Лилия София Попганчева е групов аналитик и умствен треньор (mental coach). Лилия е обучена в психодрама метод (НБУ), групова анализа (Виенски университет „Зигмунд Фройд“), метода Soul Detective Work (енергийна психотерапия), mental game coaching (спортна психология, Peak Performance Sports), рейки, дихателни и медитативни техники. Лилия има практика за семейна и индивидуална терапия, специализира работа с деца и семинари за родители в Образователен комплекс „Светлина“ и е ко-водещ на семинара „План да бъда“ на Фондация „Мога сам“.
Причините, които предизвикват стрес при децата могат да бъдат толкова универсални, колкото естествените етапи на развитие на едно дете. Причина за стрес може да бъде раздяла с родителите или слушането на новини и гледането на реклами или социални мрежи. Понякога нивото на стрес се покачва до нива, с които децата трудно се справят и съответно родителите следва да внимават за проява на определени признаци и да ги адресират навреме, за да можете детето да расте спокойно и уверено.
Най-честите сигнали за повишен стрес, на които е нужно да обърнете специално внимание, са свързани с промяната в навиците за сън или хранене, бързата смяна на емоциите, увеличаването на моментите, в които едно дете плаче или изпада в истерия и тяхната продължителност, появата на кошмари, физическото неразположение като болки в стомаха или главоболие, дъвченето на молив, пръст или смученето на палец. Тези симптоми не винаги показват стрес – те могат да бъдат свързани с нерегулирано от родителите поведение или нови навици, но ако симптомите на детето се влошават, могат да бъдат знак за нещо повече от нормално стечение на развитието.
Какви са причините за стрес при малките деца?
По правило всяка промяна за едно малко дете се равнява на стрес – независимо дали промяната е положителна или отрицателна. Дали става въпрос за положителна промяна в семейните динамики като нова работа на родителя, която променя неговия график, нов член в семейството, или отрицателна – като раздяла на родителите или загуба на близък. За малките деца промените предизвикват еднакво усещане за стрес и тревожност.
За тях най-честата причина за стрес е свързана с раздяла на родителите. Особено при работещи родители и нуждата от въвеждане на нови хора, които се грижат за тях. Тази периодичност на раздяла с най-близките, понякога се приема по-трудно от децата, което води до чести промени в настроението им и по-високи нива на стрес.
Самият процеса на приучаване да се използва гърне, а не памперс макар да е естествен, може да доведе също до стрес и трябва да бъде съобразен с чувствителността на детето, като се намери най-правилния подход спрямо конкретното дете.
Ако графикът на детето е пълен със занимания за деня и бързо се преминава от една активност към друга, примерно от спорт към изкуство, хранене и после друг спорт, тази динамика също може да бъде повод за превъзбуда, защото се пренебрегва естествения биоритъм на детето и това внася напрежение в ежедневието му.
Друг основен източник на стрес при децата, който може да остане скрит, е слушането на вечерната емисия, която често ни съобщава за неочаквани световни събития като природни бедствия или други катаклизми и беди от целия свят, които влизат като новини в личното пространство на детето и в неговия дом.
Какво можем да направим като родители?
- Важно е родителите преди всичко да запазят спокойствие, особено когато детето е в ситуация на стрес, за да може да усеща рамката, която родителите удържат между безопасното семейно лично пространство и външния неконтролируем свят. Независимо каква е промяната, добре е да продължим да се придържаме към графика и ежедневната грижа на детето, защото точно този тип предсказуемост на действията, ще му помогне в моменти на промени, да се чувства спокойно. Необходимо е да съблюдаваме рутината за почивка и сън, защото това е изключително важно за малките деца, заедно със здравословното хранене и ежедневна активност.
- Ако сме въвели повече от една новост в живота на детето е добре да премахнем едната и да въвеждаме промените последователно. Да даваме време за почивка и да правим паузи между активностите. Когато въвеждаме ново занимание – спорт или друга активност, следва да подготвим детето предварително като му обясним и разкажем, какво ще направим. Така създаваме дистанция и време за вътрешна подготовка, да осмисли какво предстои и затова е нужно да планираме предварително, особено ако става въпрос за нови за детето дейности или промени в ежедневието. Важно умение, на което да учим децата е да си дават време, в което просто да дишат и да наблюдават себе си и света около тях.
- Добре е да внимаваме колко реклами гледа детето, защото това увеличава желанието му да притежава, а това желание е правопропорционално и на усещането, колко много неща няма и съответно това поражда напрежение, понякога дори агресия в децата, а в по-големите и депресивни състояния.
- Това, което успокоява децата най-много е физическият контакт. Прегръщайте, правете си масажи, галете и милвайте, защото именно това помага на детето да бъде по-адаптивно и по-устойчиво на стреса (независимо дали той е с положителен или отрицателен заряд), повишава неговата увереност и умението му за саморегулация.
- От основно значение е да признаем чувствата на детето, да ги назовем, за да може то да се почувства разбрано. Добре е да говорим честно, открито и спокойно за новостите, като така подготвяме детето за това какво следва и нормализираме усещането му за безопасност и грижа.
Когато детето е по-голямо и не иска да сподели с нас, а виждаме, че нещо се случва, трябва да помним, че децата трудно могат сами да назоват чувствата си и имат нужда да бъдат насочвани от нас. На помощ идват така наречените затворени въпроси, на които детето може да отговори с „да“ и „не“. Това са лесни въпроси, с които обаче ние му показваме, че наистина ни интересува и сме загрижени, а не просто задаваме дежурни въпроси. Старайте се да се въздържате също прибързано да успокоявате детето, защото реално тези успокоения го карат да се чувства неразбрано и омаловажено.
Децата на родители с проблемни партньорски връзки, често се опитват да бъдат незабележими, да се нагаждат към ситуацията, за да не създават допълнителни проблеми и да не натоварват излишно възрастните. В такава ситуация е важно да бъдете много внимателни, защото тези деца в последствие изпитват затруднение да разберат, от какво самите те имат нужда и искат, защото са твърде заети с това да разчитат ситуацията извън тях и да се нагаждат спрямо нея, за да има по-малко конфликти.
Ако си създадем навика да отделяме време за смислени разговори, за занимания заедно и споделяне, т.е. време, в което даваме пространство да общуваме с детето, то ще бъде спокойно и ще изградим стабилна връзка помежду си и доверие. Децата изключително точно усещат кое е приоритет за нас и те знаят кога им даваме искрено внимание и обич, и съответно ни отвръщат със същото.
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
