Кампания „Родителите на 21 век“.
Образователна група „Светлина“ подкрепя своите родители като им дава възможност да изразят своите възгледи и опитност през призмата на 21-ви век. Светът постоянно се променя, а с него и убежденията, тенденциите и традициите, които съпътстват изграждането на новото поколение деца. Децата на 21-ви век.
- Здравейте, как бихте се представили с няколко думи – индивидуално и като семейство?
Здравейте. Казвам се Седеф Рахвалиева, на 36г. По професия съм лекар по дентална медицина. Завършила съм Медицински университет – София. Определям се като безкраен оптимист, тотален работохолик и изключително свободолюбив човек.
Здравейте. Аз съм Владимир Симеонов, на 37г. Електро-инженер по професия. Завършил съм Технически университет – Варна. Имам собствен бизнес в сферата на строителството. С цялото си същество вярвам в доброто и че най-доброто предстои.
Ние сме младо семейство. Имаме прекрасна дъщеря – Виктория Симеонова на 7г., която осмисля всичко, което правим. Много държим на семейните ценности и това е едно от нещата, на които се опитваме да я научим.

- Как се промени семейството според вас през годините и каква е вашата формула за щастливи семейни отношения?
Наблюденията са ни, че семейството като „институция“ вече не е това, което беше в нашето детство. Все повече млади хора се разделят при първата трудност, която се появи в съвместният им живот, не са готови да се борят, не гледат в една посока. Всеки живее сам за себе си, не желае да се съобразява с никой, всеки мисли, че е по-голяма жертва от другия.
Може би ще прозвучи много дръзко, но вероятно един от най-големите врагове на съвременното семейство са технологиите. Всеки се е залепил за екрана на някое устройство, водят се все по-малко смислени разговори, все по-малко смислени взаимодействия с другите.
При нас формулата е проста – тримата сме част от едно цяло!
- Имате дъщеря, която ще бъде ученичка във втори клас на ЧОУ „Светлина“ през септември. Въпреки крехката възраст Виктория вече участва активно в много благотворителни кампании и инициативи. Вие ли я насочвате към този тип дейности или тя сама проявява желание да помага и да прави добро?
Дълбоко вярваме, че едно дете не може да бъде научено само на думи. Просто се опитваме да практикуваме това, което проповядваме… всичко останало се случва от само себе си. Вики е дете с изключително добра душа. Дори сме се притеснявали, че може би е твърде добра за този иначе жесток свят. Но един ден, след като подминахме един видимо добре изглеждащ просяк и тя попита „Мамо, този човек е млад и здрав. Защо проси, а не отиде да работи като теб и тате?“, разбрахме, че всичко е наред.

- Кои са ценностите, на които държите и искате да предадете и на вашата дъщеря? На какво бихте искали да я научите?
Първото и най-важно нещо е емпатията. Винаги сме я провокирали да се постави на мястото на човека срещу нея и да си помисли тя как би се почувствала в дадената ситуация. Това е много важно, да се опиташ „да влезеш в обувките на другия“.
Друго важно нещо е тя да знае, че нещата, които притежаваме не са даденост, а са резултат на много труд. В днешно време децата са презадоволени и не знаят нито цената, нито стойността на каквото и да е. Опитваме се да не позволяваме тя да живее в тази утопия.
- Какво обичате да правите заедно и успявате ли да балансирате между работа, времето заедно като семейство и личните интереси?
Когато сме заедно, обикновено тя „води парада“. Вики е креативно дете- ту правим разни експерименти, ту сме във фризьорски салон, ту сме в собственият ѝ ресторант, ту ни организира кино вечер…идеите ѝ са безкрайни.
Времето….най-ценният ресурс. Реално всичко е въпрос на организация, приоритети и баланс. Естествено, че не успяваме да свършим всичко, което искаме. Въпросът е да имаме ясни приоритети. Един въпрос като „Мамо, нали ще изчакаме тате да се прибере, за да вечеряме като семейство?“ изяснява много неща в главите ни (ако нещо сме залитнали в грешната посока.

- Какво е посланието, което бихте искали да предадете нататък към другите родители – родителите на 21-ви век?
Всеки родител иска да даде най-доброто на детето си, но понякога се самозабравяме. Може би наистина преди да бъдем приятели на децата си, трябва да им бъдем родители.