- Здравейте, как бихте се представили с няколко думи – индивидуално и като семейство?
Добри Бояджиев – доктор (в областта на информатиката и компютърните науки) по образование, преподавател и автор по душа, лидер по призвание. Катерина Бояджиева – ръководител на звено в бутиков университет, отдаден на своя екип и помагаща на хиляди студенти да извървят пътя на знанието. Любяща майка и съпруга, пътешественик и истински киноман. Ако искате да имате щастливо семейство, трябва да знаете за триъгълника на Карпман
(„триъгълник на съдбата“). Заедно с дъщеря ни Габриела работим за трансформиране на този триъгълник всеки ден.
- Габриела е ученичка в първи клас на ЧОУ “Светлина”. Кое беше решаващото при избора на училище за вашето дете?
Смело можем да споделим, че за семейството ни, изборa на училище беше голямо предизвикателство. Липсата на опит за вземане на такова решение, подкрепено с амбициозния ни характер, ни накара да направим задълбочено проучване. Въпреки професионалния ни опит и комплексните ни умения за вземане на решения, със замъглено от нашите вътрешни саботьори съзнание, започнахме отзад напред. Хвърлихме се в събиране на данни, в четене на материали онлайн. Лутайки се сред многобройните списъци с уеб сайтове, публикации в социалните мрежи, мнения във форуми, дискусии с приятели и колеги, събрахме голям обем от неструктурирани данни. За да ги трансформираме в полезна информация решихме да изясним приоритетите си, зададохме екзистенциални въпроси, свързани с мисията, визията, ценностите, атмосферата, извънкласната ангажираност, разходите, транспорта, сигурността, храненето в училище.
Нещата станаха още по-сложни, а времето летеше. На помощ поканихме интуицията и гласът на сърцето. Решаващ фактор, за мен и Катерина, се оказа посещението в ЧОУ “Светлина” – комуникацията, отношението, докосването до креативната атмосфера, сплотения екип с внимание към нуждите и интересите на всяко дете. Това ни помогна да направим своя избор. Заедно взехме решение, което ни прави щастливи и днес.
- Каква е ролята на родителите в образованието на децата днес? Вие участвате ли активно в подготовката на детето си?
Фокусът ни е в посока проследяване на прогреса по задачите в училище, активното ни семейно участие във всички училищни инициативи (посещения на отворени часове, коледни базари, 1:1 срещи и участие в такива интервюта), подсигуряване на условия за участие в извънкласни занимания, даване на насоки за развитие на определени поведенчески модели. Основната ни роля е да бъдем модел за детето си, да създадем условия за развитие на ценностната ѝ система, да помогнем да разпознае и развие талантите си с отворено сърце.
Амбициозни сме и желаем да участваме много активно, но не винаги успяваме. Знаем колко важна е основата, за това подпомагаме развитието, като задаваме критични въпроси, дискутираме и активно слушаме, вдъхновяваме, даваме възможност за самостоятелност при вземане на някои решения, предизвикваме. Сядаме до Габриела и заедно решаваме няколко задачи, прочитаме няколко изречения, подканваме я да изпее песен или да рецитира стихотворение, играем с нея не само на забавни, но и на игри, които развиват креативно, стратегическо и критично мислене (шах, пъзели, логически игри …).
Видим ли, че сме запалили огъня в сърцето ѝ – даваме ѝ пространство да продължи сама и да довърши започнатото по свой начин.
- Какъв е критерият за добро образование в свят, в който информацията е достъпна за всички и привърженици ли сте на дигитализацията в училище?
Въпросите стават все по трудни и вероятно вече сте уморени от дългите ми отговори. За това – по кратко. Като човек, с история в академичните среди, въпросът ме предизвика да си припомня няколко научни статии по темата. Трудно ми е да посоча само един критерий, за това ще маркирам няколко: здравословна и сигурна среда; адекватно образователно съдържание; учители за пример, вдъхновяващи децата; измерими резултати, насочени към знание, но и такива, развиващи емоционална интелигентност и самостоятелност.
- Как успявате да балансирате професионалните си ангажименти със семейството? Остава ли ви свободно време и как обичате да го прекарвате?
Бързо можем да отговорим, че трудно успяваме и нямаме много свободно време. В някои моменти това е така, но нашата истина е, че през повечето време успяваме, защото осъзнаваме изборите, които правим. Успяваме да балансираме (между нещата, които правим заедно и личното ни време), защото успяваме да приоритизираме. А понякога, с най-голямо удоволствие, на помощ идват баба и дядо.
Хипер активната ми натура изисква редица активности: учене и преподаване, спорт (тенис, футбол, велосипед), технологични джаджи (дрон, очила за виртуална реалност, мрежови симулации), пътуване, телевизия … Въпреки всички ангажименти, винаги когато можем, си правим една семейна разходка, едно семейно пътуване, една семейна почивка.
- Какво е вашето пожелание към родителите и децата по случай предстоящите празници?
По време на празниците най-много се наслаждаваме на семейната топлината и уют в нашия дом. Но ще ви пожелаем нещо различни – да се отправите на пътешествие, да откриете нови вълнуващи светове, както за вас, така и за вашите деца. Те го заслужават и вие също!
„Животът е или смело приключение, или изобщо е едно нищо.“ – Хелън Келър
*Драматичният триъгълник на Карпман е психологически модел за обяснение на специфични деструктивни модели на взаимоотношения. Всеки път, когато човек попадне в подобни ситуации, той започва да се върти в омагьосан кръг, унищожавайки възможността за здравословни и продуктивни отношения с другата страна.
Според модела за Драматичен триъгълник на Карпман, в ситуация на конфликт или проблем има три основни роли, които хората играят: жертва; преследвач и спасител.
