Виолета Андреева е основател на институт Development ReStart и психолог, отдаден на работата с деца.
Виолета работи, като използва естествения детски механизъм за себерегулация и себеусъвършенстване – играта. През последните 10 години усилията ѝ са насочени към търсене на ефективни начини за подкрепа на детското развитие. През 2017 г. тя започва да развива собствен метод за работа с деца, който нарича SIMPLE.
- Здравейте, бихте ли ни разказали какво представлява метода SIMPLE и за кого е подходящ той?
В един по-широк смисъл метод SIMPLE е подход/отношение към себе си, към другите и към живота.
При работата с деца по метода SIMPLE, аз успявам да видя рестарт в развитието на детето от момента, в който то почувства, че личността му е приета уважена и подкрепена. Когато детето изгради сигурност и доверие в средата и себе си всички умения и знания необходими за успешното му развитие и напредване започват да се случват по естествен път и по собствено желания чрез играта. Защото така искат, а не защото трябва.
SIMPLE e иновативна методика за работа с деца от раждането до 7 годишна възраст. Приложим е във всякакъв вид физическа среда, тъй като работи с отношенията. В института разполагам с психомоторни модули, но оборудването не е от значение за прилагането на метода. Методът не манипулира поведението на детето, съответно не се очаква детето да прави някакви конкретни неща, които изисквам от него. Когато има желание да играе е нужно да има пространство и средства за игра. Може да има всичко, което е предназначено и подходящо за игра. Работи се без очаквания, натиск и оценка спрямо личността. Случва се промяна в поведението, но тя е по желание на детето и това е резултата, който обикновено виждат родителите.
Работата е съсредоточена върху преживяванията, нуждите, желанията и потребностите на личността и измества фокуса от поведението на личността и това, което тя ни представя отвън. Разглежда в дълбочина механизмите на свързване със себе си, с другите и с живота. Изгражда умения за свързване през приемане, уважение и доверие.
Фокусът върху поведението несъмнено предразполага към оценъчно, критично и отхвърлящо отношение към личността. Тогава свързването се случва през това какво можем, какво правим, какво знаем, как изглеждаме, а не през приемането и уважението на това, което сме всъщност – уникално човешко създание, заслужило правото да съществува.
Аз вярвам, че човешкото дете е изключително интелигентно и се ражда с пълния потенциал необходим за оцеляване и еволюиране. Средството за постигане на това в ранна възраст е играта. Играта е спонтанно и интуитивно движение, което води до развитие, тъй като има функцията на себерегулация и себеусъвършенстване.
Преминах много обучения в различни методи и техники използващи играта като средство за работа с деца, но непрекъснатото имах усещането, че нещата не се случват по естествен начин.
Реших, че вместо да манипулирам играта, е нужно да предоставя среда, в която играта да се случва по естествен начин. И когато казвам среда аз, нямам предвид физическата среда, а психологическата среда, в която се случват отношенията, реакциите, свързването – рестарт на релационният терен.
Аз самата имах вече този опит на свързване, благодарения на личната ми психотерапия. Израстването ми се случваше по естествен начин ръководено от личното ми желание, тъй като успях да почувствам и преживея уважението, приемането и подкрепата от моя психотерапевт и ментор. Тук е момента да благодаря на Емел Митева за това, че повярва в мен и да споделя, че метод SIMPLE e създаден благодарение на всичко, което съм научила от нея.
- В този смисъл според Вас отношенията и моделите на свързване ли са тези, които влияят на детето и са способни да потиснат или изкарат наяве неговия потенциал за развитие?
Това не е единственото, което влияе, но според мен е базисна необходимост за благополучното развитие на личността. Важно да се отнасяме към детето с приемане, уважение и подкрепа, без оценка, очакване, награда и насилие.
- Това означава ли, че освен с децата, трябва да се работи и с техните родители?
Със сигурност, за да бъдат спокойни и ориентирани родителите, е важно да бъдат подкрепени. Да бъдеш родител се учиш в движение и почти винаги си неподготвен.
Наблюдавам, че част от родителите измерват своя успех като възрастни според това как се справят като родители, а за това говори поведението на детето им. Ето това е неблагоприятен модел на свързване. Детето се нагърбва с една много тежка задача – да оправдава очакванията на възрастните, за да се чувстват възрастните успешни. Много е трудно човек да прецени сам себе си в толкова отговорна роля и е още по-трудно да не въвлечем децата си в нехарактерни за тях роли. Ето защо в работата си с децата, винаги препоръчвам и родителите да се подкрепят от специалист. Така моята работа става естествена част от живота на детето и се осъществява не само в института, но и в семейството му.
