Музицирането и в частност свиренето на пиано, влияе изключително ползотворно на развитието на детския организъм. Както знаем слушането на музика активира изключително много области на мозъка още от пренаталното развитие на детето.
При вече пораснали деца на възраст 4-5 години свиренето на пиано вече е „мозъчния еквивалент на пълната физическа тренировка“. То стимулира ума, подобряват паметта, насърчава концентрацията, подобрява координацията на тялото, развива в изключително голма степен фината моторика. Ползите от музицирането върху това, което се нарича психомоторна активност са много: съвършена координираност на крайниците, ръцете и пръстите, общ контрол над тялото . В същото време е доказано, че свиренето на пиано оказва положително влияние и стимулира онези части от мозъка, които контролират речта.
Свиренето на пиано, чрез равностойното използване на лявата и дясната ръка едновременно развива лявото и дясното полукълбо на мозъка. Лявото полукълбо е свързано с математиката и езиците, а на дясното полукълбо дължим креативността. По тази причина пианистите са много добри при решаване на казуси, изискващи логическо мислене. Справят се по-ефективно и креативно както в академичната, така и в социалната среда.
Ранното обучение на пиано благоприятства развитието на невронни вериги в мозъка и стимулира концентрацията. Способността за пълна концентрация отключва всички интелектуални способности. Тя е средството, с което се мобилизират всички наши умствени и физически възможности.
Уроците по пиано създават социална връзка на детето с възрастен, в случая учител, извън семейната и училищна среда.Участията в представления,училищни тържества, срещите с други деца, отдадени на музикалното или друго изкуство, са свързани с нови познанства и социални умения. Раждат се приятелства, подобрява се общуването, възпитава се уважението към интелектуалния труд и усилия на другите. По време на колективната музикална практика се създават контакти и се затвърждават собствените представи за принос и личностно значение.
Разбирането за това как се разгръща едно произведение, как е структурирано, каква е последователността му, насърчават аналитичното мислене. С времето детето придобива аналитични рефлекси, които би могло да приложи и в други области.
Чрез емоционалното свързване с това, което свири, детският ум развива своя собствена представа за художественост. Колкото повече възпроизвежда произведенията от различни стилове и периоди и разширява теоретичните си познания, толкова по-силно и ясно детето ще формира своя личен вкус.
Децата, които свирят на пиано ще се научат да измислят, импровизират, композират и да изразяват свободно своите музикални настроения.Така те развиват своята емоционална интелигентност и творческото си мислене, което е залог за успех.
Възможно ли е свиренето на пиано да направи децата по-дисциплинирани, по-креативни, да възпита търпението и самочувствието им, да ги направи по-самостоятелни? Може ли тя да е разрешението на проблеми с дисциплината и може ли да подобри успеха в училище? На всички въпроси отговорът е – ДА.
Децата, които посещават уроци по пиано от ранна възраст, демонстрират по-добро самочувствие, общуват по-лесно, участват по-активно в различни училищни дейности, стават по- успешни. Отдадеността, самодисциплината и решителността, които изисква пианото, карат децата да осъзнаят по-добре процеса на обучение, а този модел се пренася и в училище и в реалния живот.
Свиренето на пиано е много повече от музикална практика – то е инструмент за цялостно интелектуално и емоционално развитие на детето.
Всяко дете, което се докосне до пианото, получава безценен дар – възможността да се изразява, да развива своите таланти и да гради увереност в себе си.
Автор: Петя Нанова, преподавател по музика и пиано в Частно основно иновативно училище „Светлина“
