Д-р Зорка Угринова е специалист по обща медицина и клинична хомеопатия. Член е на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация /БМХО/ и главенредактор на вестник „АСТА HOMEOPATHICA”. Също така е преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия.
Д-р Угринова е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редици научно–популярни здравни статии, публикувани в различни вестници и списания, участвала е в редици здравни телевизионни и радиопредавания. Заедно с д-р Мариян Иванов са съавтори на книгите „Ало, докторе. Бързи хомеопатични съвети.“, „Трудните деца“, „Хомеопатия задеца и тийнейджъри“, „Хомеопатия за жената“ и „Клинични случаи в хомеопатията“.
- Какво всъщност представлява хомеопатията и за кого е подходяща тя?
Занимавам се с хомеопатия вече повече от 20 години и с радост забелязвам, че интересът към нея, особено сред младите хора непрекъснат нараства. Хомеопатията представлява природен метод за профилактика и лечение, подходящ за всяка възраст. Лекарствата, които се използват в хомеопатията са от растителен, животински или минерален произход, но независимо от източника, изходното вещество съществува в природата, т.е. то не е произведено синтетично. Изходните вещества се разреждат стотици пъти в сложен производствен процес и на практика в гранулките, които достигат до аптечната мрежа няма активно вещество. Това ги прави безвредни и подходящи както за бебета, от първия ден на раждане, за малки деца, така и подходящи за бременни жени, за кърмещи жени и за пациенти с алергии, без риск от странични ефекти.
Три са принципите на хомеопатичното лечение:
Принцип на подобието – всеки от нас знае как се променя кожата при ужилване от пчела, например – кожата се зачервява, подува и човек усеща сърбеж и парене, което се подобрява, ако локално се наложи студен компрес. Ако запомним тази картинка и я съпоставим с пациент с обрив от екзема, изгаряне, слънчева алергия, начало на абсцес, начало на ечемик, атопичен дерматит или всякаква друго засягане на кожа и лигавици (независимо от диагнозата), която обаче прилича на ужилено от пчела, и има същите симптоми и усещания в хомеопатията се използва хомеопатичното лекарство Apis mellifica 30CH, което се получава от пчела. Или друг пример, когато режем лук и вдишаме изпаряващите се дразнещи субстанции от лука, това предизвиква сълзене от очите и носа, парене и кихане. Сега съпоставяме тази картинка към човек, който страда от сенна хрема или дете, което е с хрема в следствие на вирусна инфекция- налице е хрема с воднист секрет, сълзене от очите, кихане и запушен нос, в хомеопатията ще използваме лекарството Allium cepa 9CH, което се получава от кромид лук. Т.е., в хомеопатията ако едно вещество, прието в измерими дози причинява определени оплаквания на здравия човек, то при пациент с подобна симптоматика се използва хомеопатично лекарство, получено от високо разреждане на същото това вещество.
Вторият принцип е на безкрайно малката доза, защото изходните вещества, от които се получават хомеопатичните лекарства многократно се разреждат. Производството на хомеопатично лекарство е сложен процес. Първият етап е събирането на суровините. Например при лекарствата от растителен произход, има растения, които се берат в определен сезон, за някои от хомеопатичните лекарства са нужни само цветовете, или само стеблата, а за трети – корените или цялото растение в свежата му фаза или в изсушен вариант. След което се обработват по определен начин, получава се т.нар. Тинктура майка, следват процеси на разреждане и динамизация, в крайния етап са малки захарни гранули със специална тройна импрегнация. Това, което обединява всички хомеопатични лекарства е този принцип на безкрайно малката доза и в крайният продукт няма и следа от изходното вещество, което ги прави безвредни и приложими за много категории пациенти.
Третият принцип е на индивидуалния подход, това означава, че ако например при три деца са налице едни и същи симптоми- запушен нос, суха кашлица и ниска температура до 37˚С, в традиционната медицина трите деца ще получат едни и същи лекарства като предписание, докато в хомеопатията всяко едно дете ще получи различно лекарство, подбрано не само на база на острото състояние и конкретните симптоми и усещания, но ще се вземе предвид и колко често това дете боледува, как боледува, кои са слабите му места и т.н., т.е. налице е по- индивидуално и по-прецизирано изписване на хомеопатичните лекарства.
- Има ли случаи, в които хомеопатията е неподходяща при децата?
