Представяме ви се Ния Андонова, на 16г., от гр. Благоевград. Учи в Езикова Гимназия „Акад. Людмил Стоянов“, а през свободното си време обича да слуша истории, независимо дали чрез книги, музика, филми или в срещи на живо. Навсякъде, по всяко време. Когато нещо я вдъхнови, започва да си пише думи на хартия, които впоследствие се превръщат в статии и се публикуват в сайта на Teen Station. Прекарва съботните сутрини в студиото на БНР Радио Благоевград, като част от екипа на предаването „Тийн Зона“. Накратко – зарежда я фактът, че може да разкаже това, което я вълнува, то да бъде чуто и да предаде емоцията на други хора. Извън журналистическата сфера, Ния се вълнува от доброволческата дейност. Тя е елект-президент на Интеракт Клуб Благоевград 2021-2022г.
Специалната среща, която Ния споделя с нас е с Крис Захариев – кинорежисьор и един от най-популярните влогъри в България. Крис взе участие като лектор в първия по рода си семинар за тийнейджъри „Teen Power: Промени живота си за 6 часа“.
- Здравей, Крис, защо прие да участваш в събитието Teen Power?
Приех да участвам в Teen Power, защото такива събития страшно много ме зареждат. Това да видя будни млади хора, които са готови да слушат и да попиват макар от това толкова малко нещо, което аз мога да споделя – винаги ме зарежда и ми припомня защо правя това, което правя.
- Какво послание искаш да предадеш на младите хора и да ги научиш?
Човек може да сбъдва мечтите си и в България, просто трябва да бъде честен и да работи за тях. И аз останах тук, защото искам да докажа точно това.
- Какво би искал да кажеш на 17-годишния Крис?
Не съжалявай за нищо, което ти се е случило или ще ти се случи, защото всичко е част от твоята история.
- Можеш ли да направиш едно бързо сравнение между твоите тийнейджърски години и тези на сегашното поколение?
Когато аз бях тийнейджър, Youtube тъкмо навлизаше в България, т.е тогава започна да се използва и не беше толкова познат и буквално всички влогъри, когато започнахме да се занимаваме с това и хванахме тази първа вълна, можехме да се преброим на пръстите на едната ръка. Днес е различно и почти всеки има свой youtube канал. Аз се опитвам да следя промените и първоначално Тик Ток за мен беше нещо, което не ми допадаше и си казвах: „Ох, какво е сега това приложение!“, но виждайки какво огромно влияние има, всъщност започнах да прекарвам време там, за да мога да го разбера и защото ми е интересно как работи. Хората в днешно време предпочитат по-кратки видеа за разлика от преди години и трябва да следим как се развиват вкусовете им. Ще видим как ще се промени следващото поколение.
- Ти си определено разказвач на истории. Коя е най-интересната история, която би могъл да ни разкажеш сега?
Не знам дали е най-интересната история, но е нещо, което ме вълнува: Миналият ден се запознах с един дядо от едно село близо до Белоградчик, което днес се обитава от 8 човека. Той ми разказа, че в селото са прекарали ток едва през 1961 г. За мен това е изумително, защото знаем, че по това време вече е имало телевизионни формати в Америка, а там в това село тепърва са прекарали ток! Жителите толкова много са се вълнували, че стояли до късно вечер под уличните лампи, за да плетат и да четат – толкова голяма атракция е било това за тях.
- Каква е тайната на добре разказаната история?
Това е историята, която предизвиква емоция в слушателя. Ето, аз разказах тази история, защото на мен ми носи емоция и се доверих, че ще хареса и на теб. Добре разказаните истории са тези, които нас ни вълнуват лично.
- На какви места никога не може да те намери човек, теб лично?
Никога не могат да ме намерят в заведение с чалга музика. Бил съм и не ми е интересно, не намирам смисъл и забавление в това и не ми се ходи повече.
- Ако имаше машина на времето къде би отишъл и защо?
Бих се върнал в София през 1920 г., преди бомбардировките! Иска ми се да видя как е изглеждала тази бохемска София, с онези красивите сгради и улици, първите коли и хора в костюми, защото ми се струва, че е било едно много красиво място.
- Когато пристигнеш на едно нова място, кое е първото нещо, което ти прави впечатление?
Хората, абсолютно винаги! Само и единствено хората имат значение и само те правят мястото уникално и такова каквото е. Много често просто стоя и наблюдавам минувачите, за да мога да усетя самото място.
- По време на заснемането на филма „Да се изгубиш нарочно“ имаше ли моменти, в които искахте да се върнете и да се откажете от всичко?
Да, много често сме имали такива моменти. Дори мога да кажа, че всеки ден имахме предизвикателства и всеки един от нас имаше различни моменти, в които искаше да се откаже. Но преодоляваме трудностите и продължаваме напред, защото ако всичко е безпроблемно, какво ще направи пътуването забавно.
- За себе си казваш, че не излизаш от вкъщи без слушалки. Какво най-често звучи в слушалките ти?
Моят инди-фолк плей лист, които е само от акустични песни и си пускам и докато пътувам някъде извън града, макар че напоследък слушам и британски рап. Признавам, че това е странна комбинация, но ми харесва.
- Кой е саундтракът на живота ти?
Мога да кажа кой е албумът, който от няколко години много слушам и това е на Бен Хауърд – един син албум, който не помня как се казва, но се оказа, че е най-слушаният от мен в Spotify.
- Какъв е твоят девиз?
Обичай Бог, обичай хората, обичай живота.
- Кой е най-големият риск досега, който си поемал?
Да се осмеля да мечтая и да рискувам кариерата си, за да следвам мечтите си.
- Време е да си представиш как някой известен режисьор решава да направи филм за живота ти. Как би го озаглавил и какво съдържание ще има той?
Това най-вероятно би бил Уес Андерсън, един от любимите ми режисьори и филмът би се казвал: защо влаковете се тресат и това е яко!
- Защо влаковете се тресат и това е яко?
Защото и в живота е така и това прави пътуването по-интересно.
- За финал, какво е твоето послание?
Работете здраво, бъдете честни и сбъдвайте мечтите си.
Автор: Ния Андонова
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
