- Децата имат ли право да избират дали да се включат в програмата и да бъдат менторирани?
В края на първи срок правим анализ на децата с по-нисък успех и на тези ученици, които се справят със задачите си. Тогава организираме срещи с всеки един по отделно или групово, в които говорим за менторската програма и само, когато едно дете даде съгласие, то бива включено в нея. Ако детето откаже да се включи и заяви своето желание да се справи само, то получава този шанс. Същото се получава и с менторите, защото тук не става въпрос за насилствено включване, а децата да се чувстват заедно в този процес. Но това е още една ангажираност за менторите и когато те имат много други ангажименти, няма как да се случи, защото програмата наистина отнема време. След като имаме съгласие и от двете страни, разпределяме двойките на база на своите познания за интересите на децата, за да намерят общи теми и да могат да работят добре заедно. На свой ред, децата сами разпределят времето си и преценяват кога и как да се виждат, но винаги менторираният ученик е този, който би трябвало да търси ментора си, защото той има интерес и нужда и в този смисъл трябва да бъде активната страна. Менторът е партньор, с когото да работят заедно.
- Има ли моменти, когато не успяват да работят заедно ментор с менториран ученик?
Понякога двойките не успяват да се сработят, поради липса на ангажираност от страна на менторирания ученик или защото общуването им е по-хладно, което пречи на работния процес. Тогава менторът се допитва до своя супервайзър – учител, който го подкрепя чисто емоционално и чрез съвети. Това е важна стъпка от целия процес, защото за нас е важно менторът да не чувства сам и при нужда да има на кого да се опре.
- Родителите имат ли роля в развитието на тази програма? Съгласувате ли включването на конкретен ученик като ментор или като менториран с неговите родители?
Тази програма не би била възможна без информираното съгласие и подкрепа от страна на родителите, така че нашият триъгълник на общуване е в центъра на всичко, което правим. И той е валиден не само за менторската ни програма, но и за всички дейности, които са свързани с живота в гимназията. Резултатите, които отчитаме, показват подобряване на успеха на учениците, включени в менторската програма през миналата година, като ползите от нея не са само академични, но и социални.
Тази програма е успешна най-вече, защото децата осъзнават, че имат нужда от помощ и започват да работят мотивирано, за да подобрят резултатите си. Тя е полезна и за самите ментори от друга страна, защото се научават да работят в екип, а това е много важно във време, в което индивидуализмът е на преден план. Също така учениците затвърждават своите знания и умения, откриват нови неща за себе си и се научават да носят отговорност при съвместната им работа. А това е и смисълът на живота – да си помагаме и да се учим взаимно.
- Благодаря ви!
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