Друг модел на свързване, с който работя, е през тревожността и вината на родителите, че не се справят като родители. Този модел винаги води до симптоматика в детето. Често се срещам с майки, чиито деца не се хранят. Разбира се, винаги има трети замесен, който казва: „Ама как така това дете не иска да се храни? Сигурно не му готвиш или не правиш нещо както трябва!“ Това задейства една много силна вина в майката, че тя не се справя, което не е вярно, защото всяка майка се стреми да дава най-доброто от себе си, според ресурса си. Поведението на децата служи като „патерица“ за свързване с майката.
- Как протича едно ваше занимание?
Заниманията са изцяло продукция на децата. Има малко основни правила, които си казваме преди началото на всяко занимание. Те са свързани най-вече с безопасността и общуването без натиск. Правилата са насочени към отношението към себе си, към другите и към живота като цяло. Децата манипулират игра, а аз отношенията в средата, в която играта се случва.
Можем ли да кажем, че резултата от работата с метода е израстването на едни щастливи деца и в последствие възрастни?
Силно вярвам в това, особено когато и родителите се включат активно в този проект.
В заниманията по метода SIMPLE децата се учат да се отнасят към себе си, към другите и към живота с уважение и приемане. Това са взаимосвързани процеси, не може да уважаваме другите, ако не уважаваме себе си – по начина, по който се отнасяме към себе си, ние се отнасяме и към света навън.
Децата се учат да се свързват през удоволствието, радостта и красотата на живота, а не през защитни механизми или поведения, които носят напрежение и неудовлетвореност.
Вярвам, че човек притежаващ тези умения е пълноценна и доволна от себе си и живота личност.
- А коя е подходящата възраст, в която да се започне с изграждане на такова отношение?
Колкото по-рано, толкова по-добре. В пренатална възраст е най-добре. Работа с бъдещата майка е прекрасен вариант. Важно е родителите да знаят, че отношението, което имат към себе си като личности определя отношението им към децата. Няма как да се променят генерално нещата, ако не тръгнат от себе си, всичко започва отвътре – навън. Родителите са модели за децата си. Децата не се учат от това, което им казваме, а от това което правим. Ако сме се свързвали с детето през уважението и сме добър пример за детето, то ще ни следва. Децата разпознават доброто и хубавото. Не е нужно да ги караме да правят каквото и да било без тяхно желание.
- Това предполагам ще притесни доста родители в момента..
Сигурна съм, че ще ме засипят с въпроси: Какво правим, когато детето се тръшка и не иска да направи нещо. Трудно се постига такъв баланс в отношенията, това е процес и не случайно казах, че той започва още пренатално. Когато липсва свързаност през уважението и приемането, нещата винаги стоят на повърхността и различни поведенията се завихрят в помощ на свързването.
По метода SIMPLE, ако децата не искат да си подредят нещата, които са използвали, аз не ги карам насила, не ги заплашвам или наказвам. Отбелязвам нежеланието им, назовавам го и започвам да подреждам сама. Колко пъти мислите, че ще го направят – те виждат, че аз подреждам, че за мен е важно неща да са на мястото си. Ако не са ми ядосани или гневни нямат причина да не започнат да го правят и те. Включват се и се гордеят от това, което правят. Когато се съгласят да съдействат през уважението, а не защото съм ги задължила, се провокира вътрешното желание да правят добро. Както казва едно дете: „ – Вили ти тук на какво ни учиш?“ – „Учим се да харесваме това, което правим и да го правим с желание.“ – „Това добро ли е?“ „Да, учим се на добро!“
- Може ли да дадете някакъв съвет на родителите от опита Ви на специалист работещ с деца?
Трудно и отговорно е да се дават общи съвети на родителите какво да правят по всеки конкретен въпрос. Подкрепящите родители се стремят да дават най-доброто от себе си за своето дете и разбират родителството като процес, а не като поредица от действия. Когато те имат трайни притеснения за развитието на този процес и отражението му върху детето, винаги ги съветвам да потърсят подкрепата на специалисти/експерти в работата с възрастни. Аз работя с децата и основното и най-важното, което бих ги посъветвала е: „За да подкрепиш едно дете първо, трябва да подкрепиш себе си.“ Така направих аз и като родител и като специалист.
Благодаря Ви за това интервю!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
