В Деня на пчеларя ви представяме Петко Симеонов, потомствен пчелар и управител на Организация на производители на пчелен мед „Задруга балкански пчелини“, с когото си говорим за предизвикателствата в този сектор и за пчеларството като начин на живот в подкрепа на живота и опазването на пчелите.
- Как се зароди вашият интерес към пчелите и от колко време се занимавате с пчеларство и производство на мед?
Пчеларството е потомствено в моето семейство и се предава от поколение на поколение през годините. В последните десет години заедно с моя баща започнахме да се занимаваме по професионално с отглеждане на пчели и производство на мед. Именно тогава отглеждането на пчели от семейно занимание с 50 кошера, постепенно се промени в професия като увеличихме обхвата си и надградихме дейността, чрез включване в Организация на производители, в което се кооперирахме и с други пчелари.
- Какви са най-големите трудности пред пчеларите днес?
Сериозен проблем е липсата на капацитет в този сектор, т.е. хора, които имат знания и са се обучавали да отглеждат пчели. В България нямаме средно специално училище например, в което да се преподава пчеларство. Обикновено пчеларите са потомствени и знанията се предават в семейството, като често липсва базово разбиране за нуждите на пчелите и опазване на тяхното здраве и живот. Това, заедно с промените в климата, силната употреба на пестициди и общото замърсяване от човешката дейност, съчетани с липса на адекватен отговор на тези предизвикателства от страна на пчеларите, водят до много проблеми. Към тях можем да добавим липсата на комуникация, качествен ветеринарен контрол, обща визия за развитие и още много други, които за съжаление са предпоставка до постепенната разруха на сектора, която наблюдаваме днес. Липсва цялостен анализ, които да бъде отправна точка за решение на проблемите и база за развитие.
- Айнщайн казва, че ако пчелите изчезнат, животът на Земята може да продължи едва 4 години. Защо пчелите са толкова важни за оцеляването на планетата и човечеството?
Сегашният начин на производство на храни е най-големият проблем за оцеляването на пчелите според мен. Модерното земеделие вече е извън контрол заради масовото индустриално производство, с което буквално подлагаме не само пчелите, но и насекомите като цяло на геноцид. Ако искаме да запазим планетата, природата и биоразнообразието, което имаме и приемаме за даденост, трябва да направим сериозни промени.
Около 70% от флората на планетата е зависима от опрашване – дали от медоносните пчели или други насекоми, и трябва да знаем, че растенията и насекомите са взаимно свързани помежду си. Всяко насекомо се свързва с определено растение и ако единият компонент от веригата изчезне, изчезва и другият. Месните продукти включително също са в зависимост от живота на насекомите, както и млечните продукти, защото фуража, с който отглеждаме животните също се опрашва от пчели. Ако насекомите изчезнат, голяма част от храната ни ще изчезне също.
- Какви са причините за изчезването на пчелите в световен мащаб? Как стои този въпрос в България?
Най-голямо влияние за изчезването на пчелите оказва както вече казах, според мен моно културното земеделие и най-вече засиленото използване на пестициди, с които от една страна тровим и морим пчелите, а от друга ограничаваме тяхната възможност да се хранят.
От друга страна е глобализацията, която спомага за разпространението на различни вируси и заболявания, с които пчелите не могат да се справят. В момента пчелите страдат от паразит, който идва от Азия – кърлеж, който освен, че ги изтощава е преносител на много вирусни заболявания по тях. Друг пример е азиатският стършел, който е много агресивен хищник и буквално унищожава физически пчелните колонии до които има досег и това се случва именно заради глобализацията и изменението на климата, които дават възможност на различни паразити да разширяват бързо своите ареали на разпространение и оказват глобално влияние.
Климатичните промени са друг фактор, които оказва влияние върху пчелите. В България също наблюдаваме как изместването на сезоните оказва пагубно влияние върху тях. В последните години наблюдаваме затопляне на времето през месеците януари и февруари и после рязко застудяване през март и април, което действа пагубно на пчелите. Подлъгани от затоплянето излизат от зимния период – когато реално са най-изтощени и в следващ момент отново идва застудяване. Това, в комбинация с липсата на знание как самите пчелари да се справят с такива проблеми, води до негативни резултати за живота и опазването на пчелите.
От друга страна приходите, които реализират пчеларите идват предимно от пчелния мед, който е част от хранителната индустрия и е третият по ред продукт най-много фалшифициран в световен мащаб след зехтина и млякото. Проблемът е, че потребителят не може да разпознае фалшивия мед от истинския, защото това е възможно само чрез скъпи анализи. А един български или европейски производител е принуден да се конкурира с такива фалшиви продукти, които са на много по-добра цена и съответно по-предпочитани от крайния потребител. Европейският съюз консумира годишно 400 хиляди тона мед, а произвежда около 200 хиляди, т.е. останалото количество е внос и именно този внос в голяма степен е на продукти с компрометирано качество или откровени фалшификати, които се наричат мед.
Важно е да знаем, че българският мед е изключително качествен, поради факта, че нашата страна има богато биоразнообразие на медоносна растителност, която включва билки и лечебни растения. Голяма част от българския мед се експортира, защото ние произвеждаме повече мед, отколкото консумираме. И аз винаги препоръчвам да търсим местни производители на мед, за да сме сигурни, че си купуваме качествен продукт, а и да подкрепяме българския производител. Важно е да купуваме мед с етикет, на който можем да видим производителя и реално какъв мед консумираме, или да търсим био продукти, защото при тях контролът е значително завишен.
- Какво може да направи всеки от нас, за да помогне за тяхното оцеляване?
Много неща можем да направим, защото както вече казах индустриалното земеделие е един от най-сериозните фактори и съответно, ако избираме производители на био продукти, това би оказало положително влияние не само върху нас, но и върху живота на пчелите. Тези продукти са с ниско пестицидно замърсяване и когато ние ги купуваме, съответно стимулираме тяхното производство за сметка на масовото.
Важно е винаги да четем етикета, да търсим конкретен произход при избора на мед и най-вече такъв от България или поне европейска страна, защото това в голям степен е гаранция за качество. Да купуваме продукти с етикет, защото истинските производители нямат причина да крият тази информация от потребителя.
Да засаждаме цветя не само, защото са красиви, но и така помагаме на пчелите. Да бъдем внимателни какви продукти използваме самите ние в ежедневието си, защото биха могли да съдържат пестициди и без да осъзнаваме да вредим на насекомите и живите организми.
- Пчелите са един от най-уникалните биологични видове. На какво научиха Вас пчелите?
На упоритост, на труд и вяра, че с колективни действия, могат да се постигат по-добри резултати.
- Вие подкрепяте образователната кауза на Образователна група „Светлина“ – „Спаси Земята – бъди промяната“, която е насочена да повиши информираността на децата относно значението на пчелите и да ги научи да се грижат за опазването на живота им, какво е важно да знаят децата? И има ли животът на пчелите място в задължителните общообразователни дисциплини?
Така е. С радост подкрепяме тази прекрасна инициатива. Организацията на пчелната колония е изключително сложна и в нея са заложени включително и социални теми и това може да предостави на децата много важни житейски отговори по един интересен начин. Запознавайки от малки децата с живота на пчелите, ще стимулираме любопитството и интереса им към пчелата и ще намалим страха, който повечето хора имат от ужилване. Да, всъщност пчелата жили, но само когато се чувства истински заплашена и то не заради собствения живот, а за да защити колонията, тъй като пчелите винаги поставят общото оцеляване и добруване над единицата.
- Благодарим ви!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
