Всяко семейство, общество, култура си имат свои правила. Правилата за деца отразяват ценностите, в които вярваме („Когато ти готвя и си сит, означава, че се грижа за теб и те обичам“) или опита, който сме придобили през годините („Не пипай запалена свещ с ръка – пари!“). Правилата за деца са предписани поведения, гарантиращи на спазващия ги, сигурност и приемане от семейството и обществото. Семействата имат свои вътрешни правила, които определят начина на живот и отношенията между партньори, родители, деца. Тези предписани поведения могат изцяло да припокриват обществените и културните правила, могат в някаква степен да се различават от тях или да са им в противоречие. Правилата на едно семейство могат да се различават от правилата на друго – някъде е задължително да благодариш за получената помощ с думи, другаде благодарността се изразява чрез даването на подарък или безмълвна прегръдка.
Правилата са „карта”
Правилата движат реда и определят отношенията между членовете на семейството и в обществото. В някои семейства се очаква от по-големите деца да помагат на родителите си в отглеждането на по-малките, в други за това се грижат бабите и дядовците, в трети родителите сами полагат грижи за собствените си деца с помощта на други възрастни или институции. Правилата се превръщат в карта за малкото дете как трябва да се държи в различни ситуации. Те дават отговор за това как хората общуват по между си и как е приемливо да се държим в различни ситуации. Спомняте ли си, когато бяхте малки, как искахте да излезете навън с най-новата и скъпа рокля и как ви гледаха останалите деца? Или когато бяхте в магазина миналата седмица с детето си и то започна да крещи и плаче неистово, защото отказахте да му купите шоколад и как останалите хора се извръщаха към вас? Правилното разчитане на правилата гарантира приемане и разбиране от околните. Непознаването или неумението за спазване на определено поведение има своите последици: да те обявят за чудак, да те избягват или да ти се присмеят. Подобни ситуации са трудни както за децата, така и за възрастните.
Правилата за деца и родителите
Една от важните задачи пред родителите е да могат да предадат на децата си уменията да разчитат и следват кодираното в правилата предписание за поведение. Обикновено това става още в първия ден от живота на всяко дете. Когато една майка или баща хранят детето си през два часа, а в последствие през три или четири, те го учат да спазва определен режим. Учат го още, че е важно да си сит, за да бъдеш здрав. Учат го, че дори и да си много гладен, понякога се налага да почакаш.
Възпитавайки детето си, родителите са изправени пред избор, по какъв начин да въведат правилата за деца в техният дом или поне тези на приемливото поведение, което искат да предадат. Избирайки либерален стил на родителстване, родителите дават избор на детето само да отговаря за последиците от своето поведение. Подкрепяйки категоричността на авторитарния родителски стил, родителите поставят ясна граница между поколенията: на възрастния и на детето.
Проведено през седемдесетте години на двадесети век лонгитюдно изследване (дългосрочно проучване) в САЩ и Великобритания показва, че родителският стил е ключов фактор за постигане на академичен и професионален успех при децата в зрялата им възраст. В изследването са участвали над сто семейства, като стилът на родителстване е дефиниран в рамките авторитетен или гъвкав между авторитарен и либерален. Успехите на децата са проследявани в продължение на десетилетия. Установява се, че децата, чиито родители са били по-категорични в процеса на възпитание в ранна детска възраст, са по-успешни в по-късни години, за разлика от деца, чиито родители са разчитали във възпитанието на изборите на детето да определят какво е важно за тях още от най-ранна възраст.
Съвременните родители често се колебаят какъв стил родителстване да изберат в процеса на възпитание. Понякога категоричното поставяне на забрани и ограничения карат родителите да се чувстват виновни или лоши. Малките деца обичат и знаят, че са обичани от мама и татко. Отношението им към родителите, не се променя, ако се случи да бъдат наказани или ограничени в някое свое поведение. Едва по-големите деца, в тийнейджърските години, имат нужда от по-либерално поведение от страна на родителите. Предоговарянето на правила в тази възраст става решаващо, за да може детското самочувствие и самостоятелност да бъдат подкрепени и поощрени. Така че, за разлика от малките деца, които имат нужда от малко на брой, но ясни и прости правила, тийнейджърите се нуждаят от правила, които могат да отразят, че те порастват. По-голямото дете може да закъснее понякога, да остане у приятел да спи или да избере да пропусне вечеря. Отказът на родителите в този момент да отчетат, че детето пораства, възпрепятства израстването, развитието на компетентност и поемането на лична отговорност.
