Светослав Томов е писател, сценарист на едни от най-популярните български сериали (Откраднат живот, Забранена любов, Дървото на живота и др), приключенец, баща и разказвач на шарени истории. Срещата ни с него е свързана със „Седмица на бащата“, която е обявена през втората седмица на м. Ноември като инициатива на националната кампания за бащина грижа „Да бъдеш баща“. Тя подкрепя под различни форми мъжете да бъдат грижовни, отговорни и неагресивни родители в името на по-добри семейни отношения и успешното развитие на техните деца. Заедно с актрисата Здрава Каменова се грижи за 4 деца, а семейството за тях е приказка без край.
- Ако трябва да представиш себе си като баща с три думи, кои са те?
На първо място – приключенец. Думата, която ме характеризира като баща, е именно приключение. Освен това съм разбиращ, подкрепящ, но когато трябва и строг. Май станаха повече от три думи, но в най-общ план съм точно това.
- Някои психолози казват, че има 4 вида бащи – свръхуспешни, бомби със закъснител, липсващи и състрадателни/внимателни. Ти от кой вид си?
Като баща ми се иска да бъда от първия вид, но честно казано не мисля, че се вписвам само в една от категориите. Може би по-скоро имам от всичките по-малко, а от някои – повече. Най-важно за мен е пълноценното време с децата. Затова се опитвам винаги, когато мога да им обръщам внимание и да правим интересни и забавни неща заедно. Понякога обаче в динамичното и забързано време, в което живеем, нямам достатъчно време за тях, което не ми харесва. Но пък се стремя да поддържам баланса и вярвам, че засега успявам.
- Ти и Здрава сте обединили родителските си сили и заедно се грижите за общо 4 деца. Представи ни ги накратко?
Най-малката в нашето семейство е Вая, на 9 години. След нея е Лазар – на 11 години. А най-големите са Калоян 1 – на 14 години и Калоян 2 – на 16 години. Освен това имаме куче (женско, което е зачислено на мен) и котарак – фен на Здрава, а сега обмисляме да си вземем и гекон – малко около 20-25 см гущерче, за да допълним семейството с още един член. Семейната конфигурация при нас е променлива, защото всъщност ние сме с 4 деца, но 2 от тях са мои, а другите 2 на Здрава. Те често са при своите други родители, така че ту сме 4-ма, ту – 6-ма. Не ни е скучно със сигурност.
- Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е….“?
Приключение, но и отговорност. А отговорността за мен е в това бащата да бъде пример, закрила и подкрепа. И ако майката е любов, то бащата е сигурност.
- Кои са любимите неща, които правиш с децата, когато сте заедно?
Сред най-любимите ни неща са приключенията. Обичаме да правим планински преходи, както и да откриваме и пътуваме на нови места. Това ни е като общо хоби. Затова и винаги когато сме заедно, и имаме време, посещаваме нови и интересни локации. А, когато времето навън не го позволява или нямаме възможност да пътуваме, гледаме вкъщи заедно интересни филми или играем на игри. Пандемията ни даде възможност за повече време заедно, което прекарвахме в игри, четене на книги и гледане на филми. По време на първия локдаун, когато ни се искаше да направим още нещо различно, една вечер реших да разчертая на пода в хола играта дама. И това беше едно от най-големите забавления за цялото семейство, а и по този начин си направихме и една чудесна тренировка.
- Как синхронизирате интересите и желанията на всяко едно дете имайки предвид разликата във възрастта и половете им?
Да, всяко от децата е различно и въпреки това, особено момчетата успяват много добре да съчетават заниманията си. Много често включват и Вая в тях. Обгрижват я, а когато все пак решат да играят сами по мъжки, тогава ние със Здрава компенсираме с внимание към нея.
- А когато си сам с децата? Едни от най-забавните видеа в интернет са с бащи, оставени да се грижат или играят с децата си? Какво правите, за което Здрава и не предполага?
Да не ни чуе Здрава, но когато нея я няма скришом си хапваме някакви вкусни, макар и не толкова здравословни неща. За които често разбира след това, но пък на нас ни е много хубаво да знаем, че участваме в някаква обща „конспирация“.
- Коя е най-смешната случка с децата?
Страшно много са смешните истории, но веднага ми хрумва една история с нашето куче Рита, което прибрахме от улицата. Една вечер на Вая й се клатеше зъбче. След много мъки да го извади, накрая успя. И всички ние бяхме много щастливи, викове „ура“, „браво“. В този момент тя си изтърва зъба и кучето минавайки го изяде. И както всички бяхме щастливи и екзалтирани, рязко ни се наложи да преминем на друга вълна и да утешаваме Вая за загубения в корема на Рита зъб.
- А имате ли си някакъв ритуал с децата?
