Габриела Терзиева е пътешественик и откривател по душа. Тя е основател на първия бранд за конни експедиции по света, както и на проекта – Bronco Surprise Tours, с който организира „турове изненади“ до забравени, но уникални места в България. Учила е в Лондон, живяла е в Ливан, а сама преминава 1000 км само на кон в пустинята Намибия, което е най-трудният организиран преход с коне в света.
- Здравейте, вие сте основател на първия травел бранд Bronco в България, който се фокусира изцяло в организирането на експедиции с коне по света. Как се появи любовта ви към конете и идеята за конните експедиции?
При мен любовта към конете се появи в доста късна възраст – качих се за първи път на кон, когато бях 20 годишна. Първоначално изпитах силен страх. В продължение на година се борих с това неприятно усещане – хем изпитвах притеснение и несигурност към животното, хем усещах, че този допир с конете започва много да ми харесва. По-силно обаче се оказа чувството, че ако продължа и не се отказвам, ще мога да преодолея този страх и да се потопя в един напълно различен и непознат за мен свят. Така ездата се превърна в мое любимо хоби, а в последствие и в работа.
Когато заминах да живея в чужбина се срещнах с други ездачи, които разкриха пред мен един съвсем нов свят и начин на пътуване, а именно да обикаляш различни страни изцяло и само на кон. Първото ездитно приключение, в което се впуснах беше в Йордания. Там прекосихме пустинята Уади Рум за 6 дни, като изминахме 120 км. За мен това беше първото подобно изпитание и аз просто се влюбих в този начин на пътуване. Хем е трудно и предизвикателно и те учи на много неща като те поставя извън границите на комфорт, хем научаваш много за самите коне и конната езда, живеейки с местните номадски племена. Започнах да пътувам много, обиколих Монголия, Исландия, Индия, както и много други страни, в които съм правила кратки конни преходи. Когато се върнах в България продължих да се занимавам с конна езда, като станах инструктор за известно време в конна база в близост до София. В един момент взех решение да поема по свой собствен път и така се създаде идеята да предложа нещо ново за българските ездачи, каквото е организиране на експедиции с коне по света. Мотивацията зад самата идея дойде най-вече от близки клиенти и приятели, които редовно във времето са се допитвали до мен за интересни места, които могат да посетят, а в последствие дойдоха и въпросите: Как така пътуваш сама? Как така обикаляш Монголия, Индия и други страни на кон? Може ли и ние да се запишем на такъв тип преживявания?
- Вие сте завършила история на изкуствата, но днес се занимавате с организирането на конни експедиции. Какво е общото между тях и как хобито се превърна в професия за вас?
Завършила съм история на изкуството със специализация в арабската история на изкуството и култура. Арабският свят е много интересен за мен, реално затова заминах за първи път и за Йордания – исках да яздя арабски кон в арабска пустиня, това за мен беше като сбъдната мечта. Разбира се реалността беше по-различна от представата. Не бях напълно подготвена за живота на открито – понякога нощувахме само върху един матрак под откритото пустинно небе. Това беше истинско предизвикателство за мен, защото аз до този момент дори и на палатка не бях спала. Живяла съм и в Ливан, но поради усложняване на политическата обстановка там, се наложи да се върна в България и да потърся работа тук. Това се оказа истинско предизвикателство. Но благодарния на това предизвикателство аз успях да намеря своето място сред света на конете. Убедено вярвам, че има връзка между изкуството и конете, защото ездата и общуването с коня ти помагат да забелязваш и оценяваш истински красивите и стойностни неща в живота, дори в най-неприветливата обстановка.
- Как тези пътувания променят вас самата и възприятието ви за света?
Един от първите и най-важни уроци, които научих е че именно в най-големите си страхове, човек може да открие нещо, което е много по-близко до сърцето му и до него самия като личност, отколкото ако търси само сред познатото. Макар да звучи клиширано, ако наистина искаш и се стремиш към нещо, то винаги можеш да намериш начин да го случиш.
