“Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.” С този цитат от Пипи Дългото Чорапче може да започне и да приключи представянето на Валерия Рачева… Защото точно това, тя се старае да прави непрекъснато в работата си – да търси причини и да намира решения.
Валерия Рачева е детски психолог по професия, с над 10 години опит в работата с деца и подрастващи с особености в развитието и поведението. Има бакалавърска степен по Психология и магистърска степен по Детско-Юношеска и Училишна Психология, и двете към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Преминала е редица допълнителни обучения и семинари. Съосновател на „Шарено детство“, Център за психологическо консултиране и ранно детско развитие.
Нейният интерес към хранителната терапия започна в следствие на много истории и заявки от страна на родители на деца, които проявяват капризи при хранене. В търсене на правилния подход попада на SOS Approach to Feeding и решива да започне да се сертифицира към тяхната програма.
- Здравейте, можете ли да ни разкажете малко повече за проекта „С дете на масата“ и как се роди идеята за него?
Здравейте! Разбира се. Работата ми на детски психолог ме среща с много семейства. В последните години зачестиха заявките за деца, които са изключително придирчиви при хранене. Това ме накара да почна да търся различни подходи за работа с тях. Оказа се, че няма универсално решение и проблема има много страни. Започнах сериозно търсене на методи и стратегии и така намерих и програмата SOS Approach to feeding. Благодарение на компромиси и доверие от тяхна страна, успяха да ме включат в онлайн формата им и лека полека започнах да навлизам в хранителната терапия. Предстои ми да стана сертифициран консултант през Септември.
За мен храненето не е просто задоволяване на глада. То е процес, социален акт, изграждане на връзка. Забелязвам, че все повече семейства гледат на храненето като на предизвикателство и проблем, очакват то да се случи естествено, но това не винаги е възможно. „С дете на масата“ отразява желанието ми да популяризирам важността на проблема, до достигна до повече семейства и заедно да създадем култура на хранене.
- В свят на изобилие от различни хранителни продукти, защо ни е толкова трудно да изберем и следваме добър хранителен режим за нас и децата ни? И какво означава всъщност „добър хранителен“ режим?
Изобилието има своите плюсове и не малко минуси. Храненето не се приключва с избор на няколко храни. То е процес, в който участват всичките ни сетива. От гледна точка на програмата, която следвам добър хранителен режим означава да има добър график, разнообразно меню, комуникация и личен пример. Балансираното меню е от изключително значение, важно е да се приема от всичко, но в умерени количества. Когато има проблем, най-важното е да се види на какво се дължи и как може да се преодолее, за да се върне обратно детето и семейството към нормален начин на хранене.
- Какви са най-честите грешки, които родителите допускат при храненето на децата си?
В практика си не обичам да класифицирам нещо като грешка. Всеки родител се старае да следва своите принципи и е най-добрият родител за своето дете. Има моменти, които се пропускат в очакване определен етап да се случи от само себе си, друг път на децата се дава прекалена свобода. Но изключително често чувам, че семейството не се храни заедно по една или друга причина. Именно през личния пример, който даваме на децата си, те успяват напълно естествено да се научат на ежедневните неща. Ако вземем една семейна вечеря – представяме си, че масата е сложена всички са седнали и какво вижда детето? Как мама и тати опитват различни храни, как мама и тати ползват прибори, пият от чаша, използват салфетка, при нужда. А сега си представете какво вижда детето, когато яде преди родителите си или просто отделно – мама или тати срещу него с купичка и лъжица и му дават храната в устата, забърсват го при нужда. Двете ситуации дават напълно различно послание на детето. При втората е много трудно да говорим за естествен процес и изгражда на връзка с храната. Тогава детето вижда, че храната е начин за привличане на вниманието на мама или тати само за него, време, когато от детето не се изисква нищо. То не вижда, че родителите му хапват и опитват различни храни и много трудно ще се реши то самото да пробва нещо различно.
Играчките и екраните също водят до подобни проблеми, тъй като тогава детето не мисли за това, което прави и се случва около него, то просто пасивно поема нещо, докато мозъкът му обработва детското или песничката. Когато порастват бебета, родителите много често са под голям стрес, тъй като всеки месец биват мерени и теглени. Това води до очакване, че бебето трябва да поглъща нещата, които му се предлагат и се търсят начини това да се случи, а не да се види причината, защо не се случва.
Храненето на сила също води до много лоши последици при изграждане на връзка с храната. Мисля, че на повечето от нас има един или два вида храна, които не могат да понасят, защото са били насилвани да я ядат. Аз лично до ден днешен не мога да ям зелен фасул, дори не искам да го погледна.
Информацията и разнообразието са хубаво нещо, но е важно да сме критични към тях и да подхождаме разумно.
- Какво означава „проблемно хранене“ при дете и какво може да направи един родител, за да създаде добри хранителни навици на своето дете? На каква възраст това, може да се случи?
Проблемно хранене може да се говори дори за деца под годинка. Тогава този процес е в зародиш и най-леко може да се подпомогне. В тази ранна възраст, обаче се обръща и най-малко внимание.
Проблемното хранене може да се дължи на сензорен, орално-моторен или поведенчески фактор. При някои деца е възможна и комбинация.
Навик се създава с постоянство и личен пример. Храненето не трябва да е просто нахранване, а да е акт, който извършваме заедно. Децата се учат през личния пример и преживяването. Най-лесно е да се храним заедно и да дадем свобода на децата да се хранят сами, независимо как. Изборът, обаче, трябва да е ограничен. Важно е да се следва правилото, че родителят е този, който решава къде и какво ще се яде, а детето решава кое от предложеното и колко да хапне.
- Какво бихте посъветвали родителите, за какво да внимават и на какво е добре да обръщат внимание?
Много е важно да следват детето. Да му предлагат различни сензорни стимули и свобода на действията (в рамките на разумното, разбира се), още преди да поднесат храна, различна от кърма или бебешкото мляко. Връзката с храната започва преди самия процес на хранене. Също така нека бъдат постоянни и последователни, както и да се стараят да дават личен пример. Може да се уморите да го чувате, но храненето заедно на маса е много важно и ключово. Независимо дали мама е на диета или тате се прибира по-късно, изключително важно е да намерите това време през деня. Не е задължително да е вечеря, но е много важно да се случва ежедневно.
И най-важното – останете спокойни, каквото и да се случва, детето има нужда от вашата стабилност, когато то не е. Не го следвайте в хаоса му.
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