Силата на хомеопатията в педиатрията е в това, че с хомеопатични лекарства могат да се профилактират редица състояния при децата. Например при често боледуващите деца, които през есента тръгват на детско заведение и се започва обичайното непрекъснато боледуване, по три-четири пъти месечно. Това е нещо познато на майките с деца в градинска възраст. Точно при тях хомеопатията има огромно поле за действие. Ако тези родители се обърнат към лекар хомеопат още през месец септември и на всяко дете се направи индивидуална хомеопатична схема за терапия, опитът ми показва, че децата спират да боледуват толкова често. Когато продължават приема на своите индивидуални хомеопатични предписания до м. март-април, тези деца боледуват само 2-3 пъти през целия есенно-зимен период, на фона на една значително по-честа заболеваемост, наблюдавана преди да започнат приема на хомеопатия. Хомеопатичните лекарства са подходяща при децата на първо място за профилактика, на второ място за лечение на всички остри вирусни инфекции като възпаление на гърлото, ангини, отити, на лека кашлица, обриви, пикочни инфекции, разстройство и повръщане и т.н.. Въобще целият калейдоскоп от остри състояния при децата се лекуват бързо и лесно с помощта на хомеопатични лекарства. Лекарствата са напълно безвредни, не крият никакви странични ефекти и са щадящи за детския организъм. Ефектът е бърз и траен.
При деца с хронични или често рецидивиращи болести като атопичен дерматит, бронхиална астма или увеличена трета сливица, които заболявания сами по себе си преминават в периоди на обостряне и периоди на затихване/ремисия хомеопатията също има място. С помощта на хомеопатични лекарства, избрани индивидуално за всяко едно детенце, честотата на обостряне ще се намали, ще се намали силата и интензитета на обострянията, и детето ще ги израсте по-бързо и ще премине много по-лесно през тези периоди. По този начин се увеличават ремисиите и се намалява силата на обострянията и тяхното разреждане във времето.
Случаите, в които не може да се разчита само на хомеопатия или тя не е достатъчно силна като терапевтичен метод са случаите на дечица с тежки неврологични заболявания или онкологични такива. При тях хомеопатията може да има само допълваща роля и ако на детето са изписани други лекарства или терапевтични процедури, то трябва задължително да ги провежда. Когато при пациент се налага хирургична намеса по някаква причина, с хомеопатия не можем да заместим необходимостта от прилагането на интервенцията, но можем да предпишем подходящи хомеопатични лекарства в предоперативния и следоперативния период, с които пациентът да премине по-леко през този период и да се възстанови по-лесно.
- Какво ви затруднява най-много при лечението на деца с хомеопатия?
Работата ми с деца като лекар хомеопат е много интересна, но е и голямо предизвикателство. Това, което ме затруднява на моменти, е че не получавам информация за симптомите и оплакванията директно от децата, а от техните родители. И малко или много някой друг интерпретира това, което детето усеща или би искало да ми сподели…. От 20 години работя с деца и 90% от моите пациенти са дечица до 2-3- годишна възраст и разбира се цялата информация, свързана със здравословното състояние на детето идва изцяло от техните родители. Това прави работата ми по-специфична. Когато децата пораснат те могат вече по свой начин със свои думи да разкажат и споделят усещанията и симптомите си. В годините започнах да използвам един метод, който много ми помага, за да разбера какво реално чувства детето. Докато са при мен в кабинета и ние с родителя си говорим, оставяме детето да рисува и често неговата рисунка говори много повече от това, което родителят споделя. Особено ако детето е доведено при мен по повод поведенчески или психо-емоционален проблем. Детската рисунка може да ме насочи към определени въпроси, свързани с житейската ситуация или събития в живота на това семейство. Много често рисунката ни дава реална картина от първо лице какво тревожи детето, например, когато става въпрос за прояви на психо-соматични проблеми като заекване, тикове, хиперактивно разстройство с дефицит на внимание или нощно напикаване. Например наскоро при мен дойде майка с детенце, което от няколко месеца е започнало да заеква. При разговора ни тя не можа да си спомни за събитие, което да е разтревожило силно детето или да го е стреснало по някакъв начин. В течение на разговора ни с нея детето нарисува картина- къща, цялото семейство и….. едно хамстерче. В последствие се оказва, че хамстерът е загинал преди няколко месеца и майката си припомни, че това е разстроило детето много силно. Детето дълго е плакало. Тази информация бе достатъчна да се ориентирам кое хомеопатично лекарство да предпиша и резултатът беше много добър, само за десетина дни. Ето как определени житейски ситуации, могат да предизвикат стрес, тревожност или мъка, като в психосоматичен план това може да се изрази като физическо, телесно страдание – проблеми със съня, тикове, заекване, нощно напикаване и други. В хомеопатията има т.нар. лекарства за първопричината, особено в поведенчески план и когато изясним първопричината за даден проблем тези етиологични хомеопатични лекарства помагат много.