И въпреки всички притеснения на родителите ми как ще се справя и как реално ще се реализирам в страна, която няма толкова силна традиция в конния спорт като България, се получи така, че успях да съчетая тази си страст заедно с другата ми голяма любов – пътуванията. За да се случи мечтата, човек трябва да има реална преценка за себе си и собствените си възможности, да наблюдава своите реакции и силни страни, както и да се вслушва в обратната връзка от хората срещу него. Само така той може да избере най-добрия път за себе си.
- Конете са сред най-интелигентните и темпераментни животни. Казват, че конят е огледало на вътрешното състояние на човека, заради високата си чувствителност. Каква сте вие сред конете и как те ви променят?
Конете имат способността да те заземяват и да те учат да превъзмогнеш егото си, защото общуването с тези животни е възможно само с много търпение и смиреност. Те ти помагат да развиеш усещане за самия теб, както и за света, в който живеем. Учат те да не бързаш, да бъдеш внимателен и търпелив, защото само с едно движение, конят може да те върне в изходна за теб позиция. Самата аз претърпях травма, поради която се наложи 6 месеца да не яздя, тъй като при обяздване на диви коне подходих самоуверено и с много повече ентусиазъм, отколкото знания. В това няма нищо лошо, защото успях да извлека много от тази ситуация. Не трябва да забравяме, че провалите са част от процеса на израстване и от тях учим най-много.
- Имате ли интересна случки от експедициите, които правите, която е специална за вас и бихте искали да ни я разкажете?
Намибия беше най-голямото предизвикателство като ездач за мен. В началото и аз самата не бях сигурна дали и как ще се справя, защото това си беше истинска експедиция, в която трябваше да преминем 1000 км само на кон – най-трудният организиран преход с коне в света. Имаше една вечер, в която трябваше да яздим през нощта, защото времето беше изключително топло през деня. Предстоеше ни изминаването на 20-25 км пясъчни дюни и имайки предвид покачващите се температури решихме да започнем езда в 3 през нощта в пълен мрак. Единствено пълнолунието ни спаси тогава. Всъщност това беше най-красивата нощ в живота ми – след като пълната луна се скри наблюдавахме истинско шоу от падащи звезди, което завърши с огненочервените цветове на африкански изгрев.
Друга уникална история от това пътуване е възможността да наблюдаваме сформирането на река в пустинята. Това се случи пред очите ни и то за броени секунди. За първи път от години валяха толкова много дъждове в пустинята Намиб – едно от най-сухите места на Земята. Водата беше преобразила пейзажа и от място само с пясък и камъни, той се преобрази в една красива зелена картина с множество малки езерца. Веднъж, след една такава дъждовна езда, ние се озовахме в коритото на една река, която отдавна беше пресушена. Изведнъж чухме тътен. Идваше вода от близката планина. Трябваше по най-бързия начин да излезем от това корито заедно с конете си и да се отдръпнем от прииждащата стихия. Беше велико!
Другото, което никога няма да забравя са дивите животни – да живееш в дивото и да спиш напълно незащитен сред африканската савана (там и палатки нямахме) си е истинско изживяване само по себе си. Среднощните срещи с хиени, лъвове, слонове и леопарди, които идват в близост до теб докато спиш, беше доста страшно, но и вълнуващо. Когато се събудиш рано сутрин и погледнеш терена около походното ти легло, намираш следи на толкова много и различни животни, които са преминавали до теб през нощта – това те кара да изтръпнеш от ужас, но и да се почувстваш по-жив от всякога.
- Какво бихте пожелала на младите хора, които тепърва ще избират по какъв път да се развиват?
Не е лошо човек да има план в главата си, който да следва – какъв иска да бъде и какво иска да прави. Но е добре и да бъдем отворени за възможностите, които се появяват в живота ни, колкото и различни може да изглеждат те от вече изградените ни представи за личностна реализация. Човек трябва да експериментира, най-вече с нещата, от които бяга и се страхува – за мен реално те са тези, от които имаме нужда, за да се опознаем, развием и живеем пълноценно.
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
