Анна Кошничарова е двигателен терапевт и инструктор по пилатес. Първият дипломиран пилатес преподавател, завършил МК Pilates Academy през 2017 г. при Майкъл Кинг. Професионалният й път започва с над 20 години опит в областта на маркетинга и ПР-а, но дългите часове работа на бюро, които я лишават от възможността да спортува активно, се оказват повод да направи радикална промяна в своя живот. Последовател е на философията на биотенсеграцията, която обединява различни двигателни методи и адаптация на движения спрямо нуждите и архитектурата на човешкото тяло. С нея говорим за кампанията „Междучасие за моя гръб“, насочена към здравето на децата.
- Здравейте, вие сте инициатор на кампанията „Междучасие за моя гръб“, как се роди идеята и какво бихте искали да постигнете с нея?
Много хора в днешно време страдат от болки в гърба, които се дължат на обездвижване, лошо хранене и недостатъчно сън. Идеята конкретно за кампанията се роди по време на дългите месеци на локдаун и онлайн обучение поради пандемията. Аз самата съм родител на дете в 5-ти клас и макар да адмирирам всичко, което се случи като добра организация и възможност за обучителен процес, благодарение на съвременните технологии и интернет, установих че детето ми прекарваше много часове пред компютъра. Това силно ме разтревожи, защото нейният ден започваше рано сутрин и с писането на домашните приключваше почти вечерта, което реално означава прекарани почти 10 часа в седнало положение пред компютър. Това ме накара да разговарям с нея активно, колко е важно да прави прекъсвания и да става от бюрото. Измисляхме си разходки дори късно вечер в близкия парк, започнахме да спортуваме целенасочено, като баща й я водеше на ски, а аз на народни танци и фитнес. Идеята ни беше да й покажем различни видове движение, за да може тя да си избере това, което й харесва без да се случва насила.
- А нямаше ли съпротива от нейна страна, защото сега като че ли децата предпочитат да прекарват времето си пред устройства и по-трудно избират спорта пред компютърната игра?
Винаги има съпротива и тя се дължи на предразсъдъци, т. е. децата по принцип не искат да опитват нещо ново, защото мислят, че ще е лошо, без обаче да имат личен опит. Това, което при мен се оказа като успешна тактика е да я убедя да опита 1-2 пъти от даден спорт с уговорката, че никой няма да я кара насила да прави нищо, но е важно да опита. И така в момента кара ски всеки уикенд по нейно желание с баща си, а с мен танцува народни танци два пъти в седмицата. Друга успешна тактика е да се интегрират към заниманията повече деца и родители, така че да се събере по-голяма и весела група и така успяваме да правим често преходи в планината.
Идеята на кампанията е по един достъпен начин да поговорим с децата за важните неща за тях и тялото, без да влизаме в излишни детайли, които биха ги затормозили, така че те самите да имат отношение и знанието да правят по-добри избори за себе си и собствения си живот. В общия случай няма дете, което да обича да стои мирно, те са активни по природа. Ние ги учим на това да остават дълго време обездвижени и в по-късен етап като възрастни се учим отново на обратното. Движението и храненето е тема, която остава като сива зона между родителите, училището и незнанието на децата какво да правят, а е много важно да се обърне внимание именно на това, което определя качеството на целия им живот.
Преди години в България излезе проучване, което дава основание за няколко важни извода:
– Почти половината от децата на възраст 5-13 години не спортуват;
– Процентът на не спортуващи нараства с годините (като изключим периода на тийнеджърство);
– Причините за липса на движение са доста прозаични – липса на време и липса на мотивация.
- В този смисъл за кого е предназначена инициативата и какви активности включва?
Материалите, така както са направени, са предназначени за деца на възраст между 9 и 12 години, като започват с кратка програма от упражнения с продължителност 10-15 минути. Те са структурирани така, че да може да ги изпълнява всеки, навсякъде и по всяко време, дори от седнало положение. Като система и подредба са взети от метода пилатес, който е известен именно с отношението и грижата към гръбначното здраве. Искаме да обърнем внимание на децата към това колко е важно движението, колко е важно да спят качествено и да се хранят добре. Трябва да знаят, че когато спят качествено, достатъчно дълго и достатъчно добре, те всъщност имат възможност да интерпретират много по-добре наученото и да се представят по-добре в училище. Качеството и количеството сън пряко се определят и от физическата активност, защото колкото по-активен е човек, толкова по-добре спи.
- Всеки родител на ученик знае колко тежка е раницата на едно дете особено в началния етап на обучение. Можете ли да ни дадете няколко практични съвета как да облекчим този товар от гърба на детето?
