Представяме ви продължение на интервюто „Щастието е в споделянето“ с Димитрина Проданова, детски психолог.
Димитрина Проданова има две магистратури по: Клинична и консултативна психология и Социална и политическа психология. Работила е в системата на Закрила на детето, като психолог на различни детски градини-в частния и държавния сектор, била е в Съвета по осиновяванията, работи като съдебен експерт към Съда по наказателни и дела за родителски права, а от 10 години има частна практика като детски психотерапевт. Автор е на книгите „Пътувани сънища – Тибет, Индия, Непал”, „Превод от детски-Как да спасим децата от възрастните и обратно” и „Превод от детски за напреднали“, като последните две са книги – наръчници, с изцяло практическа насоченост и споделени реални случаи от нейната практика /книгите могат да бъдат поръчани чрез сайта й www.detski-psiholog.com
- Как да помогнем на децата в училищна възраст да преодолеят раздялата с техните приятели и съученици и да не прекарват цялото си време на компютъра?
Вземете си куче! В най-новата ми книга „Превод от детски за напреднали”, която е изцяло практическа с хиляди случаи от практиката ми като детски психолог, имам една прекрасна глава: „Защо им е на децата домашен любимец”. Препоръчвам я на всеки родител, който се чуди как да развесели тъжното си дете, как да прогони усещането му за самота, да го освободи от депресивността и тревожността му, да го поощри да тича повече навън, а не във виртуалното пространство, както и да култивира в него качества като: отговорност, съпричастност и емпатия.
Научете детето си да обича книгите: „Как детето да заобича книгите и четенето” /и това е интересна глава в книгата/, това умение и отношение към книгите и четенето е безценен дар – антидепресант, който можем да дадем за цял живот на децата ни.
- Какво можем да направим, за да им помогнем да останат фокусирани и мотивирани в учебния процес, въпреки факта, че училищата към момента остават затворени?
Това си е въпрос най-вече към техните учители. Учителят и неговата личност, а не желязната дисциплина са решаващи за мотивацията за постижение в училище или липсата на такава при децата ни. Така че, харизматичният учител, който обича работата си, обича децата, има най-голям шанс да ги накара да горят в процеса на ученето. Всеки от нас е имал в живота си поне един такъв учител-будител. Овен това, децата на нашето време са по-различни от предишните поколения деца. Днес те са прагматични и тяхната мотивация е пряко обвързана с това доколко това, което учат може да им е полезно, но не в някакво необозримо бъдеще, а точно днес, утре, този месец. Не върви да кажем на един 10-годишен: „Учи, за да не ровиш по кофите и за да станеш велик учен”. Дори, ако все пак се изкушим в далечната перспектива, по-мотивиращо би било това, което един 9-годишен заявяваше в кабинета ми: „Искам да стана президент, за да се возя в самолета винаги в първа класа. Не съм се возил, но сигурно ще е много удобно.”. ОК. Сега е моментът. Сядаме и учим сега…За сега. Е, добре, може и за първа класа в самолета на Катарските аеролинии. И това си е начало.
- Може би сега е най-трудно за децата в тийнейджърска възраст, защото изолацията за един млад човек е особено тежка и много често води до депресия и самоубийствени мисли! Как да им помогнем да се адаптират по-лесно към ситуацията и да останат позитивни?
Като сме около тях, но без да им се натрапваме и ги оставяме повече да си общуват с връстниците си, защото именно те, а не ние-техните родители, колкото и да не ни се иска да е така, са тяхната най-значима референтна група и също така да им създадем условия за много, много спорт и физическа активност, както и да не им позволяваме да саботират изгражданите с години стереотипи за: сън, активност, учене, хранене. Един тийнейджър в тази ситуация, може да е изкушен да спи до 12ч. на обед, да заспива в 3 през нощта с оправданието: „Всички мои приятели го правят”. Не би трябвало да се подхлъзваме по това, а да продължим да бъде родители и да очертаваме някакви здравословни граници, дори за подрастващите ни деца..
- Какъв съвет можем да дадем на родителите, за да запазят собственото си емоционално равновесие?
