Интервю със Стефка Стефанова, логопед
- Какво представлява професията на логопеда?
Логопедът е говорно-езиков терапевт, който е професионално отговорен за превенцията, диагностиката и корекцията на комуникативните нарушения.
Комуникативните нарушения засягат говора (артикулация, интонация, темп, мелодика) и езика (фонетика, морфология, синтаксис, семантика), като те могат да се проявят както импресивно (свързано е с разбирането на речта), така и експресивно (свързано е с говорната продукция, произношението), също така могат да засегнат четенето и писането, както и невербалното изразяване, което касае жестовете и мимиката.
- Какви са най-честите нарушения при децата?
От комуникативните нарушения най-често се срещат тези, при които е нарушена артикулацията, т.е. имаме замяна, изпускане или изопачено произношение на отделни или група говорни звукове (С, З, Ц, Ш, Ж, Ч, Щ, Л и Р).
Понякога се среща и заекване, при по-емоционални и чувствителни деца и има само индивидуални случаи на деца, при които има лека задръжка в речевото развитие. С повечето деца е препоръчителна логопедична терапия 2 пъти седмично, което е предпоставка за оптимално използване на детските възможности и за провеждане на ефективна терапия и постигане на трайни резултати.
- Кои са най-честите особености при децата, при които е необходимо да им обърнем внимание и да ги заведем на логопед?
В повечето случаи родителите не забелязват и не виждат проблем в говора на своето дете, особено когато то е първородно и нямат база за сравнение. Но това е съвсем нормално. Затова логопедът в учебното заведение прави диагностика на всички деца, когато те са на 3 години и се вижда, дали има някакви нарушения, отклонения, забавено речево и психомоторно развитие…
Но родителят е необходимо да потърси съвета и мнението на логопед, ако детето на 1-2 годишна възраст и все още не може да даде отговори на въпроси като: ”Как се казваш?“, „Какво искаш?”.., ако детето не показва на картина познати герои: мечка, зайче….
Ако едно дете на 2-3 години не осъществява контакт дори с близки хора, не възпроизвежда звукоподражания (мяу, бау, ку-ку), не може да изпълнява инструкции… Ако детето е на 2,5-годишна възраст и не може да изгради фраза от две думи… Ако детето е на 3-4 години и казва прости фрази неразбираемо, като съкращава думите; обърква цвят, не може да преразкаже прости приказки и т.н.
- Нужно ли е да се притесняваме, когато децата в ранна възраст боравят с малко думи?
Това понякога може да бъде и признак на по-сериозно комуникативно нарушение, но притеснението тук няма да помогне. Нужна е консултация с логопед, който след обстойно обследване да направи оценка и да каже, какви рискове крие това.
Ранната логопедична терапия може да спомогне за по-бързото и своевременно преодоляване на по-сериозен езиково-говорен проблем и впоследствие да не се стигне до изоставане в общото развитие на детето.
Размяната на срички и букви при изговор и писане на какво е признак и какви са мерките, които е нужно да предприемат родителите, когато забележат такава особеност? Когато детето заменя само отделни звукове, това може да е признак на нарушен фонематичен (звукоразличителен) слух, което може да се пренесе и в писмената реч, ако не се отработи своевременно. Но когато се бави появата на първите думи и изречения, детето е с по-беден речник за възрастта, трудно артикулира, бърка сходни думи, размества или изпуска срички, има аграматичен словоред и др. (с или без поведенчески проблеми), нарушенията се определят като езикови, които са по-сложни и по-сериозни речеви нарушения и задължително изискват професионалната намеса на логопед.
При невъзможност за запаметяване на символите на езика (знаци, букви, цифри) или когато страда научаването на четенето, писането и смятането, нарушенията влизат в групата на обучителните трудности – дислексия, дисграфия и акалкулия.
Но всеки един проблем може да бъде преодолян, преди да остави траен негативен отпечатък върху личността, психиката и самооценката на детето.
- Какво ще посъветвате родителите?
За детето е от изключително значение да се научи да разбира околните и да може само да се изрази, да каже това, което желае и съответно да бъде разбрано.
Ако има проблем в комуникацията на което и да е ниво, малкото дете започва да се притеснява и дори да се страхува да говори, започва да не знае, как да изрази своите желания, емоции, чувства…
Това от своя страна рефлектира върху нормалното езиково-говорно развитие на детето и може да доведе до по-сериозни проблеми в речевото и психичното му развитие… За да не се стига дотам, родителите трябва да реагират своевременно и отговорно и да се вслушват в съветите на специалистите логопеди. Доверието е също много важно, защото терапията изисква по-дълъг процес на работа, който зависи, както от вида и степента на комуникативното нарушение, така и от индивидуалните особености на всяко дете.
Благодаря ви за това интервю!
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
