Представяме ви Маргарита Радулова, която заедно с Горан Досев създават детска био кухня – ЗеЛео.
- Здравейте, наскоро ЗеЛео чества 8 години от своето създаване, защо се насочихте именно към тази дейност, свързана с хранене в най-ранна възраст?
Здравейте и благодаря за поканата. Идеята за кухнята узря постепенно. Както Горан, така и аз бяхме доста запалени по здравословното хранене и по-специално чистите или био (за мен са синоними) продукти. Бяхме чели доста за изкуствените торове и пестицидите и какво ни причиняват. По това време голямата ми дъщеря вече беше на почти 3 години и докато приятелките ми си взимаха детска кухня, аз обикалях малкото био магазини и знаех кога идват зеленчуците, кога телешкото, а понякога дори и риба. Всичко беше безумно скъпо (телешкото беше по около 150 лв./кг. и купувах минимални количества), но държах всичко да е с чист произход. В един момент се заговорихме и от дума на дума взехме едно малко помещение в Драгалевци и стартирахме.
- Какво означава „био“? Обичайно хората имат различни представи за този термин.
Ами с „био“ се обозначават продуктите и храните, които са с чист произход. При отглеждането и производството им не са използвани или добавяни никакви изкуствени торове, пестициди, химикали, консерванти, подобрители, оцветители и всякакви подобни неща, които не са изначално предвидени за консумация от хора.
- Кои са основните „съставки“, които е важно да присъстват в едно детско меню за формирането на полезни хранителни навици от най-ранна детска възраст?
Тук мога да съм много кратка – зеленчуци, качествени млечни и месни продукти, яйца. Друго много важно е разнообразието. Хубаво е децата да имат достъп до най-различни плодове и зеленчуци, за да свикват с разнообразието и да го търсят в храненето си и занапред.
- Има ли правила в храненето, които трябва родителите да спазват, когато говорим за здравословно хранене при най-малките?
Вижте, проблема с храненето на съвременните хора не е, че се хранят прекалено, а че са недохранени. Масово хората се хранят обилно с неща, които не им дават никаква енергия и сила на клетките да се справят с токсините от околния свят. Напротив – изтощават организма, който се бори с храната си, която следва да му помага, а не да му пречи. Смятам, че е важно децата от малки да могат да усетят телата си и да знаят, какво ги кара да се чувстват добре – жизнени и изпълнени с ентусиазъм и от какво им се доспива и ги прави апатични. Иначе, всяко семейство има различни разбирания по въпроса. За нашето семейство е много важно да имаме минимум 3 различни зеленчука на ден, като поне един от тях трябва да е зелен и един кръстоцветен. Картофите и ориза не ги броим – глутена и захарта са по-скоро рядкост.
- Какви продукти да избираме и към които да се придържаме в здравословното меню на децата, и важно ли е те да бъдат „био“?
За съжаление конвенционалното производство на храни не е насочено към здравето на хората. Като започнем от хормоните в месото и млякото, минем през хидрогенираните мазнини, представени като всякакви зеленчукови/растителни масла/олиа и се стигне до натриевия глутамат вкаран в почти всичко. А знаете ли, че производителите на храни използват над 50 различни наименования на захарта, за да я скрият от съдържанието? В това отношение човек може да е много по-спокоен избирайки да се храни с „био“ храни. Това, разбира се, не прави купуването само на „био“ храни задължително. Има обаче мерки, които е хубаво да се спазват, за да се намали риска от някои вреди. Например: Винаги да се белят плодовете и зеленчуците, да се избира риба от див улов, яйца, меса и млечни продукти от пасищни животни. Разбира се идеалният вариант е от баба на село, но нека е от нашата баба.
- Възпитава ли се вкуса към храната според вас, особено когато говорим за деца?
Разбира се. Децата свикват с това, което се предлага вкъщи. Това е храната, която ги подсеща за семейството, дома и мястото където се чувстват в безопасност. Докато растат могат да кривват от този начин на хранене, но после пак се връщат, защото това е най-близкото до тях. Мисълта ми е, че дори да не е много популярно сред съучениците да се ядат броколи, ако детето е свикнало с тях от малко и ги обича, в един момент ще преодолее мнението на другите и ще си яде броколите. Използвах примера с броколите, защото го изживях лично – от непрестанното им ядене, през това да са „ужас“ и сега отново са любима храна.
- Благодаря ви!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