Носенето на раниците и на тежък багаж всъщност е тема, която е актуална не само за децата, но и за възрастните, особено за дамите, които имат навика да носят тежки чанти на едно рамо, вследствие на което се появяват промени в стойката и болки. Има няколко правила, които са добре известни и все пак ще припомним, защото често се забравят:
- Тежестта на раницата да бъде не повече от 10 % от теглото на детето;
- Добре е всичко, което не е важно и не е нужно да бъде оставяно в училище или вкъщи; често децата в стремежа си да бъдат изрядни слагат всичко в раницата, затова е добре в началото родителите да правят проверка на подредбата и подбора;
- Раницата трябва да се носи на двете рамена, защото когато цялата тежест отива върху едното рамо, тялото влиза в сериозна девиация и в двете страни (и в натоварената, и в свободната), заради усилието да се справи с тежестта;
- Презрамките на раницата трябва така да са нагласени, че тя да е в близост до тялото, без това да създава дискомфорт на раменете и да не увисва много под кръста;
- По-тежките и обемни учебници и тетрадки да се слагат възможно най-близо до гърба, за да може тежестта да е най-близко до тялото, което правило важи и за планинската раница.
- Защо е важно да научим децата да обръщат внимание и да се грижат за гърба си и физическото си състояние като цяло? Къде е мястото на хранителните навици в тази връзка?
В днешно време прекалено много неща се борят за нашето внимание – дали ще е училище, работа или личен живот, обикновено не ни остава време за базовите неща и обръщаме прекалено малко внимание на тялото си свиквайки, че то винаги ще е там да ни служи. Човек обръща внимание на тялото си тогава, когато има някакъв проблем, а нашето тяло ни говори през цялото време. То обаче ни говори много бавно и го чуваме едва тогава, когато е прекалено късно. Учейки децата да се грижат за тялото си и физическото си здраве, ние ги учим да бъдат адекватни и да се грижат за себе си на ниво превенция, а не тогава, когато е по-трудно, по-късно и по-скъпо.
А хранителните навици си важни, защото както се казва: „Дяволът се крие в детайлите.“ Когато в едно тяло съществува някакъв проблем, без значение дали е сложен или по-лек, аз винаги обръщам внимание на нашите ежедневни навици – с какво се храним, как спим и какво е нашето ежедневие. Храненето не само носи енергия на тялото, то е много повече. Правилното хранене не означава прием само на био плодове и зеленчуци например, защото въпреки чистите храни, които се приемат, може да се окаже, че ни липсват основни макронутриенти. Много често при жените това е липсата на протеин, а когато в тялото нямаме достатъчно от него, защото се храним предимно с плодове и зеленчуци, то ние сме системно недохранени. Правилното хранене означава не само да избираме добри и чисти храни, но също така да избираме такива, които са непакетирани, да приготвяме сами храната си и тя да включват трите основни хранителни групи: въглехидрати, протеини и мазнини, защото тялото има нужда и от всички тях, за да е здраво. За разлика от мазнините и въглехидратите, протеинът не се складира в тялото и когато количеството му не е достатъчно в организма, тялото приоритизира и изпълнява само жизнено важните за него функции за сметка на по-второстепенните, а протеинът е изключително важен за опорно-двигателната система. По същия начин е много важна хидратацията, защото еластичността на тъканите в човешкото тяло, както и здравето на костите, е пряко зависима от това какви макронутриенти влизат в тялото през храната и какъв е приемът ни на вода.
- Какво бихте посъветвали родителите, за да могат това, което всички знаем, че е добре за нас и децата, от теория да превърнем в практика – не само за тях, но и за нас самите като възрастни?
Каквото и да говорим на децата те учат най-добре чрез примери от живота и когато в периода на тийнейджърството родителят вече не е възприеман за такъв, то може друг възрастен да бъде мотиватор за детето. Също така важно е да помним, че дори малко движение е по-добре от нищо, т.е. ако нямаме време за пълноценна тренировка или активност, е добре да отделяме на ден по 15-20 минути за раздвижване. Защото това, което променя качеството на живота, са именно тези дейности, които правим с постоянство и достатъчно дълго време. Всичко, колкото и да е малко, е по-добре от нищо. Човешкото тяло обича да се движи и се адаптира към нещата, които ние го учим да прави. За тялото важи максимата, че това, което не се използва се губи и по отношение на неврологичните пътища и по отношение на мускулатурата, подвижността на ставите и т.н. А е доказано, че движението е важно за хората във всяко отношение, защото тези, които се движат и спортуват страдат много по-малко от моменти на нестабилност, депресии и др. Активният човек много по-бързо и лесно успява да се справи с предизвикателствата в живота.
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