Правилата и детето
Спазването на правила дава сигурност за детето, защото прави светът му предвидим. Има неща, които то задължително трябва да следва – да не бърка в устата на уличното куче, да бъде облечено с яке, когато навън вали сняг, да се държи за парапет, когато се качва по стълби. Чрез подобни простички предписания малкото дете се ориентира лесно кое е добре за него или в коя ситуация е заплашено. За разлика от нас – възрастните, малките деца използват ограничен брой понятия, не могат да разбират сложните причинно-следствен връзки и трудно биха могли да си представят какво значи да проявят разбиране към чужда гледна точка. Малкото дете не може да разбере какво означават понятия като „електричество”, „напрежение” и „проводимост”, но знае, че да пипа в контакта е забранено и усеща, че неговите родители са уплашени от всеки негов опит да наруши това правило.
През 1958 година американския психолог Лоурънс Колбърг въвежда понятието „стадий в моралното развитие“, чрез което представя умението за решаване на сложни морални дилеми като процес, който се развива с придобиването на жизнен опит. Той забелязва, че малките деца, а и някои възрастни, се опират на стриктно спазване на правила, с цел избягване на наказания или за задоволяване на някоя своя належаща нужда. В изследванията си Колбърг успява да докаже, че малките деца мислят егоцентрично. Те имат само своята гледна точка за света. А светът им се измерва първо с ръцете и тялото на мама и татко, леглото, а в последствие се разширява до рамките на дома, в който растат, до детската площадка, на която играят или до училище. Да се опират на ясни правила означава за децата да могат да изследват и разширяват спокойно света, в който живеят.
Децата нямат нужда от много обяснения защо едно правило съществува. Те вярват на родителите си, че каквито и ограничения да им въведат, това е за тяхно добро…, или поне до тийнейджърските години. В юношеството за първи път се появява способността за съчувствие, състрадание и уменията да се поставиш на мястото на някой друг или да възприемеш различна от своята гледна точка. Едва тогава порасналото дете има нужда да разбира какви нужди, ценности или опит отразяват правилата и има потребност да опита да въведе нови правила или нов смисъл в тях. Независимо от оспорването на правилата, в които родителите ги възпитават, тийнейджърите все още имат нужда от тях, като защита и ограничение от поемането на свръхрискови избори. Пример за това е съгласието на родителите на тийнейджъри да предоговорят въведения вечерен час, но да не се отказват от изискването детето да се обади предварително и да поиска разрешение за това или да съобщи с кого, къде и до колко часа ще отсъства от вкъщи. И въпреки че повечето тийнейджъри недоволстват и привидно се съпротивляват, са склонни да се съобразят и да зачетат чувствата на тревога и загриженост на родителите си. Родителите от своя страна не отменят правилото, а гъвкаво отговарят както на нуждата си да предпазят детето от една страна, така и да му дадат възможност за известна самостоятелност.
Когато правилата за деца на мама не са като тези на татко
Често се случва в семействата двамата родители да имат разминавания в „картите” си за това кое е редно и кое не, особено тогава когато е свързано с отглеждането и възпитаването на деца. Възможно е единият родител да вярва, че за да порасне здраво, малкото дете се нуждае от много топли дрехи, а другият родител да е убеден, че за детето е полезно да излиза по-леко облечено в студените и ветровити дни. Подобни ситуации са болезнени и объркващи, защото те поставят детето пред избор на лоялност от типа „кой обичам повече – мама или татко?”. Ако различията в правилата, идващи от двамата родители станат прекалено много, настъпва хаос, в който детето започва само да определя кои поведения кога и как да проявява. Все едно детето става родител само на себе си, за да не се налага да избира между възрастните, които обича. Липсата на ясни и еднопосочни правила често водят детето до поемане на отговорност за действия, за които то все не е готово и са рискови за развитието му.
Някои препоръки за родители:
– Малките имат нужда от това правилата за деца да са ясни и прости и да им гарантират сигурност и защита
– Въвеждайте и отстоявайте правилата, които смятате, че защитават най-добре интереса на детето ви без страх, защото детето ви обича и разчита на вас като най-надеждния и сигурен източник на закрила
– Тийнейджърите имат нужда правилата в семейството да отразяват тяхното порастване и повишаване на уменията им за самостоятелност
– Тийнейджърите, въпреки че са по-големи, все още са деца и имат нужда от закрила и сигурност, идваща от техните родители
– Опитайте се да съгласувате правилата помежду си с партньора си, вместо да ги оспорвате и отменяте пред детето. Децата могат да преживеят кавгите между родителите, когато виждат, че те в последствие намират начин да се сдобрят, но не могат да се справят с противоречиви послания и правила
– Добрият стил на родителстване е гъвкавият, който отчита нуждите и възможностите на детето
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.