Представяме ви талантливите десетгодишни близнаци – Марина и Никола Кацарски, които със своите рисунки и лъчезарни усмивки правят светa ни по-добър и по-красив. Двамата вече имат получени много награди, а сред тях е и отличието в конкурса за детска рисунка на Pedagogika.bg на тема: „Пчелите – приятели на хората и Земята“.
- Здравейте, представете се с няколко думи – къде учите, какво обичате да правите най-много и какво ви кара да се усмихвате?
Марина: Здравейте! Аз се казвам Марина Кацарска. На 10 години съм и съм ученичка в пети клас на Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“- гр.Плевен. Най-много обичам да рисувам с акварел, да чета приказки и да се разхождам сред природата. Много неща ме карат да се усмихвам – изгряващото слънце, песента на птиците, красотата на природата, която ни заобикаля… шантавите смешки на моя брат…усмивката на мама.
Никола: Здравейте! Аз съм Никола Кацарски и също съм на 10 години. Ние сме близнаци. Ученик съм в пети клас на Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“- гр.Плевен. В малкото свободно време, което ми остава след училище най-много обичам да рисувам, да изработвам различни неща от природни материали и да тъка. Творчеството ми доставя огромно удоволствие и ме успокоява. Това, което ме кара да се усмихвам е моето семейство и добротата у хората.
- Освен, че сте лауреати на Международния онлайн конкурс „How To Make Peace On Earth 2021“, организиран от Училището по изкуства „Charumela“ – Бангладеш, вие получавате непрекъснато редица други отличия за прекрасните си рисунки! Как и кога се зароди тази любов към изкуството?
Марина: Любовта ми към рисуването се зароди още в детската градина. След дълги разходки сред природата по време, на които наблюдавахме различни животни и мама ни разказваше за тях, се прибирахме в къщи и ги рисувахме или изработвахме от пластелин. Помагахме си като гледахме различни илюстрации в детски книжки.
Никола: Да, така беше. И до ден днешен използваме всяка възможност за разходка „на зелено“, както обичаме да казваме. Прелестната ни природа, птичките, пчеличките и всякакви животинки; лятото; късната есен са моето вдъхновение да творя и създавам.
- Марина, ти спечели първо място в своята категория на националния конкурс за детска рисунка „Пчелите – приятели на хората и Земята“, а прекрасната рисунка на Никола ще бъде представена в годишен календар за 2022 г, посветен на кампанията „Спаси Земята – бъди промяната“! Какво ви вдъхнови да участвате в този конкурс в подкрепа на живота на пчелите?
Марина: Това, което ме вдъхнови да се включа в конкурса е темата „Пчелите – приятели на хората и Земята“. Чрез рисунката си аз исках да изразя своето отношение към проблема за опазване на пчелите и биологичното равновесие на нашата планета. Равновесие, което би било немислимо без съществуването на тези мънички и сладки, медоносни насекоми.
Никола: Аз реших да се включа в конкурса, защото искам повече хора да проумеят, че без пчелите светът не би бил това, което е днес – цветен, пъстър, уханен и красив. Темите свързани с екологията и опазването на животинските видове са моя слабост. Светът е едно райско място и не знам защо ние хората се опитваме да го унищожим. А уж сме най-съвършеният от всички видове на Земята…
- Какво вие знаете за пчелите и тяхното значение за живота на планетата?
Марина: Аз знам, че благодарение на пчелите се случва опрашването на растителните видове. Благодарение на техния неуморен труд ние хапваме вкусни и полезни плодове и зеленчуци. Медът, който те произвеждат е чист, натурален продукт с чудодейна сила. Без пчелите биха изчезнали хиляди видове и като цяло би било подложено на изпитание съществуването на цялата ни планета. Иска ми се ние хората да не сме така нехайни към нашия дом – Земята.
Никола: Пчелите са едни от малкото насекоми, които човекът е „опитомил“. Те живеят твърде кратко и работят денонощно, без прекъсване. Чел съм, че за напълването на един буркан мед, пчелите обхождат 10 милиона цвята, което е просто изумително! Подобно на нас хората, пчелите са социални същества и живеят в семейства. Без тези работливи и неуморни насекоми животът на цялата ни планета е немислим.
- Как се ражда идеята за една ваша рисунка? Рисувате по задание или по-скоро следвате потока на вашето въображение?
Марина: И двете. Когато рисувам за конкурс чета различни материали по зададената тема, разглеждам снимки. Така в съзнанието ми се раждат сюжети и картини, които опитвам да пресъздам по интересен и оригинален начин.
Никола: Аз към днешна дата не мога да рисувам на всякаква тема. Трябва това, което създавам да ме вълнува, да го усещам с душата и сърцето си. Любими са ми темите свързани с приятелство, традиции, екология, животински видове.
- Цветовете във вашите рисунки са великолепни. Как избирате какви цветове да включите в рисунките ви?
Марина: Изборът на цветове зависи от тематиката и това, което искам да внуша с творбата си. Например ако искам да предам с рисунката си усещане за близост и загриженост преобладаващо използвам топли цветове – нюанси на жълто, оранжево и червено. Като цяло рисунките ми са доста наситени, пъстри и цветни. Така възприемам аз света – прекрасен, цветен и пъстър и съм много щастлива, че чрез творбите си мога да изразявам себе си и да усмихвам и радвам хората.
Относно яркостта и наситеността на цветовете от изключително значение е и качеството на материалите за изобразително изкуство, които се използват. Тази година аз съм носител на Голямата награда в категория Изобразително изкуство, ВГ 1-4 кл. на Фондация „Димитър Бербатов“, проект Успелите деца на България, а също и носител на Голямата награда на Фондация „Шанс за децата и природата на България“, проект „Награди, стипендии и отличия 2021г.“. Освен, че тези отличия са огромна чест и признание за мен те ми осигуряват и стипендии, които ми дават възможност да си купувам качествени материали за изобразително изкуство с ярки и наситени пигменти.
Никола: И аз да се похваля, че заради своите призови отличия от национални и международни конкурси за изобразително изкуство съм горд член на Клуб 2020 Успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“ и стипендиант и носител на Голямата награда на Фондация „Шанс за децата и природата на България“, проект „Награди, стипендии и отличия 2021г.“
По отношение на цветовете е въпрос на вътрешно усещане; контраст на топли и студена гама и качествени материали за рисуване. Стремя се с творбите си да накарам хората да виждат света така прекрасен и цветен, както го виждам аз.
- За какво мечтаете най-силно и какво е за вас рисуването ?
Марина: Мечтая да изчезнат всички болести по света. Мечтая един ден като порасна да стана детска учителка и в заниманията ни и чрез своя пример да уча децата, че по-ценно от здравето, усмивката и добротата няма.
Рисуването за мен е едно непрестанно пътешествие между реалност и фантазия. То е моят начин да изразявам себе си и да правя света на хората по-красив и поне малко по-добър.
Никола: Рисуването и въобще творчеството за мен е нещо, без което не мога. То е с мен, когато съм весел и когато съм тъжен. То ми носи огромно удоволствие и удовлетворение. Пренася ме в друга реалност. То е моят начин да въздействам на хората.
Мечтая един ден да стана световноизвестен художник. Мечтая картините ми да носят усмивки, топлота, позитивизъм и щастие на хората. Мечтая чрез творчеството си да направя света едно по-красиво и по-добро място за живеене.
- Благодаря ви, пожелваме ви още много творчески успехи и вдъхновение!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
