Доклад на СЗО събира обширни данни за физическото здраве, социалните отношения и психичното благополучие на 227 441 ученици на възраст 11, 13 и 15 години от 45 държави, измервайки и въздействието на COVID-19 върху живота на младите хора.
Според доклада броят на подрастващите с добро психично здраве намалява драстично в много страни в периода между 2014 и 2018 г.
„Докладът за здравето и благополучието на подрастващите“ показва, че психичното благополучие намалява с напредване на възрастта на децата, като момичетата са изложени на риск от по-лоши резултати по този показател в сравнение с момчетата. Един от всеки четирима младежи съобщава, че се чувства нервен, раздразнителен или има проблеми със съня поне веднъж седмично.
„Това, че увеличаващият се брой момчета и момичета в целия Европейски регион отчитат лошо психично здраве – чувство на слабост, нервност или раздразнителност – е проблем за всички нас“, казва д-р Ханс Анри П. Клюге, регионален директор на СЗО за Европа. „Отговорът, който ще дадем на този нарастващ проблем, ще отекне за поколенията напред. Инвестирането в младите хора, например чрез осигуряване на лесен достъп до услуги за психично здраве, съответстващо на техните нужди, ще доведе до троен дивидент: ще донесе здравни, социални и икономически ползи за днешните юноши, възрастните и бъдещите поколения утре “, добави той.
Значителни са различията в психичното благосъстояние в различните страни. Това показва, че културните, политическите и икономическите фактори могат да играят роля за насърчаване на доброто психическо благополучие.
В около една 1/3 от страните докладът разкрива ръст на подрастващите, които се чувстват под натиск от училищните занимания и се отчита спад на младите хора, които имат положително отношение към училището в сравнение с 2014 г. В повечето страни училищният живот се влошава с възрастта. Удовлетвореността от училището и усещането в подрастващите за подкрепа от учители и съученици намалява с нарастването на натиска от училищните задължения.
Проучването изследва и нарастващото използване на цифрови технологии наред с променящия се статус на психичното благополучие сред младежите. Ясно е, че технологиите могат да имат положителен ефект, но също така могат да увеличат уязвимостта и да предизвикат нови заплахи, като кибертормоз, който непропорционално засяга момичетата. Над 1 от 10 юноши съобщават, че са били подложени на кибертормоз поне веднъж през последните два месеца.
Поведението, храненето и физическото бездействие са все още основни предизвикателства и стимули за доброто психическо здраве.
Докладът представя констатациите от проучването на HBSC в страни от Европейския регион и Канада, което се провежда на всеки четири години. Други ключови констатации от това последно проучване включват:
- Рисковото сексуално поведение остава високо: 1 от 4-ма юноши, правят небезопасен секс. На 15 години 1 от 4-ри момчета (24%) и 1 от 7 момичета (14%) съобщават, че са имали полов акт.
- Пиенето и тютюнопушенето продължават да намаляват сред подрастващите, но броят на настоящите потребители на алкохол и тютюн остава висок сред 15-годишните, като алкохолът е най-често използваното вещество. 1 от 5-ма младежи на възраст 15-години (20%) са били пияни два пъти или повече през живота си, а почти 1 от 7 (15%) са били пияни през последните 30 дни.
- По-малко от 1 на 5 юноши отговарят на препоръките на СЗО за физическа активност – нивата са намалели в около една трета от държавите от 2014 г. насам, особено сред момчетата. Участието остава особено ниско за момичета и по-зрели юноши.
- Повечето юноши не успяват да изпълнят настоящите хранителни препоръки, подкопавайки способността им за здравословно развитие. Около 2-ма от 3-ма юноши, не ядат достатъчно богати на хранителни вещества храни, като 1 от 4-ма ядат сладкиши и 1 от 6-ма консумират сладки напитки всеки ден.
- Нивата на наднормено тегло и затлъстяване са се повишили след 2014 г. и сега засягат 1 от 5 млади хора, с по-високи нива сред момчетата и по-младите юноши; 1 от 4-ма юноши възприемат себе си като твърде дебели, особено момичетата.
Следващото проучване ще представи данни от 2021/2022 г., следователно ще отразява влиянието на пандемията върху живота на младите хора.
„Широкият кръг от въпроси, обхванати от изследването на HBSC, дават важна представа за живота на подрастващите днес и също така трябва да ни дадат полезна базова линия за измерване на въздействието на COVID-19 върху юношеството, когато резултатите от следващото изследване ще са налични през 2022 г.“, каза Мартин Вебер, програмен ръководител за детско и юношеско здраве, Регионален офис на СЗО за Европа.
„Сравнението на данните ще ни позволи да измерим до каква степен и как продължителното затваряне на училища и блокирането на общността са повлияли на социалните взаимодействия на младите хора и физическото и психическото им благополучие.“
Конкретно за България изследването “Поведение и здраве при ученици в училищна възраст” се провежда на всеки 4 години под ръководството на доц. д-р Лидия Василева от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките.
Изследването включва 5 242 ученици от 367 класа в 120 училища.
Проучването показва, че юношите пушат редовно и на възраст 13 -15 години вече употребяват алкохол. “30% от учениците пият всеки ден или веднъж в седмицата. 71% пият рядко или никога. Момчетата пият повече от момичетата, това е очаквано”, обясни в предаването “Хоризонт до обед” доц. д-р Лидия Василева. Момичетата пушат повече от момчетата, сочи изследването. “Има скок в употребата на цигари между 13 и 15 години”, отбеляза доц. Лидия Василева. Употребата на канабис също е доста висока в сравнение с другите държави.
Част от въпросите, които са поставени на учениците, са свързани със здравословното им състояние, самооценката за тяхното здраве и удовлетвореност от живота. Друга група въпроси са насочени за здравословно хранене, физическа активност, представа за собственото тяло.
“Третият блок – това е училищната среда, която включва теми като отношение към училището, доколко харесва своето училище, взаимоотношения между учениците, отношения между ученици и учители, стрес от уроците и домашните”, допълни доц. Лидия Василева.
Българските младежи са на едно от последните места, по отношение на усещането за подкрепа, която получават от семейството и приятелите си, като тези които изпитват това чувство са едва 34-45%.
„Тревожната картина на рисковите поведения показва, че те са комплекс от нездравословни навици сред българските юноши. Това изисква нов комплексен подход в програмите за превенция и промоция на здраве, който да е насочен към цялостно въздействие върху отношението на юношите към здравето“, коментира Лидия Василева от БАН
За изследването на HBSC
Проучването на HBSC е основен инструмент за идентифициране на напредъка по широк брой здравни и социални показатели, като маркира областите предизвикващи безпокойство, които могат да изискват съгласувани политически действия и практически намеси.
Данните на HBSC се използват на национално, регионално и международно ниво за придобиване на нова представа за здравето и благосъстоянието на подрастващите, за разбиране на социалните детерминанти на здравето и за информиране на политиката и практиката за подобряване на живота на младите хора в Европейския регион и в Канада.
Международният координационен център на HBSC е базиран в университета в Глазгоу, Обединеното кралство. Допълнителни подробности за проучването и участващите страни са достъпни на уебсайта на HBSC.
Източник: WHO.int
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