- Какво разболява днешните деца според вас?
Като лекар мога да кажа, че децата се разболяват от вируси, бактерии, паразити, при резки промени на времето могат да настиват и т.н. Но като хомеопат мога да посоча, че отношенията в семейството, както и различни житейски събития, които ни съпровождат в ежедневието биха могли да провокират някакви симптоми у детето. Например ражда се бебе в семейството и това е прекрасна новина, но за по-голямото дете това може да е травматично събитие, което да предизвиква например често разболяване, защото него го изпращано сутрин рано в детската градина, а бебето остава вкъщи с майката. Ето това може да предизвика прояви на ревност, чести разболявания и дори да повлияе върху психо-емоционалното състояние на по-голямото дете. Такива събития могат да бъдат още раздялата с някои член на семейството или с приятели, развод на родителите, смъртен случай или тежко разболяване в семейството, вкл. и на домашен любимец, преместване в друг град, друго учебно заведение, самото тръгване на детето в детско заведение за първи път също е стресиращ фактор и много други.
Ние, възрастните можем да се погрижим за психо-емоционалното и физическото им здраве. Бих се обърнала с няколко съвета към родителите: преди всичко да прекарват повече време с децата си, но реално прекарано време, а не просто да се намират в една стая и всеки да е зает със своята си дейност. Мили родители, гледайте децата си повече в очите, карайте ги да рисуват, разгръщайте въображението им, стимулирайте ги да ви помагат в домакинството, това ще превърне приготвянето на вечерята или почистването на дома във ваша приятна традиция… Добре е да се създават традиции в семейството, както и развиването на полезни навици у децата…А енергията, която те ще ви дадат, ще ви зареди и ще ви се отрази добре и на вас. Слушайте музика заедно, танцувайте и избягвайте да прекарвате времето си пред екрани, това не е пълноценно прекарано време. Като лекар хомеопат алармирам, че това е една тревожна тенденция – родителите бързат да пъхнат телефона в ръцете на децата, с мотива, че само това ги успокоява. Споделеното време, живият контакт, усмивката, гушкането са неща, които дават на родителя и на детето много позитиви в дългосрочен план, те осигуряват добър психо-емоционален климат, който е изключително важен за здравето.
- Как можем да подкрепим здравето на децата особено в сегашната ситуация на пандемия и висока степен на тревожност както при възрастни, така и при деца?
Тревожността и безпокойството набират сили в пандемичната ситуация, в която се намираме. Напоследък много хора се обръщат към мен за това, че се чувстват тревожни и неспокойни, да не се заразят или да не заразят близките си и т.н. и това е нормално в „новата реалност“, в която се намираме. От друга страна да се затворим с децата вкъщи без да излизаме и да не им осигурим време, прекарано на чист въздух, с достатъчно разходки и игри навън също не е добра алтернатива. На първо място съветвам хората да бъдат добре информирани от надеждни източници без да преминават в крайности от пълно неглижиране до пълна обсесия от случващото се. Лицата на тревожността могат да са различни и всеки, който не се чувства добре емоционално и има нужда от подкрепа може да потърси специализирана помощ от специалист- например психолог или хомеопат, дори и онлайн. Нека да бъдем оптимисти, да се надяваме, че нещата ще преминат и скоро ще се върнем към обичайния ни ритъм на живот. Нека да използваме това, че можем да прекарваме повече време със семейството си и да го приемем като дар, нека да видим позитивите от ситуацията. Например ако сега имаме повече свободно време да започнем ново хоби, в което да въвлечем цялото семейство или време да прочетем отдавна отлаганата книга, да се поглезим с любим филм, любима музика и просто да се насладим на едни спокойни, макар и по-различни празници.
- И накрая, какъв съвет бихте ни дали, за да бъдем по-здрави и щастливи?
Радвайте се на всеки ден, всеки ден е подарък и ако можем да го прекараме оглеждайки се в очите на децата и чувайки това, което те ни казват, то ние сме едни щастливи хора.
- Благодаря ви!
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