Не бих казал, че имаме някакъв конкретен ритуал, особено имайки предвид, че често сме в различна конфигурация у дома. Но веднага се сещам, че когато е хубаво времето, доста често с момчетата играем мач в парка. Аз си нося винаги в колата футболна топка. И след като ги взема от училище, минаваме през парка, хвърляме якетата за греди на футболната ни врата и започваме да ритаме. Много любимо ни е също, когато сме всички заедно някъде на море или на вилата, да си организираме семейни игри – тип игри на волята. Разпределяме се в два отбора и включваме най-различни игри – математически задачи за смятане, за бързина, целене с джапанки за точност, редене на пъзели и още много други препятствия, повечето от които въобще не са леки.
- Освен забавните моменти заедно, какъв е най-важният урок, който искаш твоите деца да научат и прилагат в живота?
Няколко са уроците, които бих искал да предам на децата. На първо място да вярват в себе си и никога да не спират да мечтаят. Да бъдат свободни в мечтите си и да бъдат хора, които следват своя път към лично щастие. А за нас като родители е най-важното да ги научим да търсят своето щастие. Без да следват нечия мечта или амбиция. Разбира се покрай това и да бъдат добри и отговорни хора.
- Кой е твоят личен пример, който ти имаш пред себе си и ти дава сили да бъдеш бащата, който си днес?
Сега като се замисля, в случаите когато съм говорил за моето семейство, като че ли не съм споменавал много моя баща. А всъщност той е моят личен пример. И колкото повече напредват годините, толкова повече осъзнавам колко много съм научил от него и колко много приличам на него в ролята си на баща. А най-ценното, което той ми е предал е това, че е бил винаги насреща. Усещал съм сигурност и подкрепа от негова страна. Никога не ме е спирал за неща, които съм искал да направя и да постигна в живота си. Независимо дали изборите ми са изглеждали много хаотични и разнопосочни, той винаги ме е оставял да се развивам и да следвам мечтите си. Именно това искам и аз да оставя на децата. Да им дам сигурност, но и в същото време да усещат свобода да бъдат себе си и да следват личния си път.
- Какво мислиш за твърдения от рода „Мъжете не плачат“?
Според мен всяка емоция е добре да бъде изразявана, вместо да я задържаме в себе си и да се натрупва. Смятам, че в живота на всеки му се е случвало да пусне по някоя сълза. И това не е задължително лошо или показване на слабост. Даже напротив.
- Мислиш ли, че жената може да заеме ролята на мъжа, защото това често се случва в днешния ни свят – жената да бъде и в двете роли?
За съжаление в света, в който живеем, много майки са в тази ситуация, но аз смятам, че това не е добър модел. Присъствието на бащата носи сигурност в една семейна среда. Най-малкото двама са нужни и за да си разменят ролите от време на време. Например ние у дома често жонглираме в ролите на доброто и лошото ченге. По-често Здрава е по-строгата, но пък аз винаги съм наличен, когато нещата трябва да бъдат поставени категорично на мястото си.
- Каква е най-голямата суперсила на един баща?
Суперсилата на бащата е, че може да бъде приятел на децата. И вярвам, че всеки от нас, който може да запази и се грижи за детето в себе си, може да общува с по-голяма лекота с децата и да бъде доста често на един акъл с тях и в комуникацията, и в игрите. А бащите обикновено сме за това.
- Освен сценарист на един от най-популярните тв български сериали си учител по творческо писане на деца. На какво най-много би искал да научиш децата?
Децата за разлика от възрастните са по-естествени. Супер непринудени. Реагират много често първосигнално с това, което усещат, чувстват и искат да изразят. Общуването с тях е истинско удоволствие и аз самият се уча от тях. Те ми дават енергия и непринуденост, които ме зареждат много. Моята цел е да им помогна да развият въображението и креативността си, защото вярвам, че това ще им бъде от полза независимо от сферата, която изберат за своето развитие – било лекар, инженер, търговец или артист. Другото важно за мен умение, което искам да развият те, е да бъдат смели без притеснения да се изразяват. Да могат да се предизвикват независимо от това дали и колко е трудно. Да не се притесняват да експериментират с текста. Да бъдат свободни да дават предложения на базата на тяхната лична идея. Приветствам всеки личен импулс, за да стават по-добри и още по-уверени. Много важно е да могат да презентират своя текст. Защото и най-добрата идея и творба, ако е прочетена без емоция и увереност, тя губи силата и колоритността си. Затова ние заедно се учим освен да пишем смислени и красиви истории, да можем да ги презентираме силно!
- Има ли техника, с която се разпалва детското въображение и помага на детето да отключи своя творчески потенциал?
Всяко дете има въображение. Важното е да се намери правилният подход към конкретното дете, за да може да превключи на своята честота и да изрази потенциала си. Разбира се има различни техники, които се използват и правим заедно. Например давам им рамка на история – профил на герои, ситуации, върху които да стъпят и да надграждат със свой разказ, с предложение за история и идея. Ето едно поле за изява, в което могат да дадат израз на своето въображение.
- Ако трябва сега да дадеш име на твоята семейна история – как би звучало името на филма или заглавието на вашата семейна книга?
Приказка без край
- Какво би пожелал на децата?
Да вярват в себе си и да вървят след мечтите си, защото този свят, в който живеем има нужда именно от мечтатели.
Мария Савова
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