Почти всичко, което споделих за нашите деца, е работещо и за нас, възрастните. Много е важно да се информираме от сигурни източници за актуалната ситуация, като не предозираме с новини, хипотези, конспиративни теории и свободни интерпретации, вилнеещи из Мрежата и чрез медиите, както и да се опитаме максимално, доколкото ситуацията ни позволява, да съхраним собствената си рутина.
Според едно психологическо Ръководство от м. 04. 2020 г.-„Живот с притеснение и тревожност в условията на глобална несигурност” от Dr Mattew Whalley и Dr Hardeep Kaur : С оглед на сегашната ситуация, много от рутината и обичайните ни дейности ще се променят. Нормално е това да наруши ритъма ни да открием, че нещата, с които сме поддържали благосъстоянието си досега, са станали по трудни за правене. Независимо дали работите вкъщи или сте под някаква форма на физическа изолация, ще е полезно да си изработите ежедневен общ план с баланс между следните дейности, който да ви дава следното:
- Занимания, с които да се захванете просто за развлечение
- Усещане за удовлетвореност
- Близост и свързаност с другите
Реално, това е формулата на благополучието, независимо в или извън изолация. Повечето от нас сме склонни, когато сме в стрес, да забравяме за нещата, които ни доставят удоволствие, а именно те са тези, които най-ефективно гонят тревожността и безспокойството. Авторите на Ръководството дават елементарни идеи в тази насока, а именно: „да прочетете добра книга, да гледате забавно предаване, да пеете или танцувате любимите си песни, да релаксирате в банята или да хапнете от любимите си храни.” и др.
Усещането за удовлетвореност може да ни даде всяка активност, която ни дава усещане, че сме постигнали нещо, като напр. домакинска, градинска работа, служебна задача, изпълнение на тренировъчен план, изпробване на нова рецепта или нещо от „личната администрация”, като подаване на данъчна декларация.
А колкото до близостта и свързаността ни с другите, има варианти и за това като се използват социалните мрежи, видеочатове с групово гледане на филми, обсъждане на книги и др.
- Възможно ли е домашната изолация да доведе до семеен разрив и какво бихте посъветвали читателите ни, за да се справят с риска от това?
Към настоящия момент в семейните интеракции е налице голяма емоционална наситеност – твърде челен сблъсък с всички членове от най-близкото обкръжение. Откога не ни се е случвало да бъдем денонощно заедно?! Всъщност, въпросът е – кога?! А вече това се случва втори месец!
И рискът от конфликтни ситуации е голям именно защото някой твърде близо навлиза в интимното ти пространство и този някой, припознат от теб дори като особено мил и любим, може да провокира в теб такъв вътрешен бунт, че чак да се изнервиш и от шума на миглите му. Така че, колкото и да се обичаме, чисто здравословно за психиката ни е да можем и да си осигурим пространство, в което да можем да останем насаме със себе си, да чуем собствените ни мисли.
Ще има много хора, които след тази изолация ще си тръгнат един от друг, точно заради това, но и заради факта, че когато човек изживява нещо много критично, обикновено му изкристализират най-ясно кои са най-значимите хора за него и кои са тези навици и взаимоотношения, които затлачват ежедневието му и от които трябва да се освободи. Аз, самата многократно в живота си съм срещала хора, с които като съм комуникирала, усещането ми било толкова вяло и празно, сякаш дъвча дъвка и честно си признавам-бягала съм и бягам презглава от такива взаимоотношения, по възможност на мига. Имам една много любима мисъл по този повод на великия персийски поет Омар Хаям:
За да изживееш мъдро живота си, да знаеш трябва много,
но за начало две важни правила помни:
по-добре гладувай, но какво да е не яж
и по-добре сам бъди, отколкото с когото ти попадне.
Но има и вероятност в тази кризисна ситуация, да открием нови значими за нас хора или просто стари, позабравени. А ако с партньорът си съумеем да излезем заедно и от това, шансът да се заобичаме още повече, е огромен, защото за пореден път ще осъзнаем, че няма нищо по-важно от семейството и от любовта във всичките й измерения.
Благодаря ви, че имахте търпението да изчетете това дълго мое интервю. Такава съм аз, пълна с идеи, които обичам да споделям, за да съм полезна. Затова станах психолог. Затова и пиша книги.
Бъдете здрави и се обичайте!
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.