„Когато бях на около 8 години, майка ми ме записа на уроци по пиано. Отидох три пъти и бързо реших, че това не е за мен и настоях да прекратя уроците още преди началото на четвъртия. Ако смятате, че това не е добре, ще ви разкажа как майка ми ме записа на балет, когато бях на около пет години. Познайте колко време продължиха заниманията ми по балет? Три минути.
Като погледна назад, мога да ви посоча толкова много ситуации в живота си, когато се отказвах от дадено занимание твърде рано и сега съжалявам за това. В този смисъл съвсем очаквано, сега не позволявам на децата си толкова бързо да се отказват и да спрат да се занимават със спорт, хоби или дори училищен проект веднага щом споделят, че искат да го направят, защото тази реакция се появява при всяко едно начинание, което изисква продължителни усилия. Опитвам се по най-добрия начин да ги убедя да продължат да го посещават, особено когато става трудно. Но има и моменти, когато им позволявам да решават сами.
Вярно ли е, че не бива да позволяваме на децата да се отказват от спортове, хобита и интереси, защото това означава, че те ще се отказват от важни неща в живота? Нямам еднозначен отговор. Има твърде много фактори, които трябва да се вземат предвид, защото водят до различни резултати при всяко дете. Мисля, че е по-важно като родители да разберем защо те искат да се откажат и да се съсредоточим върху отстраняването на тези причини, вместо просто да ги принуждаваме да се придържат към заниманията на всяка цена“, ни сподели наскоро родител на ученик във 2-ри клас.
Според изследователите на мотивацията Едуард Л. Деси и Ричард М. Райън – всеки човек, не само дете, е по-вероятно да има повече енергия и упоритост, когато са удовлетворени три основни нужди:
- Компетентност
Очевидно е, че никой не би искал да се занимава с нещо, в което се чувства зле, така че когато детето ви усети, че притежава съответните умения, за да успее в целта, която преследва, е по-вероятно да се придържа към нея. Компетентността се отнася до чувството, че човек е способен и се справя с нещо достатъчно добре.
- Автономност
Чувството за компетентност трябва да бъде придружено от чувство за автономност. Дори ако детето чувства, че е добро в нещо, мотивацията и упоритостта му може да намалеят в даден момент, ако се чувства принудено да го прави насила. Когато детето чувства, че прави нещо по свой личен избор, то вероятно ще бъде по-ангажирано, упорито и мотивирано.
- Свързаност
Това се отнася до чувство за свързаност с другите. По-вероятно е да се придържаме към нещо, когато чувстваме, че то ни свързва с другите и запълва необходимостта от принадлежност към група.
Когато децата бързо се отказват
Настояването от страна на родителите към детето да направи нещо не означава, че трябва да го хвърлите в дълбокия край на басейн и да се надявате да започне да плува. Има начини родителите да мотивират и да подкрепят детето, за да има то успех в начинанията си.
За много деца, поставянето на реални ограничения във времето (чрез срокове) помага. Така че можем да предложим на детето да изпробва занимание, което е избрал в продължение на определен срок или в определен брой посещения. И след това да оценим заедно и да видим какво харесва и не харесва в конкретното занимание. Важно е да помним, че целите трябва да са достатъчно малки, за да бъдат постижими и да спомагат за изграждането на тяхната увереност в собствените им сили. Не забравяйте също, че за децата, които най-силно се бунтуват срещу дадено занимание, е още по-важно за тях да намерят дейност, с която да изразяват своите емоции и това да им помогне за повишаване на самочувствието им.
Понякога нашите очаквания могат да бъдат много големи. Родителите, които са много мотивирани от идеята да развиват децата си от сега с цел бъдеща реализация, може би вече мислят да ги запишат на правилните извънкласни дейности за целта от ранна детска възраст. Ако бъдат тласкани към цел, която е твърде далеч и неясна във времето, децата могат да се почувстват неадекватни и недоволни. Ако смятате, че детето ви може да се чувства твърде притиснато, важно е да направите крачка назад. Важно е да наблюдавате и реалният интерес на детето към конкретната дейност, която не винаги е избрана осъзнато от него или ако е по-малко дете – избрана от вас.
Фокусирайте се повече върху настоящето. Хвалете успехите и новите умения сами за себе си. Ако детето ви изпитва трудности по математика и се нуждае от допълнителна помощ, непременно помислете за извънкласни уроци, но обяснете, че целта ви е да му помогнете да разбере това, което учи в момента – а не, за да бъде приет в университет или пък да има високо платена работа след години.
Така че следващия път, когато изглежда, че мотивацията на детето ви намалява за някакво начинание, което изисква продължителни усилия, задайте си следните въпроси:
Каква обратна връзка получава детето ви относно представянето му?
Възможно ли е да чува неща от рода на: „Ти беше по-добър от Иван, сега виж, той се справя много по-добре от теб!“ Правенето на ненужни сравнения с други деца може да подкопае чувството за компетентност на вашето дете, да не говорим за отчуждаването му от връстниците му. По-скоро той би трябвало да получава обратна връзка за текущото си представяне в сравнение с предишното като например: „Забелязах, че напоследък успяваш да направиш това много по-бързо, показа подобрение на уменията си от преди два месеца.“
Дали детето ви е избрало своя спорт или хоби от истински интерес или се занимава само с него, за да угоди на някой друг?
Не е толкова лошо, ако една от причините детето ви да е избрало спорт или хоби е заради някого, на когото се опитва да му подражава и този споделен интерес създава усещане за свързаност. Но е различен въпрос, ако например детето се е заело с баскетбол само за да угоди на баща си, който е бил най-ценният играч в училището си и очаква синът му да продължи наследството.
Когато детето ви изразява разочарование или обезсърчение и е на ръба да се откаже, порицавате ли го или търсите начини да покажете подкрепата си?
Не казвайте просто: „Можеш да направиш това!“ Вместо това покажете своята активна подкрепа. Интересувайте се от заниманията, свързани с тази извънкласна дейност. Понякога вашето време и присъствие говорят много по-силно от обикновения разговор и носят по-мотивиращ ефект, когато детето ви се чувства обезсърчено.
Накратко, за да разбере детето ви дали може да постигне успех и развие своите умения в едно занимание, е важно да отдели необходимото време за него чрез дисциплина и търпение. А вие като родители да го подкрепяте в това и най-вече в онези моменти, когато няма да се справя по най-добрия начин или са трудни за него.
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
